Решение № 5975 от 03.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5975

Бургас, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА ГАНЕВА

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА канд № 20267040600919 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Г. Р., е оспорил решение № 146/25.02.2026 г., постановено по АНД № 172/2026 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № BG2025/1000-1977/НП от 18.11.2025 г., издадено от касатора.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че описаното в наказателното постановление нарушение е доказано. Спазени са и процесуалните правила. Счита, че няма нарушение на сроковете, визирани в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че за дата на откриване на нарушителя следва да се счита датата на приключване на проверката, а срокът за съставяне на АУАН започва да тече от момента, в който контролният орган разполага с нужния обем информация, въз основа на който да може да направи извод за това дали е извършено административно нарушение. В процесния случай според касатора датата, от която следва да тече този срок, е датата на доклад рег. №[рег. номер]/1/12/14.04.2025 г. Затова според касатора срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е пропуснат.

На следващо място касаторът счита, че няма нарушение на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че нарушенията са описани детайлно и че датата на нарушението следва да е датата на приемане на оспорените митнически декларации, с които стоките са допуснати за режим на свободно обращение. Позовава се на чл.54, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.77, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013, според които данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължението не съществува или размерът му е нула. Затова според касатора правно значение има не датата на издаване на фактурите, а въпросът дали административният орган е имал основание да увеличи митническата стойност и данъчната основа в процесната митническа декларация за досъбиране на допълнително ДДС при правилно установяване на факта, че транспортните и митническите услуги са извършени в контекста на международни превоз на стоки до внасянето им на митническата територия на Съюза. По тези съображения иска обжалваното решение на Районен съд Бургас да бъде отменено, а по съществото на спора съдът да потвърди издаденото от касатора наказателно постановление. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че наказателното постановление не е законосъобразно, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че размерът на същото е над минимално предвидения в чл.36 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Р., поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване. Позовава се на възраженията, изложени в жалбата и иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касация „Промет Стиил“ ЕАД, чрез представител по пълномощие адвокат Т., оспорва касационната жалба и иска съдът да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Бургас като правилно. Позовава се на доводите, изложени в отговора на касационната жалба и писмените бележки, които са представени. Претендира разноски според представен списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че на две различни дати

– на 08.05.2024 г., с митническа декларация MRN 24 BG 00 1007 0666 87 R7 (допълнителна декларация MRN 24 BG 00 1007 0668 95 R8) дружеството декларирало режим свободно обращение на стоки – стоманени заготовки, с изпращач PJSC KAMEN STEEL, Украйна, като има издадена фактура № 230524-36/23.05.2024 г. на стойност 5941,82 щ.д. за допълнителна такса за престояване на стоката, както и - на 29.08.2024 г. с митническа декларация MRN 24 BG 00 1007 0704 04 R9 (допълнителна декларация MRN 24 BG 00 1007 0706 67 R8) дружеството декларирало режим свободно обращение на стоки – стоманени заготовки, с изпращач PJSC KAMEN STEEL, Украйна, като има издадена фактура № 040924-05/04.09.2024 г. на стойност 3237 щ.д. допълнителни разходи за забавяне на стоката от FORTIFAY FREIGHT COMPANY, Кипър, явяващи се направени транспортни разходи относими към митническите декларации, които обаче не били декларирани пред митническите органи и митническата стойност на стоките била в нарушение на чл.70 и чл.71, т.1, буква „д“ от Регламент 952/2013 г. По този начин било избегнато заплащане на ДДС в общ размер от 3352,06 лв. (2184,84 лв. и 1167,22 лв.) Тези деяния са квалифицирани като нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците ЗМ).

