Решение № 1859 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20251100500712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 42407/06.12.2024 г. от „Юробанк България“ АД, чрез адв. С.З., срещу постановление от 28.11.2024 г., постановено по изп.д. № 20249210401415 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 при КЧСИ, в частта, с която е постановен отказ да бъде намален размерът на присъединеното за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че длъжникът „Юробанк България“ АД е депозирал молба по изпълнителното дело, в която е заявил готовност да заплати задълженията си в срока за доброволно изпълнение и е направил възражение за прекомерност на претендираното от взискателя възнаграждение за процесуален представител, като е поискал размерът на същото да бъде намален от 300 лева на 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че съображенията на длъжника за отправеното искане са ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като единственото действие по делото, което е извършил процесуалният представител на взискателя, е подаване на молба за образуване на делото, както и изразената от длъжника готовност за доброволно плащане. Жалбоподателят счита, че неправилно съдебният изпълнител е отказал да намали размера на възнаграждението, като се изтъква наличието на процесуално нарушение – липсата на мотиви в обжалваното постановление. Поради това е отправено искане за отмяна на действието на съдебния изпълнител.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя.

В мотивите на съдебния изпълнител е изложено становище за допустимост на жалбата, а по същество – за нейната неоснователност, поради обоснованост на претендираното възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Софийски градски съд, ЧЖ-IV-Г въззивен състав, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.

7 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20249210401415 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба на Д.Т.С., чрез адв. И.И., срещу длъжника „Юробанк България“ АД. Към молбата са приложени пълномощно в полза на адв. И. и договор за правна защита и съдействие № 42044 от 08.11.2024 г., в който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е платено в брой и възлиза на 300 лева, от които – 200 лева за образуване на изпълнително дело и 100 лева за воденето му.

С постановление от 13.11.2024 г. на ЧСИ С.П. е постановено образуването на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника, уведомяване на НАП за започнатото изпълнение срещу длъжника и присъединяването за събиране в производството на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 35409/14.11.2024 г. е връчена на длъжника „Юробанк България“ АД на 15.11.2024 г. В поканата е посочен размерът на задължението по делото, вкл. на дължимите разноски.

В молба с вх. №39763/15.11.2024 г. „Юробанк България“ АД е направило възражение за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като е отправило искане за намаляване на размера на възнаграждението и този на начислената такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ.

С постановление от 28.11.2024 г. ЧСИ С.П. е отказал да редуцира присъединеното за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и е отказал да редуцира пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните 2 определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V Г.О. В случая в законовия срок е направено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, което е било оставено без уважение от съдебния изпълнител.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 от НМРАВ. С чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие в случая е приложим размерът, установен в разпоредбата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, а именно - 200 лева.

Настоящият съдебен състав счита, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното производство и по същото към настоящия момент не са извършвани действия по принудително изпълнение. Поради това следва да се приеме, че е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т.

2 на същата разпоредба, каквото би могло да бъде начислено при евентуално извършване от процесуалния представител на взискателя на процесуално представителство в изпълнителното производство при извършване на действия по принудително изпълнение. Ето защо съдът приема, че съдебният изпълнител неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева.

С оглед изложеното постановлението на съдебния изпълнител следва да бъде отменено в обжалваната част.

По изложените съображения, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-IV-Г въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 42407/06.12.2024 г. на длъжника „Юробанк България“ АД постановление от 28.11.2024 г. по изп.д. № 20249210401415 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 при КЧСИ в частта, с която е постановен отказ да бъде намален размерът на присъединеното за събиране адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д.Т.С. за размера над 3 сумата от 200 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Юробанк България“ АД за процесуално представителство на взискателя Д.Т.С., от 300 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4