Протокол № 1835 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1835 гр. Варна, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20223100501993 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Въззивникът В. Т. Т., редовно призован, се явява лично.

Въззивникът Н. С. Т., редовно призована, не се явява.

За двамата въззивници се явява адв. Н. Т. , редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна И. Д. К., редовно призована, не се явява.

Представлява се от адв. Е. Е., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

СЪДЪТ, като взе предвид, че вписаната в списъка на лицата за призоваване в качеството на въззиваема страна М. Д. И. не е страна във въззивното производство, намира, че списъкът следва да бъде коригиран чрез заличаването и́ от същия.

В този смисъл, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАЛИЧАВА вписаната в качеството на въззиваема страна М. Д. И. от списъка на лицата за призоваване.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата:

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от В. Т. Т. и Н. С. Т., чрез адв. Т., и насрещна въззивна жалба, подадена от И. Д.

К., чрез адв. Е., двете жалби срещу Решение №262469/18.08.2021 г., постановено по гр. д. №9414/2016 г. по описа на РС - Варна.

Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост, евентуално незаконосъобразност на решението в някои от обжалваните от въззивниците части, както и неправилност и необоснованост на решението в останалите от обжалваните от въззивниците части. Жалбоподателите В. Т. Т. и Н. С. Т. излагат, че предвид формулирането на предявените от двете ищци претенции за обезщетение за ползите, от които са лишени поради личното ползване на имотите от ответниците, докладването им по този начин от първоинстанционния съд и поисканите доказателствени искания, те приели, че предявените искове са с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърдят, че не били събрани доказателства да са получили наемна цена в уговорения по договор за наем размер. Поддържат, че щом са осъдени да заплатят обезщетение за ползването на имотите, то по делото било установено, че са владяли същите като свои, а не са ги държали за ищците. Сочат, че погасителна давност за вземанията им за извършените подобрения не е текла, докато са владяли имотите. Посочват, че Н. Т. не е предявявала искова претенция срещу ищците за извършени в имота на *** подобрения.

По изложените съображения отправят следните искания:

2

1) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К. сума в размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв. м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.

„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. № 11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор №*** и находящите се в него сграда с идентификатори № №*** и идентификатор №***, за периода от

01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на 2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за едноетажната монолитна пристройка на един етаж с площ от 54 кв. м., покрито с метална конструкция дворно място с площ от 193 кв. м., или всичко застроена и незастроена площ от 247 кв. м., находящ се в гр. Варна, ***, представляващ имот в кв. 98, по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор №*** и находящата се в него сграда с идентификатор №***, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат обезсилени, евентуално отхвърлени;

2) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за отмяната му, в частта, с която В. Т. Т. е осъден да заплати на И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., както и сума в размер на 2832,50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за периода от 01.09.2015 г. до 14.12.2018 г. за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Габрово“ №28, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал.

3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявените искове да бъдат обезсилени, евентуално отхвърлени;

3

3) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К. сума в размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за двуетажната сграда с пристройка, заедно с 306 кв. м. застроено и незастроено дворно място, находящо се в гр. Варна, ул.

„Панагюрище“ №15, съставляващо част от имот пл. №11, кв. 82 по плана на VII подрайон на гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор №*** и находящите се в него сграда с идентификатори № №*** и идентификатор №***, за периода от

01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;

4) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за отмяната му, в частта, с която Н. С. Т. е осъдена да заплати на И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 3158,75 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена последната за гореиндивидуализираните имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Панагюрище“ №15, за периода от 01.01.2015 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде обезсилен, евентуално отхвърлен;

5) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.

„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му за разликата до пълно предявения размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;

6) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след като е уважена претенцията на Н. С. Т. да й бъдат заплатена от И. Д. К. сума в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на ул.

4

„Панагюрище“ №15 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията й за разликата до пълно предявения размер от 5929,25 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;

7) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след като е уважена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на *** в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;

8) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, след като е уважена претенцията на Н. С. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 217,96 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на *** в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици за периода от 2001 г. до 2018 г., е отхвърлена претенцията му за разликата до пълно предявения размер от 1174,16 лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло;

9) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, е отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъдат заплатена от И. Д. К. сума в размер на 7823,20 лв., съставляваща 3 подобрения, извършени в имот на ул.

„Габрово“ №28 в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен;

10) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде 5 заплатена от И. Д. К. сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на *** в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и прекратяване на производството по този иск, евентуално за постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен;

11) за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която, е отхвърлена претенцията на В. Т. Т. да му бъде заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на *** в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен;

12) за обезсилване на първоинстанционното решение, евентуално за отмяната му, в частта, с която, е отхвърлена претенцията на Н. С. Т. да й бъде заплатена от И. Д. К., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.М.Б., сума в размер на 1611,55 лв., съставляваща подобрения, извършени в имот на *** в качеството си на съсобственик със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, извършени през 1995 г., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и прекратяване на производството по този иск, евентуално за постановяване на друго решение, с което искът да бъде уважен.

Не релевират доказателствени искания. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И. Д.

К., чрез адв. Е., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваните му от Т.и части. Отправя искане за потвърждаване на решението в тези части. Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от И. Д. К., чрез адв. Е., в която са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните от 6 въззиваемия части. Жалбоподателят И. Д. К. твърди, че в предявената от Т.и молба по сметките били посочени различни СМР от приетите от съда за периода от 2014 г. до 2018 г. Сочи, че някои от извършените СМР не представлявали подобрения в имота. За да приеме, че подобренията били извършени от наследодателите на Т., първоинстанционният съд се позовал само на свидетелски показания, вместо да обсъди доказателствената съвкупност в цялост. Поддържа, че нито гласните доказателства, нито експертното заключение, са опровергали 4 участието на останалите съсобственици към 2000 г. - 2001 г. в процедурата по смяната на предназначението на имота, което се установявало от писмените доказателства, в които всички били посочени като собственици и инвеститори. Твърди, че работата била възлагана от всички съсобственици, не само от Темелко Т., и затова давността по претенциите по чл. 30, ал. 3 ЗС била изтекла между наследниците през 2005 г. – 2006 г.