Районният съд в обжалваното решение е приел, че наказателните постановления са издадени от компетентен орган. Според съда установените факти действително сочат за това, че визираните фактури не са били декларирани пред митническия орган, включително и чрез поправка на декларацията с подаване на заявление по предвидения ред в чл.173 от Регламент 952/2013. Така санкционираният субект чрез бездействие не е включил стойността на фактурите в митническата стойност и в данъчната основа и е избегнал заплащане на дължимите държавни вземания, събирани от митническите органи. Според районния съд обаче при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати две нарушения, всяко от които обосновава отмяна на наказателното постановление. На първо място съдът е приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Така според съда нарушенията и нарушителят са открити на 31.01.2025 г. с представяне на въпросните фактури на митническата администрация. Контролните органи са имали обективна възможност да констатират нарушенията, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение, са на разположение на органа от този момент. Затова според съда съставеният АУАН на 19.05.2025 г. е съставен след изтичането на тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН. На второ място районният съд е приел, че датите на двете нарушения не могат да бъдат датите, посочени от органа и по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като самото нарушение произтича от фактурите, издадени на по-късни дати от датите, възприети от органа като дати на нарушението. Затова районният съд е отменил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд относно възприетия от него момент, от който насетне е започнал да тече давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Давността, регламентирана в тази норма, започва да тече от момента, в който нарушителят е открит. За да бъде установен нарушителят, несъмнено трябва да бъде установено съществуването на административно нарушение, т.е. трябва да е ясно, че има извършено такова нарушение и какви са неговите обективни предели. В процесния случай всички тези обстоятелства, които водят до извода за установения (открит) нарушител, са станали известни на датата на изготвяне на констативния доклад – 14.04.2025 г., а не както е приел районният съд на датата, когато са представени на митническите органи въпросните фактури. Неслучайно разпоредбата на чл.84л, ал.1, т.9 от ЗМ предвижда, че с писмения констативен доклад се правят и предложения за образуване на административнонаказателно производство. С посочената норма законодателят е приел, че едва на този етап от производството са ясни всички факти, въз основа на които да се прецени има ли извършено нарушение и кое лице следва да носи отговорност за него. Тоест, производството по осъществяване на последващ митнически контрол е и такова, в което се събират доказателства, които могат да предпоставят започване на административнонаказателно производство със съставянето на АУАН. Затова в случая според настоящия състав няма нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН с оглед изискуемия момент за съставяне на АУАН.

Този съдебен състав обаче напълно споделя изводите на районния съд относно датите на нарушенията. Към датите на подаване на митническите декларации (08.05.2024 г. и 29.08.2024 г.) дружеството обективно не е могло да декларира и разходите по фактури № 040924-05/04.09.2024 г. и № 230524-36/23.05.2024 г., като не е спорно, че тези разходи следва да бъдат включени в митническата стойност по декларации. Т.е. към датата на подаване на митническите декларации задълженото лице не е могло да избегне или да направи опит да избегне плащането на съответните публични задължения. Към датата на подаване на митническите декларации стойността на фактурираните услуги все още не е била известна, поради което и обективно няма как да бъде включена в митническите стойности. С подаване на самите митнически декларации дружеството е включило в митническата стойност всички издадени му до този момент фактури за разходи, свързани с осъществения от него внос. При това положение не може да се приеме, че датата на подаване на митническите декларации е датата, на която е осъществен съставът на нарушението по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, защото към този момент обективно няма избягване на плащане на публично задължение. След издаване на фактурите за дружеството е възникнала възможност да подаде заявление за поправка на данните в митническите декларации, след като те са били приети, както предвижда правилото на чл.173, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След 14.04.2025 г. – датата, на която е изготвен писменият констативен доклад, при липса на подадено заявление за поправка на митническите декларации е възможно да се приеме, че е налице избягване на плащане на публични задължения.

По тези съображения правилно районният съд е приел, че на датите на подаване на митническите декларации, посочени като дати на извършване на нарушението, санкционираното дружество не е осъществило състава на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. Като е приел обратното административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация. Те са претендирани своевременно и се дължат от ТД Митница Бургас в размер на 1200 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, не е мотивирано, както изиска разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. В конкретния случай е налице възражение, но няма изложени мотиви. Затова то не може да бъде уважено.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146/25.02.2026 г., постановено по АНД № 172/2026 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