Решение № 421 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Варна, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500286 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

С решение № 3665/19.10.2025 г., постановено по ГД № 12954/2024 г. по описа на ВРС, е: отхвърлен предявеният от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: А., ул. М.

4, ет. 1, срещу С. Н. Г., ЕГН **********, адрес: А., ул. „М.“ *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 03.08.2021 г., обективиран в Нотариален акт №54, том VI, рег.

№6561, дело №882/2021 г., по описа на нотариус К.К., рег. № 513, с район на действие: РС – Варна, вписан в АВп като акт №198, том CX, дело №13505, вх. рег. № М23108/04.08.2021 г., с който К.С. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т. ЕГН **********, е продала на С. Н.

Г. ЕГН **********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по ККKР, одобрени със Заповед РД-18170/27.09.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 187086-01.07.2024 г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр. А., ул. „М.“ ***, намиращ се в сграда с ид. *** с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в ПИ с ид. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.2, под обекта: ***.3, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната оценка на имота, като накърняващ добрите нрави, поради неговата неоснователност; отхвърлен предявеният от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: А., ул. „М.“ ***, срещу С. Н. Г., ЕГН **********, адрес: А., ул. „М.“ ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 03.08.2021 г., обективиран в Нотариален акт № 54, том VI, рег. № 6561, дело № 882/2021 г. по описа на нотариус К.К., рег. № 513, с район на действие: РС – Варна, вписан в АВп като акт №198, том CX, дело №13505, вх. рег. № М23108/04.08.2021 г., с който К.С. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т. ЕГН **********, е продала на С. Н. Г., ЕГН **********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по ККKР, одобрени със Заповед РД-18 170/27.09.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-7086-01.07.2024 г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр.

А., ул. „М.“ ***, намиращ се в сграда с ид. *** с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПИ с ид. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.2, под обекта: ***.3, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната оценка на имота, като привиден, прикриващ договор за дарение, поради неговата неоснователност; отхвърлен предявеният от Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: А., ул. „М.“ ***, срещу С. Н. Г., ЕГН **********, адрес: А., ул. „М.“ ***, иск с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор от 03.08.2021 г., обективиран в Нотариален акт №54, том VI, рег. № 6561, дело № 882/2021 г., по описа на нотариус К.К., рег. № 513, с район на действие: РС – Варна, вписан в АВп като акт №198, том CX, дело №13505, вх. рег. № М23108/04.08.2021 г., с който К.С. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т., ЕГН **********, е продала на С.

Н. Г., ЕГН **********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по ККKР, одобрени със Заповед РД-18170/27.09.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 187086-01.07.2024 г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр. А., ул. „М.“ ***, намиращ се в сграда с ид. *** с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в ПИ с ид. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.2, под обекта: ***.3, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната оценка на имота, поради договаряне на С. Н. Г., 2 упълномощена от К.С. Н. с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 739 и на съдържанието с рег. № 740 от 15.07.2021 г. от секретаря на Община А., сама със себе си във вреда на представляваната, като неоснователен; прогласен, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, за недействителен по отношение на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: А., ул. „М.“ ***, договор от 03.08.2021 г., обективиран в Нотариален акт № 54, том VI, рег. № 6561, дело №882/2021 г., по описа на нотариус К.К., рег.№513, с район на действие: РС – Варна, вписан в АВп като акт №198, том CX, дело №13505, вх. рег. № М23108/04.08.2021 г., с който К.С. Н., ЕГН **********, наследодател на Т. М. Т., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си С. Н. Г., ЕГН **********, е продала на С. Н. Г., ЕГН **********, адрес: А., ул. „М.“ ***, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по ККKР, одобрени със Заповед РД-18-170/27.09.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед 18-7086-01.07.2024 г. на началника на СГКК Варна, с адрес: гр.

А., ул. „М.“ ***, намиращ се в сграда с ид. *** с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в ПИ с ид. ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, с посочена в документа площ: 58 кв. м, с прилежащи части: ½ ид. ч. от стълбище и подпокривно пространство и изба с площ от 11,90 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.2, под обекта: ***.3, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; за цена 6350 лв., равна на данъчната, по отношение на ½ ид. ч. от имота поради липса на представителна власт на представляващия продавача.

Срещу решението, в частта му, с която е уважен евентуалният иск по чл.

42, ал. 2 ЗЗД, е подадена въззивна жалба с вх. № 94405/12.11.2025 г. по описа на ВРС от С. Н. Г. чрез процесуален представител. В нея са наведени оплаквания, че решението, в обжалваната му част, е неправилно.

