Решение № 319 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300502682 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Обжалва се решение № 3468 от 09.07.2025г. на РС Пловдив, VII гр. състав, постановено по гр. д. № 11633 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, с което се допуска извършване на съдебна делба между В. В. С., ЕГН **********, О. В. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН **********, К. С. Т., ЕГН ********** и С. С. Т., ЕГН **********, на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. П., Община Пловдив, Област Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № РД-18.48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 17.06.2024г., адрес на имота: гр. П., район „Южен“, ул. „****, бл. **, ет. * ап. *, самостоятелният обект се намира на ет. 4 в сграда с идентификатор 5****, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: едно, площ: 79, 98 кв. м., прилежащи части: избено помещение № 6, 2,15% ид. части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ****, под обекта – ****, над обекта – ****, при квоти: за В. В. С., ЕГН ********** – 3/9 ид. части; за О. В. Т., ЕГН ********** – 3/9 ид. части; за С. М. Т., ЕГН ********** – 1/9 ид. част; за К. С. Т., ЕГН ********** – 1/9 ид. части и за С. С. Т., ЕГН ********** – 1/9 ид. част.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от съделителите С.

1

М. Т., К. С. Т. и С. С. Т. чрез адв. М. А. от АК Пловдив с оплакване за неправилност.Съдебният състав в случая не разгледал всички доказателства в съвкупност и не посочил кои от тях кредитира.Изобщо не било обсъждано възражението за придобивна давност с оглед момента, в който се твърди, че давността е изтекла. Неправилно били преценени и данните за проведен разговор между К. и С. Т.и за закупуване на идеални части от имота. Моли се за отмяна на оспорваното решение, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли иска за делба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. Р. от АК Пловдив, като пълномощник на съделителката В. В. С., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли се същата да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съделителят О. В. Т. в срока за писмен отговор също излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.

При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Производството е делбено, във фаза по допускане на делбата.

Не е спорно между страните и от приложените удостоверения за наследници се установява, че са низходящи и наследници по закон на В* С. Т., починал на **** и М. С. Т., починала на *** Ищцата и първия ответник са техни деца и преки наследници, а ответниците С. М. Т., К. С. Т. и С. С. Т. са наследници по коляното на техния син С. В. Т., починал на ****. /съпруг на първата и баща на другите двама/.

Не е спорно също, че дебленият имот е бил собственост на общите наследодатели, придобит по реда на чл. 55 от ЗПИНМ от съпруга с нот. акт № 156, том VIII, дело № 2848/1973г. по време на брака, сключен с акт № 208/28.01.1955г., издаден от Община Пловдив.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. М. Т., К. С. Т. и С. С. Т. са направили възражение за придобиване на процесния имот по давност, изтекла към 26.08.1996г., още приживе на прекия им наследодател С. В. Т., починал на *****

Във връзка с направеното възражение за придобивна давност в първоинстанционното производство са събирани гласни доказателства.

По реда на чл. 176 от ГПК ответникът К. Т. е дал обяснения, че три месеца след смъртта на баща му, е проведена среща с другите наследници, които им направили предложение за 2 изкупуване на притежаваните от тях по 1/3 ид. частиот имота за сумата от 15000 лв., заедно с поемане на всички разходи по сделката. Срещата била инициирана от ищцата В..От своя страна той и брат му не искали да купуват жилището, в което били отраснали, но заради спокойствието си и това на тяхната майка, им предложили да им дадат по 10000 лева.

Съгласие за продажна цена не постигнали.

Съделителят С. Т. по реда на чл. 176 от ГПК също е потвърдил, че е провеждана такава среща във връзка със съсобствеността, на която им предложили да закупят по 1/3 ид. част от имота за сумата от 15 000 лева, но след като 30 години само те се грижили за този апартамент и останали с впечатление, че е техен.След срещата с ищцата предложили да съберат някакви пари, само за да ги оставят на мира.

Свидетелката М. М. е посочила, че познавала С. Т. и С. Т., като с последния работили в един завод след завършване на училище.След запознаването му със С. били в една компания, а и до момента св. М. поддържала връзка със семейство Т.и.Знаела къде живеят и посещавала апартамента на ул. „П****. В този апартамент до смъртта си живеели и родителите на С..Не знае друг да е имал претенции за жилището. След смъртта на наследодателя В., синът му С. казвал, че нито брат му, нито сестра му ще имат претенции за този апартамент, защото той живеел с родителите и жилището щяло да остане за него.

