Решение № 1669 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330202049 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000130 от 16.05.2022 год. на Началник III РУ ОДМВР-Пловдив, с което на М. И. Д., ЕГН: **********, са му наложени кумулативно административни наказания ГЛОБА в размер 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, в нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.

Жалбоподателят М. И. Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. П., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, Началника III РУ ОДМВР-Пловдив ОДМВР, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от страната, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимум, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

1

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 24.04.2022г. около 17:30ч. в гр. Пловдив, на ул. „Полет“ № 77, посока запад-изток, жалбоподателят М. И. Д. управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Е 230“, рег. № ***, когато бил спрян за рутинна проверка от свид. К. К. М., полицейски служител към Трето РУ- Пловдив. В хода на проверката било установено,че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на 21.01.2022г. регистрацията му била служебно прекратена по смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП, като не е регистрирал МПС в законоустановения срок. М. Д. придобил процесното МПС с договор за покупко-продажба на МПС № 6913/19.11.2021г.

За тези констатации на контролните органи срещу жалбоподателя Д. бил съставен АУАН бл. № 229433/ на 24.04.2022г. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения по констатациите в акта.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства свидетелските показания на актосъставителя К. К. М.. Съдът кредитира и показанията на свид. И. М. Д., във връзка с допустимостта на жалбата.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил проверка, от която се е изяснил статусът на автомобила. Описаното от свидетеля, че автомобилът е бил с прекратена регистрация се потвърждава и от изисканата в хода на производството справка – писмо с рег. № 10300011987/08.06.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив. От същото става ясно,че на 19.11.2021г. на електронен портал на сектор „ПП“ - Пловдив е регистриран договор за покупко-продажба на лек автомобил с документ № 6919/19.11.2021г./, нотариус *** – приложен по преписката, за лек автомобил „Мерцедес Е 230“, с рег. № ***, собственост на В. М. И. и настоящ собственик – жалбоподателят Д.. На 21.01.2022г. системата на АИС КАТ – Регистрация в сектор „ПП“ – Пловдив, автоматично прекратява регистрацията на на МПС-то на оснвание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

/непререгистрирано по местоживеене в законоустановения двумесечен срок/.

Посоченото се подкрепя и от приложената справка за служебно промяна на регистрация.

Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да опровергае установеното.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, до степен, 2 в която да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед приложените по преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По делото безспорно се установява вмененото на М.Д. нарушение с определената правна квалификация нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП Безспорно се установява, че лек автомобил „Мерцедес Е 230“, с рег.

№ *** не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на същото е било служебно прекратена към 21.01.2022г. По смисъла на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Относно възражението, което навежда жалбоподателят, че не бил уведомен за прекратената регистрация на МПС-то, съдът го намира за неоснователно. В случая се установява извършване нарушението от субективна страна. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Ето защо, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. При това положение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не знаел за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат задължения за уведомяване в тази хипотеза и доколкото Д., като собственик и водач на конкретното МПС, е бил длъжен да се увери,че е годно за управление.

Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която са наложени наказанията, съответно за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нормата е чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Правилно наказващият орган е индивидуализирал и наказанията, кумулативно предвидени за това нарушение. Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая са наложени глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, в техния минимум, който не подлежи на корекция от съда.

Относно твърдението,че случаят бил „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, то първо изрично в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП се сочи,че за нарушенията по този закон не се прилагат нормата на чл.28, от друга страна казусът не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от 3 типичната такава за този вид нарушения. Отделно, жалбоподателят е управлявал дерегистрирано МПС повече от 3 месеца, което не е малък времеви период.

Ето защо основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така установеното административно нарушение, а процесното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за разноски и не е била представлявана от юрисконсулт или друг процесуален представител, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид потвърждаването на НП, неоснователно е искането за разноски на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0438-000130 от 16.05.2022 год. на Началник III РУ ОДМВР-Пловдив, с което на М. И. Д., ЕГН: **********, са му наложени кумулативно административни наказания - ГЛОБА в размер 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, в нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4