Решение № 7998 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7998 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110136827 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 225,КТ , вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.

В исковата си молба ищецът В. Н. М. твърди, че е работил по трудов договор №28/20.04.18г. на длъжност „Програмист софтуерни приложения „ при ответника „*********** „ЕООД. Сочи, че 20240111-001/11.01.24г. на осн. чл. 328, ал.1, т.2,КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Уволнението било признато за незаконно с Решение с рег. № 5801/01.04.25г. по гр.д.

№13908/24г., 32-ри състав на СРС , с което му били присъдени две месечни заплати- обезщетение за оставане без работа за периода 11.02.24г.- 11.04.24г., тъй като към момента на завеждане на делото бил останал без работа за период само от два месеца. Поддържа с исковата молба, че в следващите повече от 4 месеца- след периода 11.02.24г.- 11.04.24г. също не бил трудово ангажиран и следвало да получи обезщетение и за този период. С горното обосновава правния си интерес от настоящото дело, с което се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа за периода от 12.04.24г. до 12.08.24г. във връзка с оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение- за заплащане на четири брутни трудови възнаграждения , равняващи се на 12 320,09евро/24 096,32лева/, заедно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

1

Ответникът „*********** „ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по исковите претенции.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С решение №5801/01.04.25г. по гр. д. № 13908/2024 г. на СРС, 32, което е потвърдено с Р. № 6499/30.10.25г. на СГС, Въззивен 2-А състав, влязло в законна сила на 16.12.25г., е отменено на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищеца, извършено със заповед № 20240111-001/11.01.24г. на управителя на „***********“ЕООД , ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност , като посоченият ответник е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 12 048,16лева обезщетение за времето за оставане без работа – за периода от 11.02.24г. до 11.04.24г.- в размер на 2 брутни трудови възнаграждения , ведно със законна лихва от 07.03.24г. до окончателно изплащане на вземанията. Ищецът е представил справка от НАП , видно от която е , че не е налице ново трудово правоотношение , възникнало в рамките на процесния исков период. На следващо място, между страните не е спорен размерът на последното брутно трудово възнаграждение , получавано от ищеца при ответника -3080,06евро /6024,08лева/ , като същото е намерило отражение и в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по гр. Д. 13098/24г. на СРС, 32състав.

Относно иска по чл. 225, ал. 1 от КТ

Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено от ответника, считано от 11.02.2024 г., на осн. чл. 328, ал.1, т.2,КТ със заповед № 20240111001/11.01.24г. на управителя на „***********“ЕООД, което уволнение е било отменено като незаконно по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с влязло в сила решение №5801/01.04.25г. 13098/24г. на СРС, 32-ри състав. Налице са данни в рамките на исковия период ищецът да е останал без работа. Налице е 2 фактическият състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на законоустановения 6месечен срок, вследствие осуетено от незаконното уволнение приращение в имуществото му, в размер на неполученото брутно трудово възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи. Съобразно чл. 228, ал. 1 КТ размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде определен на база полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

Месечно брутно трудово възнаграждение е това, което работникът или служителят е получил за отработени всички работни дни за календарния месец на длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение, като чл. 228, ал. 1 изисква то да е за най-близкия пълен работен месец преди уволнението /така решение № 1938/24.01.2001 г. по гр. д. № 652/2000 г., решение № 1627/2003 г. по гр. д. № 3072/2002 г. на ВКС, III г. о. и др./. В конкретния случай процесното трудово правоотношение е прекратено от 01.02.2024 г., като от данните по делото се установява, че за месеца, предхождащ уволнението ищецът е получил възнаграждение в размер на 6024,08лева . Изчислено на тази база обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния период 12.04.24г.- 12.08.24г. възлиза на сумата 24096,32 лева , или 12 320,25евро .

По делото се установи, че с влязлото в сила решение на СРС, с което посоченото уволнение е било отменено, съдът е присъдил в полза на ищеца обезщетение за оставане без работа за период само от два месеца- 11.02.24г.11.04.24г. / за сумата от 12 048,16лева/ , на осн. чл. 225,КТ . С настоящата искова молба ищецът е поискал присъждането на обезщетение в размер на 24096,32 лева с еврова равностойност 12 320,25евро за останалия период от 4 месеца – считано от 12.04.24г. до 12.08.24г. С оглед на това, искът за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен за сумата от 12 320,25 евро – обезщетение за периода 12.02.2024 г. – 12.08.2024 г. , доколкото ищецът не е получил обезщетение за този период от общо четири месеца и доколкото същият има право на обезщетение за период до шест месеца.

3

Относно разноските за производството.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството, които съобразно представените доказателства възлизат на 818,07евро – за заплатено адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал.6,ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС разноски за държавна такса , изчислена върху размера на уважените искове, в размер на 492,81евро .

Така мотивиран Софийският районен съд, 69 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***********“ЕООД, ЕИК ********** да заплати на В. Н.

М. с ЕГН ********** , на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата 12 320,25 евро – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, извършено със заповед N20240111-001/11.01.24г. на управителя на „********“ЕООД , ЕИК **********, за периода от 12.04.24г. до 12.08.2024 г.

/ за четири месеца/ , заедно със законната лихва, считано от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „***********“ЕООД, ЕИК ********** да заплати на В. Н.

М. с ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал.1,ГПК

818,07евро- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „***********“ЕООД, ЕИК ********** да заплати на в полза на Софийски районен съд , на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК държавна такса върху уважените искове в размер на 492,81 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5