Решение № 16966 от 18.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16966 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110160386 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***] срещу [***], ЕИК [***], с която иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 357,58 лв., представляващо непогасен остатък от дължимо регресно вземане от платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***] за л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № [***], за причинени вреди вследствие на ПТП от 03.05.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът [***], ЕИК [***] твърди, че на 03.05.2022 г. в [***], до бензиностанция „[***]“, при управление на л.а. „Хюндай“, рег. № [***], водачът му предприема маневра за престрояване от крайна лява в средна лента, без да се съобрази с пътната маркировка и вече предприелия смяна на лентите и навлязъл от крайна дясна в средна лента л.а. „Опел Астра“, рег. № [***], в резултат на което настъпил удар между двата автомобила. В резултат на процесното ПТП са причинени материални вреди на МПС „Опел Астра“, рег. № [***], за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № [***], валидна към датата на ПТП. Във връзка с процесното ПТП бил съставен и подписан от участниците в него Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.05.2022 г., съгласно който водачът на МПС „Хюндай“, рег. № [***], бил виновен за настъпването му. Към датата на ПТП отговорността на водача на МПС „Хюндай“, рег. № [***], била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по увредения лек автомобил при ищеца е била заведена Щета № [***], като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 715,16 лв. на собственика на МПС с преводно нареждане от 11.05.2022 г. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне 1 размера на обезщетението по застрахователната преписка, са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по ЗЗ „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 730,16 лв. до ответника, като последният я е уважил частично за сумата от 372,58 лв. с оглед което оставал дължим остатък в размер на 357,58 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноските.

Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване- В. С. З., за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП. Прави и допълнителни доказателствени искания, които с оглед становището на ответника, съдът не е допуснал, като е счел, че не са необходими за изясняване на спорни факти и обстоятелства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], представя отговор на исковата молба, чрез юрк. Н.Х., с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието н а валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Хюндай“, рег. № [***]. Не оспорва размера на вредите, нито наличието на причинно-следствена връзка между последните с ПТП. Поддържа, че с изплащането на 372,58 лв. е погасил изцяло регресната претенция на ищеца. Оспорва мястото на настъпване на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, изложен в исковата молба, степента на вината и противоправното поведение на застрахования при него водач. Твърди, че съставеният двустранен протокол не е попълнен коректно от участниците в ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат до 50 %. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява срещу искането за допускане на САТЕ в частта, в която са поставени въпроси за установяване стойността на ремонтно-възстановителните работи и действителната стойност на вредите, доколкото не оспорва техния размер, като моли за поставяне на допълнителни задачи към вещото лице. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване - Б. В. Н., също за установяване точния механизъм на ПТП.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/, които факти са обявени за безспорни по реда на чл.153 от ГПК ; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите /също обявени за безспорни/, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

В тежест на ответника съответно е възложил да докаже, че е погасил дълга, да обори презумпцията за вина на водача на МПС „Хюндай“, рег. № [***], или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на МПС „Опел Астра“, рег. № [***].

С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от 14.05.2024 г. без възражения от 2 страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните наличие на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № [***], за МПС „Опел Астра“, рег. № [***], при ищцовото дружество. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 715,16 лв. по Щета № [***] на собственика на увреденото МПС и е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Стойността на вредите по МПС „Опел Астра“, рег. № [***], причинени в резултат на процесното ПТП, възлиза на платената от ищеца сума от 715,16 лв. За МПС „Хюндай“, рег. № [***] към датата на ПТП при ответното дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответното дружество е уважило частично регресната претенция на ищеца, като му е заплатил половината от стойността на вредите по МПС „Опел Астра“, рег.

№ [***], както и 15 лв. ликвидационни разноски или сумата от общо 372,58 лв.

С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на ПТП, както и оспорената вина на водача на л.а. „Хюндай“, рег. № [***] и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил до 50 %, съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и по-горе, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.

По делото са събраните свидетелски показания на свидетелите В. З. /водач на л.а.