Жалбоподателят намира, че волята на упълномощителката, обективирана в процесното пълномощно, е тълкувана превратно, като излага съображения в тази насока. Поддържа, че е била упълномощена да се разпорежда с целия процесен недвижим имот. Намира, че съдържанието на пълномощното следва да се тълкува съвкупно и с останалите доказателства по делото. Анализира свидетелски показания, събрани пред първоинстанционния съд, които смята, че са в подкрепа на тезата, че ответницата по иска е била упълномощена да се разпорежда с целия процесен недвижим имот, а не с 1/2 ид. ч. от него. Счита, че категорично са били доказани мотивите на К. Н. да упълномощи С. Г. да се разпореди с недвижимия имот. Застъпва становище, че от граматическото тълкуване на описанието на имота, дадено в пълномощното, К. И. е предоставила права за разпореждане с целия имот.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част, както и за присъждане на сторените разноски пред ВРС и ВОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба с вх.

№ 106317/22.12.2025 г. по описа на ВРС от Т. М. Т. чрез процесуален 3 представител, с който я оспорва. Излага становище, че решението в обжалваната част е правилно. Поддържа, че К. Н. е предоставила пълномощно, съобразно което упълномощеното лице е имало право да се разпореди само с 1/2 ид. ч. от втория етаж на жилищната сграда, като в него изрично е посочено, че това следва да бъде извършено на цена, не по – ниска от половината от данъчната оценка на имота. Намира, че съдът е анализирал правилно съдържанието на пълномощното. Излага становище, че събраните в производството пред първоинстанционния съд свидетелски показания са неотносими, тъй като волята на упълномощителя е обективирана в пълномощното и в този смисъл са ирелевантни изложените от свидетелите обстоятелства. Поддържа, че дори К. И. да е имала желание да прехвърли целия имот на ответницата по иска, то не може да замести изразената от нея воля в процесното пълномощно. Излага допълнителни съображения в подкрепа на изложеното становище. Посочва, че при разпоредителни сделки с недвижими имоти представителната власт следва да бъде точно формулирана, като всяко съмнение или непълнота следва да се тълкува ограничително и във вреда на пълномощника.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено в обжалваната част, както и да бъдат присъдени сторените от страната разноски.

В срока за отговор от Т. М. Т. чрез процесуален представител е подадена и насрещна въззивна жалба с вх. № 106316/22.12.2025 г. по описа на ВРС. В нея е посочено, че е насочена срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен главният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Намира, че решението, в обжалваната му част, е неправилно. Посочва, че от приетото заключение, изготвено във връзка с назначена от съда съдебнооценителна експертиза, се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на сключване на договора възлиза на 64 500 лв., а в нотариалния акт е посочена продажна цена в размер на 6 350 лв. – цена, която е около десет пъти по – ниска от пазарната стойност на имота. Счита, че е налице липса на еквивалентност между насрещните престации по договора, която обуславя накърняване на добрите нрави. Намира изложените от първоинстанционния съд изводи за обосновани. Посочва, че от ответницата по иска не са наведени твърдения, че цената на имота е ниска поради полагани от нея грижи за прехвърлителката или за извършвани от ответницата по иска подобрения в имота. Поддържа, че в процесния случай, предвид уговорената между страните продажна цена, е налице неоправдано облагодетелстване на приобретателя за сметка на прехвърлителя и е налице накърняване на добрите нрави.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяването на друго, с което да бъде уважен предявеният главен иск за прогласяване на оспорения договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Претендира и сторените пред въззивния съд разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е подаден отговор на насрещна въззивна жалба с вх. № 8844/04.02.2026 по описа на ВРС от С. Г. чрез процесуален представител, с който я оспорва. Излага становище, че съдът правилно е съобразил обстоятелствата, че ответницата по иска е полагала грижи за К. Н., били в добри отношения, както и това, че е съпруга на покойния й син.

4

Посочва, че тези обстоятелства, преценени съвкупно, водят до извод, че не е налице основанието за прогласяване на договора за нищожен поради противоречие на добрите нрави. В подкрепа на изложеното посочва, че това се потвърждава и от пълномощното, налично по делото, съобразно което ответницата по иска била упълномощена да се разпорежда с имота, като включително имала право и да го дари сама на себе си. Излага становище, че продажбата на недвижим имот на цена, равна или по – ниска от данъчната оценка, не обуславя извод за накърняване на добрите нрави и не води до нищожност на сделката. Намира, че продажната цена била съобразена и с обстоятелството, че ответницата по иска вече била собственик по давностно владение и наследство на същия на 5/6 ид. ч. от имота.