Свидетелката не била виждала брата и сестрата там. Майката на С. Т. била пенсионерка и домакинството се издържало от С. и Т..Те обзавели жилището с мебели и ел. уреди, съотв. поемали и текущите разходи.

Свидетелката Т. М. също е посочила, че познава С. Т. от 25 години, тъй като били съседи на ул. „****“. Те живеели в съседния вход на блока.Двамата със съпруга й участвали във всички събрания и ремонти, които предприемали в етажната собственост – сменяли дограмата, периодично боядисвали, правили и ремонт на покрива преди два месеца.Сумата била висока, но тя я платила, тъй като братът и сестрата на починалия й съпруг имали претенции към жилището.Свидетелката споделила това със съпруга си и той останал изненадан, че С. е имал брат и сестра.Тя също не ги познавала.

Районният съд след извършен анализ на събраните по делото доказателства, е направил извод на първо място, че прекият наследодател С. Т. е започнал да осъществява фактическа власт върху процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, като не е бил владелец на идеалните части на ищцата и на ответника О. Т., а техен държател. Решаващият съд е взел предвид, че в случая основанието, на което е възникнала съсобствеността, е наследствено правоприемство и поради това презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, се счита за оборена.Приел е, че С. Т. е бил владелец на притежаваните от него идеални части от съсобствеността и държател на идеалните части на другите сънаследници.Обосновал е още, че по делото не е било установено прекият наследодател С. Т. с едностранни действия, които да са достигнали до останалите наследници, да е отрекъл тяхното владение, съотв. да е превърнал държането на притежаваните от него идеални части от съсобствеността във владение. Осъществяването на такива действия не било установено и от показанията на разпитаните свидетели. Предвид 3 депозираните обяснения по реда на чл. 176 от ГПК решаващият съд е приел още, че с поведението си съделителите К. и С. Т.и, не само не са манифестирали, че техният праводател е преобърнал държането на идеалните части на останалите съделители във владение, но и са признали извънсъдебно правото им на собственост.Поради това възражението за придобивна давност е счетено за неоснователно. Искът за делба като основателен е уважен, като квотите на съделителите са определени по реда на чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Настоящият състав на съда, след като извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства, намира направените фактически и правни изводи от районния съд, за правилни, тъй като се основават на цялостен и точен анализ на събрания доказателствен материал. Оплакването във въззивната жалба в обратна насока е неоснователно.

Правилно районният съд се е позовал на задължителните мотиви на ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, като е акцентирал на началния момент, от който започва владение.Съобразил е, че в случая фактическата власт е установена на основание наследствено правоприемство, като това основание признава права и на останалите сънаследници, което прави претендиращия сънаследник държател на техните идеални части от имота и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. В тази хипотеза собствеността на чуждите идеални части може да бъде придобита по давност, само ако съсобственикът с едностранни действия отрече владението на останалите съсобственици и превърне държането на техните идеални части във владение, т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/.

Следователно, за да се придобие съсобствен, съотв. сънаследствен недвижим имот по давност, първият елемент от фактическия състав е установяването на владение. За да може впоследствие да има позоваване на изтекла придобивна давност в законовия срок, необходимо е, да е започнала да тече такава в полза на някой от съсобствениците. Такъв извод в случая не може да се обоснове и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Обстоятелствата, че прекият наследодател на жалбоподателите и самите те са мислели, че имота ще остане за тях, както и че са извършвали подобрения и са поддържали имота, не се достатъчни за преобръщане на държането във владение. За тази цел е било необходимо, както е обосновал и районният съд, да демонстрират по категоричен начин пред останалите сънаследници намерението си да своят целия имот.

Относно намерението за своене още в ППВС № 6/1974г., т. 2 е разяснено, че същото следва да бъде изразено с действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение, тези действия следва да бъдат насочени и към собственика.Според по-новата практика на ВКС, действията, с които се демонстрира промяна на държането във владение, респ. промяна на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите сънаследници и да са станали тяхно достояние.Такива действия са: отказът на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници 4 намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници.Не са такива действия плащането на данъци, както и извършването на ремонти в сънаследствения имот, защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел изцяло стойността на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ, може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността.

Отделно, изискванията за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо другите наследници, така че същите да са наясно със завладяването на правата им. Такива действия, както вече се посочи, не се доказва да са извършвани само от единия наследник, поради което възражението за придобивна давност правилно е счетено за неоснователно.