Решение № 2354 от 21.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2354 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20233110104281 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 25617/04.04.2023 г. от В. Д. П. ЕГН: ********** , действаща чрез пълномощника си адв. Л. Ш., АК-Варна, против Н. С. Н. ЕГН:********** и съпругата му Д. Г. Н. ЕГН ********** с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищцата сумата от 10 828.19 лв., представляваща сума, с която неоснователно са се обогатили ответниците, посредством закупени от ищцата вещи и направени подобрения от нея в техния имот.

В исковата молба се излага, че ищцата е била омъжена за **** Н. - син на ответниците. Бракът им е бил прекратен с влязло в сила Решение по брачно дело № 4108/2021г. Като семейно жилище по време на брака **** Н., В. Д. П. и детето им Виктория ****.а Н. ползвали трети етаж от къща, находяща се на ул. “****“№ 24, с. ****. Твърди се, че жилищният етаж, както и цялата жилищна сграда са завършени през 2014г., като тя е построена върху дворно място, съсобственост между двамата ответници Н. С. Н., съпругата му Д. Г. Н. и трети лица. В началото на 2021г. съпругът на ищцата – ****. напуснал семейното жилище, а тя и дъщеря им Виктория останали да живеят в него.

1

На 19.07.2021г в отсъствието на ищцата Н. Н. сменил бравата и патрона на входната врата към третия етаж, където е разположено семейното жилище, събрал и оставил пред къщата чували с дрехи на ищцата и детето Виктория, мебелите и останалата покъщнина останали в жилището. С помощта на полицията В. П. успяла да вземе единствено служебното си оръжие, което й било необходимо, понеже работела като полицай на Летище Варна.

Твърди се, че всички мебели и вещи за обзавеждане са придобити в условията на СИО със семейни средства по време на съвместното съжителство. Понеже договорката била, че етажът се строи за семейството на В. П. и ****. и той бил завършен в груб строеж през 2011-2012г. те двамата вложили семейни средства и при довършителните и СМР ( в периода от 01.01.2013г до 31.12.2014г.), които са били необходими за да стане етажът, годен за обитаване, а именно: за всички подови покрития, санитарен фаянс, подови покрития и отоплителни съоръжения, включително санитарни помещения, интериорни и външна врата, дограми и стъклопакет, отоплителна инсталация и мебели за всички стаи.

Ищцата твърди, че към този момент триетажната сграда се обитава съответно първи етаж - от родителите на бившият й съпруг, втори етаж - от семейството на брат му, като всички те имат достъп и до обитавания в продължение на седем години от В. П. и ****. трети етаж. Тя заявява, че ответниците, като собственици на дворното място, върху което е построена жилищната сграда и притежаващи разрешителното за строеж се явяват и собственици на цялата сграда и по този начин те са се обогатили с тези трайно прикрепени към имота подобрения.

Относно движимите вещи е бил заведен иск за делба със съпругът на ищцата при равни квоти, който е допуснат до делба и е приключил със Споразумение при 39 състав на ВРС по Дело № ****.

Посредством предварително изготвена и одобрена от съда експертиза са били определени трайно прикрепените към имота вещи:

1. Профилна система **** 5 камерна, 70мм със стъклопакети, обща площ на дограмата 18.64 кв.м., закупена на стойност 3238.24 лв, закупени 2013г. от „****

2. Интериорни врати – 4бр. венге и една блиндирана врата економик – 1бр. венге, закупени от „****“ ЕООД на стойност 1590лв., закупени 2014г.

2

3. Гранитогрес и керамика за баня с доставчик „****“ ООД, закупени

2013г., на стойност 788.97 лв., 26кв.м.

4. Коляно **** за шлух ХР см.вана II **** ХР вграден, на стойност 200.16 лв., закупени 2014г.

5. Отоплителна инсталация на твърдо гориво – вградена камина с помпа, акумулатор и инсталация на стойност 4650 лв, като за помпа са платени отделно още 159 лв.

6. Български гранитогрес за терасите 18кв.м. по 10лв, общо 180лв., цвят бежов 30/30, закупен от „****“ през 2014г.

7. Български гранитогрес за коридор 10м, 2х19лв, общо 190лв., цвят беж, размери 30/30 на фирма „КAI“, закупен 2014г.

8. Испански гранитогрес за кухнята 8 кв.м по 45лв, общо 360 лв., размери 60/60, закупен 2014г.

9. Паркет за спалните и хола 40кв.м. по 25 лв., обща стойност 1000лв., закупен от магазин „****“, цвят светлокафяв, закупен 2014г.

10. Вграден гардероб, ПДЧ плоскости, закупени от фирма „****“, размер 1800/1500/40, цвят светъл беж, цена 600 лв., през 2014г.

11. Кухня, изработена по индивидуален размер от мебели ****, цвят лилав лак и тип зебра, размери 1800/4000, цена 6000 лв., изгр. 2014г.

12. Парапет за терасите, алуминиев кръгъл профил, 16л.м. на стойност 2200 лв и поставяне от майстор, платени 500лв, общо 2700лв., 2013г.

Твърди се, че общата сума, на която са закупени и извършени подобренията в чужд имот, за периода 2013- 2014г. е 21 656.37 лева.