„Опел Астра“ с рег. № [***]/ и св. Б. Н. /водач на л.а. „Хюндай Тусон“ с рег. № [***] / участници в ПТП от 03.05.2022 г. От същите се установява, че при движение по [***] при бензиностанция „[***]“, двамата водачи са предприели почти едновременно маневри за престрояване в средната пътна лента, като л.а. „Опел Астра“ идвал от крайна дясна лента, а л.а. „Хюндай Тусон“ съответно от крайна лява. И двамата свидетели твърдят, че движещия се към светофара в средна лента автомобил почти спрял и им дал светлинен сигнал, чрез присветване, че могат да се включат в движението пред него. Така между двата автомобила предприели маневрите за престрояване се стигнало до съприкосновение, при което л.а.

„Опел Астра“ получил увреждания в лявата страна /подробно описани в ДКП/, а л.а.

„Хюндай“ съответно получил увреждания в дясната страна.

Според показанията на свидетелите, посетилите ПТП служители на КАТ ги посъветвали да се разберат и съставят ДКП или в противен случай, щели да съставят АУАН на водача на л.а. „Хюндай Тусон“ който според тях бил виновен за ПТП, тъй като се престроявал отляво надясно. Според показанията на св. З., той вече бил в средна лента, когато другия автомобил предприел своята маневра. Същевременно св. Б. Н. твърди, че ударът е настъпил действително в средна лента, но той дори не успял да навлезе изцяло в нея, а само дясната му гума била на около 20-30 см. навътре, когато другия автомобил го ударил. Твърди другия участник в ПТП да е бил с висока скорост, тъй като „той толкова бързо мина, че не можах да разбера дори… разбрах, че идва от най-крайна дясна лента и когато ме удари продължи движението си и според мен искаше да влезе в крайна лява лента…“. И този свидетел твърди, че е карал с включен мигач за надясно, когато автомобилът в средна лента е спрял движението си, светнал с фаровете и така св. Н. разбрал, че му дава път. Според този свидетел причината за ПТП е че едновременно са се престроявали с другия автомобил.

При тези противоречиви показания и в.л. изготвило приетата по делото експертиза не може да достигне до категоричен извод и отговор на въпроса кой първи и кога е предприел маневрата престрояване, както и относно взаимното разположение на превозните средства преди настъпване на произшествието, което се намира в пряка и функционална зависимост от техните скорости на движение, за които пък по делото няма никакви данни. Вещото лице 3 е установило, че на мястото на ПТП, пътното платно се състои от три ленти за движение, разделени от единична прекъснато линия, което позволява престрояването и от двете посоки. Според вещото лице и двамата водачи са могли да предотвратят ПТП, ако всеки от тях бе пропуснал другия да завърши първи своята маневра и едва след това да приключи с неговата. Въпреки, че този извод бе оспорен от ищеца, съдът го намира за достатъчно обоснован, с оглед събраните доказателства и липсата на каквито и да било данни относно скоростите на движение на двата автомобила, взаимното им разположение на пътното платно при започване и при приключване на маневрите, точното място и време на възникване на съприкоснованието помежду им.

В показанията на разпитаните свидетели има противоречия относно обстоятелствата кой от двата автомобила първи се е престроил в средна лента, както и относно позициите на двата автомобила към момента на настъпване на удара.

По делото е категорично установено единствено, че двамата водачи са предприели едновременно маневра за престрояване в една и съща пътна лента /средната/, но не от съседни един на друг ленти, а от двете крайни на пътното платно по [***] в процесния участък по бензиностанция „[***]“. При тази установеност, не може да се приеме за категорично доказана изключителна вина за настъпване на процесното ПТП на застрахования при ответника водач на л.а. „Хюндай Тусон“. Напротив, свидетелските показания, дадени в този смисъл от св. З. /на ищеца/, не могат да бъдат кредитирани от съда, доколкото последният е заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК и изложените от него твърдения не бяха подкрепени с други доказателства по делото. В настоящия случай нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на която се позовава ищеца и неговия свидетел, е неприложима, доколкото при предприемане на маневрите за престрояване от двамата водачи, същите не са се намирали в две съседни пътни ленти. Разпоредбата предвижда „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“.