Решение № 31 от 30.01.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Добрич, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500*** по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК въз основа на жалба рег. № 19481/07.11.2023 год., подадена от К. Б. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат Т. П. от АК – Варна, срещу постановление от 31.10.2023 г. по изпълнително дело № 2017***0400455 на ЧСИ **** с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие при Добричкия окръжен съд, с което е отказано прекратяване на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемция. Настоява се за отмяна на отказа като незаконосъобразен поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, които са настъпили още на 11.08.2019 г.

Взискателят „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина”, ***-6, представлявано от управителя ****, чрез упълномощения юрисконсулт В. Й., излага становище за неоснователност на жалбата, по съображения в хронологията на изпълнителните действия от 1 образуването на изпълнителното дело до настоящия момент да липсва бездействие на взискателя в минимум необходимия срок от две години.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че изпълнителни действия били извършвани регулярно. Изложените съображения обосновават извода за неоснователност на жалбата и налагат необходимостта, според ЧСИ, за нейното отхвърляне.

Съдът, като обсъди данните по изпълнителното дело и на осн. чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е допустима, тъй като е депозирана на 07.11.2023 г. – подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от извършване на действието, доколкото атакуваното разпореждане е постановено на 31.10.2023 г.

Допустимостта е обусловена и от нейния автор – изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването на акта на съдебния изпълнител. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени.

Изпълнително дело № 2017***0400455 на ЧСИ **** с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие при Добричкия окръжен съд, е образувано по силата на постановление от 11.08.2017 г. по молба на „Еос Матрикс” ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 29.06.2009 г. на Добричкия районен съд издаден въз основа на разпореждане № 280/29.06.2009 г. по ч. гр. Дело № 2

2624/2009 г. по описа на РС – Добрич.

Съгласно посочения ИЛ длъжниците К. Б. И. с ЕГН ********** от гр.

Добрич, ***, в качеството му на кредитополучател, и **** с ЕГН ********** от гр. Добрич, пл. „Свобода“ № 9, вх. А, ет. 5, ап. 15, в качеството му на поръчител, да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Изгрев”, ***, сумите от: 3 698,84 лв., представляваща неиздължена главница по Договор за кредит № 20КР-АА4355 от 20.07.2006 г.; 893,01 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 26.04.2008 г. до 25.06.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3 698,84 лв., начиная от 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 91,84 лв. – държавна такса, и 277,76 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори по делото, че на 14.11.2016 г. е сключен Договор за цесия, по силата на който „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, като цедент, е прехвърлила на „Еос Матрикс” ЕООД, като цесионер, вземането си по посочения по-горе изпълнителен лист.

На 09.10.2017 г. на К. Б. И. е връчена, при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, като отказът на лицето да приеме съобщението е удостоверен с подписа на връчителя /кмета на с. Плачи дол, общ. Добричка/, в която е посочен размера на дълга – 9 466,93 лв., от която: главница в размер на 3 698,384 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 3 698,84 лв., начиная от 26.06.2009 г. до 09.10.2017 г. в размер на 3 182,10 лв., 893,01 лв., неолихваями вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 369,60 лв., присъдени разноски, 100 лв., разноски по изпълнителното дело, 1 223,38 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 09.10.2017 г.

В същата призовка е обективирана и наложената възбрана на следния недвижим имот: ½ ид. части от ПИ с кадастрален идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, ж.к. „Русия-4“, ***, с площ от 285 кв.м. по КККР на гр. Добрич, ведно с попадащите върху имота сгради с КИ ***, ***, *** и

***.

На длъжника е съобщено и за наложения запор върху притежаваните от К. И. банкови сметки в „Първа инвестиционна банка” АД.

3

По делото е приложено на л. 174-ти Уведомление с изх. № 19870/06.11.2017 г. за наложен запор с изх. № 19870/06.11.2017 г. върху 13 броя МПС /леки автомобили/ и 1 брой ремарке за товарен автомобил.

С молба с вх. № 6794/25.06.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да се наложи запор върху сметките на К. Б. И. в „Банка ДСК“ ЕАД. На 27.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице, като същото е връчено на 01.07.2019 г. Запорът е породил действие, тъй като се счита за наложен по силата на разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, независимо дали е налице вземане на длъжника от третото лице – в случая „Банка ДСК“ ЕАД.

Съответно на приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изпращането на запорно съобщение е валидно изпълнително действие, дори и длъжникът да няма разкрити банкови сметки в съответната банка.

Преди изтичане на две години от последното поискано действие на 26.04.2021 г. взискателят е подал молба за налагане на запор върху вземания на длъжника – по сметки в банки (след справка в регистъра на БНБ). След представяне на поисканата справка от БНБ /л. 215-ти/ върху същата е обективирано разпореждане на съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковата сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, открита на името на К. Б. И..

На 16.03.2023 г. е постъпила нова молба от взискателя „Еос Матрикс” ЕООД взискателят е подал молба за налагане на запор върху вземания на длъжника К. Б. И. – по сметки в банки (след справка в регистъра на БНБ).

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на това основание е законосъобразен.

Последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпват при наличието на период от две години, в който да няма изпълнение по даден изпълнителен способ или да няма сочени изпълнителни способи, т.е. да е налице бездействие на взискателя. Според задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС, т. 10 4 прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При наличието на двама длъжници по едно и също изпълнително дело, за едно задължение, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение на всички тях, т.е. срокът на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник.

В случая в периода от образуване на делото срещу длъжника К. Б. И. до 16.03.2023 г. са предприети регулярни изпълнителни действия по отношения на имуществените права на длъжника, като обстоятелството, че част от тях не са осъществени, не е условие да се отрече значението им на изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Налице са приложени изпълнителени способи с продължително действие – възбрана и запор върху МПС и банкови сметки, които не са отменени и са действащи и до момента. Не е налице установено бездействие на длъжника в изискуемия от закона срок, което да обоснове извода за наличие на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 2017***0400455 на ЧСИ ****. Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба рег. № 19481/07.11.2023 год. на К. Б. И. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ***, в качеството му на длъжник, срещу постановление от 31.10.2023 г. по изпълнително дело № 2017***0400455 на ЧСИ **** с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Добрич, с което е отказано прекратяване на делото на осн. чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6