Съдът е сезиран с искане да осъди ответниците да заплатят на ищцата сумата от 10828.19 лв., представляваща половината от общата стойност от 21656.37 лв., която е платена в условията на СИО.

Ищцата моли да бъде приета като доказателство, изготвената съдебнотехническа експертиза по делото за обезпечение на доказателствата Моли да бъде издадено съдебно удостоверение с цел снабдяване с друго такова от кметство „****“ относно издадените строителни разрешения и други книжа, свързани с ново изградената сграда от Н. С. Н. и Д. Г. Н., разположена в с. ****, ул. „****“ 24, изградена върху ПК с идентификатор ****, номер по предходен план 528, кв.41, парцел четвърти с площ от 908кв.м.

3

Моли се и за допускане на двама свидетели относно произхода на средствата за закупуване и монтиране на подобренията.

С отговора на исковата молба, от ответниците се поддържа становище за неоснователност на претенциите и се моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че по отношение на строежа на процесния имот, той е изцяло построен със собствени средства на ответниците, както и част от подобренията по него, посочени в исковата молба. На следващо място се твърди се, че те лично са давали средства на сина си **** за закупуване на нужните за подобренията вещи и в повечето случаи той лично ги е монтирал.

Също така ответниците оспорват изцяло съдебно – техническата експертиза, като изтъкват, че в нея неправилно са направени изчисленията, не са отчетени амортизациите за ползването за 10 г. откакто са направени самите подобрения.

Оспорват всичко представено и приложено по ЧГД **** на 7 състав на ВРС.

Твърди се, че ищцата не е работила през периода 2012 – 2014г. и че няма принос за изграждането и закупуването на посочените в исковата молба вещи и подобрения. Също така е оспорен и периодът от 01.01.2013г – 31.12.2014г. на извършените подобрения, като ответникът заявява, че сградата е завършена през 2013г. с техни средства, а семейството на В. П. и ****. се е настанило през месец март 2014 г.

Н. Н. и Д. Н. заявяват, че са помагали финансово на семейството на сина си ****, както преди да се нанесат в гореупоменатото жилище, така и в периода след това, също и при закупуването на вещи от първа необходимост за едно семейно жилище. Поради тази причина те оспорват и твърдението, че посочените в исковата молба вещи са СИО.

В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че след раздялата между синът им и ищцата, ****. е дал 50000 лв. на В. П. за уреждане на имуществените им отношения. Освен това оспорват, че всички посочени вещи съществуват, като твърдят, че част от тях са унищожени. Заявяват, че довършителните работи , посочени в исковата молба са завършени изцяло с техни и на сина им пари, а ищцата не е участвала нито с труд, нито с пари.

Ответниците оспорват част от представените от ищцата доказателства.

4

Оспорват изцяло предявения иск за неоснователно обогатяване.

Твърдят, че исковата претенция не е доказана по основание и размер.

Позовават се на изтекла в тяхна полза погасителна давност, предвидена в закона.

Правят искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.

Молят да им бъдат присъдени сторените разноски по делото. Също така желаят да им бъде предоставено съдебно удостоверение с цел издаване на друго удостоверение от НАП, с което да се докаже, че за лицето В. П. няма регистрирани трудови договори за периода 2012-2014 г.

Ответниците молят да им бъде дадена възможност да правят искания и да сочат нови доказателства след изразяване на становище на ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Всяко лице, извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд, има право на обезщетение за това, с оглед избягване допускането на неоснователно обогатяване в полза на едната страна за сметка на другата. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/74 г., Пленум на ВС, запазили действието си и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят - владелец, но не и лицето – държател. По тази причина, на първо място на изясняване подлежи въпросът за качеството на лицето, извършило твърдените подобрения в чужд имот.

Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).

Предвид това следва да се приеме, че подобрение е налице само когато извършеното от лицето е трайно прикрепено към имота и отделянето на вещта от имота би увредило значително последната, в който случай на 5 държателя се дължи обезщетение.

За установяване стойността на извършените подобрения от ищцата в режим на СИО по време на брака й с бившия й съпруг следва да бъдат представени доказателства, от които може да бъде извлечен обоснован извод, че именно бившите съпрузи са сторили разходите за закупуването на процесните вещи.

В правото са уредени институтите на владението – упражняване на фактическа власт върху вещ за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/ и държането – упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл. 68, ал. 2 ЗС/ и свързва с тях определени правни последици. В случая, както и от твърденията на самите страни, така и от показанията на изслушаните в хода на процеса свидетели, може да бъде направен обоснован извод, че ищцата притежава качеството на държател на процесното жилище. Обстоятелството обаче, че е била държател, не изключва възможността да претендира заплащане от страна на собствениците на извършени от нея подобрения в имота, доколкото същите са сторени с оглед ползването на последния. Съобразно посоченото приложение следва да намерят постановките на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г., Пленум на ВС, съгласно което, когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал.

1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е и поддържаната от ищцата парична претенция.

В посочената хипотеза за доказване основателността на иска си в тежест на ищцата е възложено установяването на обогатяването на ответниците, в резултат на което е настъпило обедняването на ищцата в претендирания от същата размер. При успешното доказване на посочените обстоятелства, ответниците от своя страна е следвало да докажат въведените от тях възражения – правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи.