Решение № 1803 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1803 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100507974 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №8545/13.05.2025 г., постановено по гр. д. №2318/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, Столична община представлява от кмета В.Т. е осъдена да заплати на А. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. В. Ц., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване от голямо черно бездомно кече, на дата 15.02.2022 г., около 18 часа, в гр. София, на кръстовището между ул. Витиня“ и ул. „Летоструй“, които вреди се изразяват в силни болки и страдания в левия крак за около 30 дни, нарушаване на обичайния начин на живот и начина на придвижване, който продължава и към настоящия момент – ограничаване на маршрутите за придвижване, заобикаляне и изчакване, изпитван ужас при излизане на улицата сама, страх от кучета, безсъние, свързано с нощни кошмари, липса на апетит, наличието на белег с големина от около 5-6 см. на 3-4 см., посттравматичен стрес, намалена концентрация, изолация, вегетативни смущения, невротични проблеми до степен на затрудняване и намаляване на активностите в ежедневието, кинофобия, фобийно разстройство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателното плащане и сумата 1230,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху 1 дължимото обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането – 15.02.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 04.09.2024 г., като иска за главница за горницата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 14 000 лв. и иска за обезщетение за забава за горницата над 1230,75 лв. до пълния предявен размер от 4 307,69 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх.

№182580/27.05.2025 г., подадена от Столична община, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. А. Д., както и въззивна жалба вх. №209149/13.06.2025 г., подадена от А. Б., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. В. Ц..

С въззивната жалба на Столична община първоинстанционното решение се атакува в неговата уважителна, осъдителна част, като се моли същото да бъде отменено като неправилно, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от ищцата искове да бъдат отхвърлени в цялост. Въззивникът твърди, че ищцата не е провела необходимото пълно и главно доказване на станалия инцидент, неговия причинител, механизма и причинно-следствената връзка между получените травми и инцидента. Сочи, че показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. Т. възпроизвеждат казаното й от пострадалата, като в допълнение тя е и заинтересована от изхода на делото като майка на ищцата.

Изтъква, че приетото по делото експертно заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза установява единствено получените травматични увреждания, тъй като вещото лице е работило по медицински документи. Сочи, че по делото няма доказателства, които да установяват факта на нападението от безстопанствено куче. Поддържа, че в настоящия случай няма доказано бездействие от страна на служителите на Столична община, доколкото принципната политика, залегнала в ЗЗЖ се изразява в хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета и допуска след обезпаразитяването и кастрирането им да бъдат връщани на място. По-нататък счита, че определеният размер на обезщетението е завишен, тъй като съдът не е съобразил краткия възстановителен период, както и липсата на данни за настъпили усложнения.

По въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Б., чрез адв. В. Ц., с който същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната от въззивникаответник част да бъде потвърдено. Противопоставя се на твърдението за заинтересованост на разпитана по делото свидетелка, като сочи, че чл. 172 ГПК не забранява кредитирането на показанията на роднини и близки, а предвижда задължението на съда да прецени последните с оглед останалите по делото доказателства. Поддържа, че е доказала механизма на настъпилото увреждане, както и противоправното бездействие на Столична община.

Изтъква, че ответникът не е доказал залегналите в програмата мерки да са ефективни и достатъчни в такава степен, така щото да не допускат агресивни безстопанствени кучета свободно да обитават територията на общината и да 2 предотвратяват възможността да нападат гражданите.

С въззивната жалба на А. Б. първоинстанционното решение се атакува в неговата отхвърлителна част, като се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което претенциите да бъдат уважени в пълния предявен размер. Въззивникът- ищец смята, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил в достатъчна степен интензитета и продължителността на търпените тежки психически и психологични травми, които са довели до остър стрес и тежки посттравматични симптоми, които били актуални и до днес. Сочи, че съдът само формално е посочил болките и страданията, без обаче да оцени тяхното значение и тежест. Не били съобразени и всички обществени критерииикономическите условия в страната, жизнения стандарт и възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Районният съд не бил съпоставил и определените при сходни случаи обезщетения и дори не маркирал съдебна практика, използвана като ориентир за размера. При тези съображения моли жалбата да бъде приета за основателна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Столична община е подала отговор, с който оспорва жалбата на въззивника- ищец и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с образувано по предявени А.

Р. Б. срещу Столична община обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове от с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащана на сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ухапване от голямо черно бездомно кече, на дата 15.02.2022 г., около 18 часа, в гр. София, на кръстовището между ул. Витиня“ и ул. „Летоструй“, които вреди се изразяват в силни болки и страдания в левия крак за около 30 дни, нарушаване на обичайния начин на живот и начина придвижване, който продължава и към настоящия момент – ограничаване на маршрутите за придвижване, заобикаляне и изчакване, изпитван ужас при излизане на улицата сама, страх от кучета, безсъние, свързано с нощни кошмари, липса на апетит, наличието на белег с големина от около 5-6 см. на 3-4 см., посттравматичен стрес, намалена концентрация, изолация, вегетативни смущения, невротични проблеми до степен на затрудняване и намаляване на активностите в 3 ежедневието, кинофобия, фобийно разстройство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г. до окончателното плащане; и сумата 4 307,69 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането – 15.02.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 04.09.2024 г.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд, е приел за установено, че на 15.02.2022 г. около 18 ч. в гр. София, пресичайки кръстовището на ул. „Витиня“ и ул. „Летоструй“, А. Б. е била нападната от глутница кучета и е била ухапана от едно о тях в областта на лявото бедро, вследствие на което е получила разкъсно-контузна рана с размери около 10-15 сантиметра. Намерил е за доказан фактът, че кучето е безстопанствено, поради което за причинените от него вреди отговаря Столична община. Приел е, че общината не е изпълнила ефективно задълженията си съгласно ЗЗЖ, поради което отговаря за причинените вреди от процесното ухапване. За справедлив размер на обезщетението за претърпените от пострадалата неимуществени вреди е приел такъв от 4000 лв. при отчитане вида и характера на травматичното увреждане, продължителността на възстановителния процес, годините на пострадалото лице и доказаните в производството негативни отражения върху нейната психика.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

За уважаване на предявените искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че на твърдяната дата, място и час е била нападната от глутница кучета, че кучетата са безстопанствени, получените травматични увреждания, причинно-следствената връзка между нападението от кучетата и претърпените вреди. По така релевираните с отговора на исковата молба възражения в тежест на Столична община е да докаже, че е положила необходимата грижа при изпълнение на вменените й от ЗЗЖ задължения.

От свидетелските показания, дадени от А.П., които съдът намира са достоверни, логични и последователни, се установява, че през м.02.2022 г., докато се е прибирала от пазар около 18:00 ч. е видяла на ул. „Летоструй“ и ул.

„Витиня“ група от шест, седем кучета да нападат ищцата, като едно от тях било каракачанка. Същото куче съборило на земята и захапало по лявото бедро Б.. Свидетелката разказва, че кучетата нямали маркировка, нито каишки. В опит да помогне се затичала и замахнала с чантата към кучетата, като последните се разбягали, а тя заедно с още един мъж завели пострадалата от вкъщи. Там, майката на Б. ги посрещнала, след което отишли заедно до „Исул“ за да прегледат пострадалата и да я превържат. Свидетелката си 4 спомня, че същото куче през месец септември 2023 г. е нападнало и нея, във връзка с което е подала жалба, но нищо не се променило. Сочи, че същите тези кучета живеят все още в квартала и спят под моста.

Свидетелката Т. Т., майка ищцата, дава показания, че през месец февруари дъщеря й е била доведена от разпитата като свидетел А.П. и мъж до апартамента, където живее. Разказва, че дъщеря й била напълно неадекватна, цялата била подута от рев, плачела. Свидетелката разказва, че в техния квартал има глутница от големи кучета, без ушни марки и каишки. Разказва, че след инцидента А. е изпаднала в депресия, затворила се вкъщи, не излизала, не контактувала с никого, не смеела да излиза сама навън. След инцидента или тя или брат й я придружавали до фитнес центъра, където спортува, както и до университета. Свидетелката сочи, че Б. имала проблеми със съня, за които пиела билкови успокоителни медикаменти.

От представения лист за преглед на пациент №003675/15.02.2022 г. се установява, че на посочената дата А. Б. е постъпила в смешно отделение, като й е поставена диагноза ухапване или удар от куче. На травмираното място е поставена превръзка, поставена е инжекция против тетанус, като е изписан медикамент за приемане по схема.

Експертното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът намира за компетентно изготвено, обосновано и пълно, установява, че при процесния инцидент ищцата получила разкъсноконтузна рана в областта на средна трета по външната страна на лявото бедро.