Решение № 517 от 08.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Д. при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Т. Д. Гражданско дело № 20224100100749 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 6,§1 ЕКЗПЧОС.

Ищцата Р. ПЕНЧЕВА П. твърди, че на 02.11.2020г. подала молба по чл.

532, ал. 2 вр. чл. 524 ГПК до СРС за спиране на изпълнение на въвод във владение в апартамент № 58, гр. София, район Люлин, ЖК Люлин, бл. № 132, вх.1, ет. 13 по изп. дело № 20199210400185 на ЧСИ Стефан Петров с район на действие СГС. Било образувано ч.гр.д. № 53335/2020 по описа на СРС. На 04.11.2020г. с разпореждане били дадени указания по движението на делото, като на следващия ден 5.11.2020г. била подадена молба в изпълнение на дадените указания. С определение от 09.11.2020г. съдията насрочил делото за разглеждане в открито заседание за 16.12.2020г. от 13,30 часа с призоваване на страните. Делото било разгледано и съдът обявил, че ще произнесе със съдебен акт. От тази дата до 19.12.2022г. нямало произнасяне по делото с окончателен съдебен акт. Междувременно на 11.11.2020г. бил извършен въвод във владение по отношение на описания имот. Предвид тези обстоятелства и забавеното произнасяне по делото близо 24 месеца ищцата твърди, че претърпяла неимуществени вреди, поради нарушаване правото й на 1 справедлив процес и разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Неимуществените вреди се изразявали в негативните емоции, които преживяла ищцата, стрес, задълбочаване на чувството и усещането му за липса на справедливост, тревожила се е за изхода на делото, изпитвала притеснения относно правото на собственост върху недвижимия имот, спрямо който е било насочено принудителното изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Софийски районен съд да й заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на ч.гр.д. № 53335/2020г. по описа на СРС. Претендира разноски.

ОТВЕТИНКЪТ Софийски районен съд, представляван от председателя Александър Ангелов чрез пълномощник Л. Н. – специалист „Правно обслужване“ е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Счита иска за допустим. Оспорва неговата основателност. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Счита, че няма неоснователно забавяне на разглеждането и решаване на ч.гр.д. № 53335/2020г. по описа на СРС. През периода 2020г. – 2022г. съдът бил работил при изключителна натовареност и в условията на извънредно положение, явяващи се обективни обстоятелства, водещи до промяна на графиците и отлагане на делата. Оспорва твърдението на ищцата да е претърпяна неимуществени вреди вследствие несвоевременно разглеждане на делото, а последните са повлияни от други фактори. Моли съдът да постанови решение, с което искът да бъдат отхвърлен като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение на основани ечл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и ЗПП.

На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в производството участва прокурор Николай Иванов от Окръжна прокуратура – Велико Търново. Взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Но ако все пак съдът приеме, че искът е основателен, то да бъде определен размер на обезщетението по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцата, представлявана от пълномощник адв. Т. К. поддържа изцяло предявения иск и всички изложени твърдения в исковата молба. В хода по същество пледира за уважаване на предявения иск. Адв. К. отправя искане за присъждане на възнаграждение пи условията на чл. 38 от 2

Закона за адвокатурата като твърди, че е оказала безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата.

Ответникът СРС в съдебно заседание не изпраща представител.

Представени са писмено становище, в което поддържа отговора на исковата молба и изложените аргументи относно неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание прокурора изразява становище за неоснователност на предявения иск, а ако бъде прието, че са налице основанията за реализиране отговорността на ответника по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, то да бъде определено обезщетение съобразно чл. 52 от ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прокурора, събраните доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното към дело копие на ЧГрД № 53335/2020 година по описа на Софийски районен съд се установява, че производството е образувано по подадена на 02.11.2020 година молба от Р. П. П. чрез пълномощник адв. Т. К. с искане по чл. 524 във връзка с чл. 523, ал. 2 от ГПК за спиране въвод във владение на недвижим имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение по изп. дело № 20199210400185 на ЧСИ Стефан Петров, рег. № 921 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС. На 3.11.2020г. делото е образува и е разпределено на 161 състав на СРС и е определен съдия докладчик. С разпореждане от 04.11.2020 г. на ищцата са били дадени указания за отстраняване нередовности на молбата, за което на същата дата по електронен път е връчено съобщение. На 5.11.2020 год. е подадена молба от П. чрез пълномощник адв. К. в изпълнения на дадените от съда указания. С определение от 09.11.2020г. съдът е насрочил открито заседание за 16.12.2020 година с призоваване на страните. Заседанието е проведено, събрани са доказателствата и съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт, като не е посочил срок за това.

На 19.10.2022 година ищцата подава в Окръжен съд – Велико Търново искова молба по чл. 2б ЗОДОВ против СРС с искане да бъде осъден съдът да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото й за разглеждане на ЧГрД № 53335/2020г. по описа на СРС в разумен срок.

3

От приложеното по настоящото дело копие от ЧГрД № 53335/2020г. на СРС се установява, че съдът се е произнесъл с определение № 20080315/21.02.2023 година и е отхвърлил молба вх. № 22021027/2.11.2020г. по чл. 524 ГПК на Р. П. П. с искане за спиране на въвода във владение на недвижимия имот ап. № 58/ателие № 1/ в гр. София, ЖК Люлин, бл. 132, вх.1, ет. 13 с идентификатор ***, насрочен по изп. дело №

20199210400185 на ЧСИ Стефан Петров.

В хода на настоящото производство са разпитани двама свидетели И. Д. П., който живее на семейни начала с ищцата и Т.

Петрова Вукович – позната на ищцата. Свидетелят П. разказва, че с ищцата са живели в гр. София през 2020г. в имота, който в последствие е бил обект на принудителното изпълнение и по отношение на който били заведени множество дела. Било заведено дело с искане за спиране на въвода във владение, но по това дело нямало решение. Делото било при 161 състав на СРС. След проведеното съдебно заседание многократно са правили справки има ли постановено решение, но отговорът бил, че делото е при съдията. След две години искането било отхвърлено. Разказва обстоятелство относно закупуването на имота, изтеглен кредит и други обстоятелства, които са неотносими към предмета на делото. Заради тези дела ищцата започнала да посещава лекар, поради проблеми със сърцето, нямала спокоен съд. Поради това, че нищо не се случва по делата загубила доверие в софийските съдилища.

Свидетелката Вукович сочи, че познава Р. П. и съжителя И. от 10 години. Често посещавали заведението, което тя преди имала в гр. София на ул. Екзарх Йосиф и ул. Будапеща. Знаела, че са теглили ипотечен кредит, плащали си го, но впоследствие не знае какво се било случило, но разбрала, че им взели имота в Люлин заради кредита. Р. започнала да води дела и станала много угрижена. Преместили се да живеят в Търново, но нямали работа, загубили всичко. Психически не била добре, била много изнервена.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 6,§1 ЕКЗПЧОС и искане за присъждане на законна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД като акцесорна претенция. Предявените в условията на първоначално 4 субективно съединяване осъдителни искове са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването им.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ, с приемането й през 2012 г. /обн. ДВ бр.

98/2012 г./, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ, като претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по реда на ГПК.

Всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Правото, което се обсъжда и гарантира в случая е на разглеждане на правен спор в разумен срок, независимо дали той е от наказателноправен характер или касае граждански права, независимо дали е решен в полза на лицето, което търси защита или не, и независимо дали е решен по същество или делото е било прекратено без произнасяне по същество.

Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр. д. № 924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на 5 разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.

Образуваното ЧГрД № 53335/2020 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, към момента на предявяване на настоящия иск е висящо, неприключило, поради което и допустимостта на предявения от ищеца иск не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета „А“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Към 19.10.2022 година все още не е бил постановен съдебен акт по това дело. Такъв е постановен едва на 21.02.2023 година.

Критериите, които съдът следва да възприеме, за да направи своята преценката дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона / чл.

2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Същевременно се приема, че отговорността е обективна и се носи от държавата, респ. от нейните органи, а не от длъжностните лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.

Отговорността на ответника в случая е обективна и не следва да се търси вина. Вредите от забавено правосъдие винаги са налице и се презумират, когато забавянето не е предизвикано от поведението на страната и когато не са налице факти, които имат значение за правилното решаване на спора и те са причина производството да не се разгледа и реши в разумен срок. В настоящия случай именно поведението на ответника е причината за продължителността на производството по ЧГрД №53335/2020 г. по описа на СРС. Анализът на установените факти дава основание да се приеме, че до датата на провеждане на съдебното заседание по ЧГрД № 53335/2020година по описа на СРС – 16.12.2020 година делото е разглеждано своевременно и в рамките на разумния срок – молбата по чл. 524 вр. чл. 523 ал. 2 от ГПК подадена от ищцата е постъпила в СРС на 2.11.2020г., делото е образувано на 03.11.2020г. и е определен съдия-докладчик, който е произнесъл първото разпореждане на 04.11.2020 с указания до ищеца. На 09.11.2020 година с определение делото е насрочено за 16.12.2020, когато е проведено и съдебното заседание и съдът е обявил, че ще произнесе съдебен акт. Едва на 21.02.2023г. е постановено определение с което молбата е била оставена без уважение.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5f7eca5-00e0-4845-957f-512dab9b97b9