Решение № 155 от 26.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Е.П., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20251820101663 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на П. А. Д., ЕГН **********, с адрес: град Е.П., ул.

„Т.м.“ № 14 срещу „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. М. 4, ул. Б.П. С. № 1, бл. ...., вх. А, ет. 4, представлявано от Р.И.М.- Т. – управител, с която се иска признаването за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 18 710.00 лева - главница, сумата в размер на 2694.70 лева - договорна лихва за периода 16.07.2009г. - 17.12.2012г., сумата в размер на 7.50 лева - наказателна лихва, сумата в размер на 428.42 лева - държавна такса, както и сумата от 796.95 лева - адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 23.01.2013 г. по ч.гр. д. № 32/2013 г. по описа на РС Е.П., въз основа на който е образувано изп. д. № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС Е.П..

Твърди се, че ответникът претендира, че е титуляр на вземане по договор за потребителски кредит, сключен на 16.06.2009 г. между „Ю.Б.“ ЕАД и П. А. Д., което вземане е придобито от „ЕОС М.“ ЕООД по силата на договор за цесия. След изпадане на кредитополучателя в просрочие при погасяването на задължението, в полза на първоначалния кредитор „Ю.Б.“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист от 23.01.01.2013 г. по ч. гр. д. №32/2013 г. по описа на PC - Е.П., по силата на който изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати следните суми, а именно: сумата в размер на 18 710.00 лева - главница, сумата в размер на 2694.70 лева договорна лихва за периода 16.07.2009г. - 17.12.2012г., сумата в размер на 7.50 лева наказателна лихва, сумата в размер на 428.42 лева - държавна такса, както и сумата от 796.95 лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу 1 ищеца е било образувано и се е водило изпълнително дело №25/2013 г. по описа на ДСИ към PC - Е.П.. Изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 27.01.2023г., а последното изпълнително действие е било предприето на 22.02.2019 г. Твърди се, че след тази дата - 22.09.2019г., в течение на повече от 5 години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което най-късно на 22.11.2024год. е изтекла погасителната давност, с която се погасяват процесиите вземания.

Твърди се, че ответникът ежемесечно подава информация до Централния кредитен регистър при Българска народна банка за съществуването и просрочието на задължението, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че искът е неоснователен.

Не се оспорва, че вземането е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г.

Твърди се, че длъжникът не е редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №32/2013 г. по описа на PC - Е.П., респ. същата не е влязла в сила и не е започнал да тече давностен срок. Твърди се, че давност не може да тече до 26.06.2015 г. при наличие на изпълнително дело, а след това е давността е многократни прекъсвана с всяка молба за поискано изпълнително действие.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмени молби се сочи, че вземанията са погасени по давност, тъй като последното поискано изпълнително действие е от 22.02.2019 г.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от изпълнителен лист от 23.01.2013 г. по ч.гр. д. № 32/2013 г. по описа на РС Е.П., че П. А. Д. се осъжда да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от: 18710.00 лева – главница; 2694.70 лева - договорна лихва за периода 16.07.2009г. - 17.12.2012г.; 7.50 лева - наказателна лихва, 428.42 лева - държавна такса, както и сумата от 796.95 лева - адвокатско възнаграждение.

Видно от приложеното в оригинал изпълнително дело № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС Е.П., че същото е образувано по молба на „Ю.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 23.01.2013 г. по ч.гр. д. № 32/2013 г. по описа на РС Е.П., като с молби е поискано извършване на справки за притежавано МПС и трудово възнаграждение на П. А. Д., налагане на запори и възбрани.

На 29.03.2013 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на П. А. Д., получавано от Община Г.М..

На 03.07.2013 г. е наложен запор на притежавани от П. А. Д. МПС: лек автомобил Волво В 40 с рег. № СО2188АВ и лек автомобил Шкода Фелиция с рег. № СО8821АК.

На 24.02.2014 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на П. А. Д., получавано от „Шофьора“ ЕООД. Според уведомително писмо от „Шофьора“ ЕООД се удържа трудово възнаграждение от 53,31 лева съгласно чл. 446 ГПК.

2

На 11.12.2015 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на П. А. Д., получавано от „ЦАМ-Р“ ООД. В уведомително писмо от 22.12.2015 г. от „ЦАМ-Р“ ООД е посочено, че уговореното трудово възнаграждение е в размер на МРЗ, като същият не получава бонуси, премии и допълнителни възнаграждения.

На 28.03.2016 г. по изпълнителното дело е конституиран като взискател „ЕОС М.“ ЕООД, след подадена молба и представен договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД.

На 10.05.2016 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е поискал извършване на справки за трудови договори, имущество и дялове, след което налагане на запори и възбрани върху тях.

На 30.03.2017 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е поискал извършване на справки за трудови договори, имущество и дялове, след което налагане на запори и възбрани върху тях.

На 09.02.2019 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е поискал извършване на справки за трудови договори, имущество и дялове, след което налагане на запори и възбрани върху тях.

С постановление от 27.01.2023 г. е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 25/2013 г. по описа на ДСИ при РС Е.П. на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Съобщението е било връчена на взискателя на 01.02.2023 г. и на длъжника на 30.01.2023 г.

Видно е приложените молби и известие за доставяне, че ищецът претендирал пред ответника, че вземанията към него са погасени по давност и поискал да бъдат изтрити личните му данни на основание чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Според приложен отговор с изх. № от 19.11.2025 г. ответникът уведомил ищеца, че има изискуемо и неизплатено задължение към „ЕОС М.” ЕООД, произтичащо договор за потребителски кредит № FL482913 / 16.6,2009 г., сключен с „Ю.Б." АД (кредитодател), тъй като на 18.01.2016г. е сключен Договор за цесия между „ЕОС М.“ ЕООД (цесионер) и „Ю.Б." АД, като цедент, а вземането по гореописания Договор за кредит е цедирано на „ЕОС М." ЕООД заедно с всички обезпечения и привилегии.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, съгласно съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което за погасяване на вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

В съдебната практика е изяснено, че погасителната давност и перемпцията на изпълнително дело са различни правни институти с различни правни последици. Давността е материалноправна санкция за бездействието на кредитора по упражняване притезателните 3 си субективни права и се състои в изгубване възможността за удовлетворение по принудителен ред след изтичане на предвидения в закона срок. Перемпцията по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК е процесуален институт, при който бездействието на кредитора да иска изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на изпълнителното производство като процесуално правоотношение. Затова за разлика от давността, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение ако кредиторът е останал неудовлетворен.

Изпълнителното дело е образувано на 28.03.2013 г., при действието на ППВС № 3/1980 г., според разясненията на което образуването на изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото по аргумент в чл. 115, б. „ж“ ГПК. При това положение е прието, че с образуване на конкретното изпълнително дело давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на изпълнителното производство /арг. отново в ППВС 3/1980 г.

/. Тъй като се касае за вземане, установено със заповед за изпълнение, която има значение на влязло в сила решение, по отношение на същото се приема, че следва да се приложи общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Междувременно е прието ТР № 2/2015 г. на 26.06.2015 г., което преурежда теченето на законните давностни срокове в изпълнението. С Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС № 3/1980 г. е загубило сила, считано за периода след 26.06.2015 г. Съгласно разясненията на последното, давността се прекъсва съгласно чл.

116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съобразно т. 10 от тълкувателното решение, в случай че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

В изпълнителното производство за събиране на парично вземане могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, да бъдат осребрени множество вещи и да бъдат събрани вземания на длъжника от трети лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и 4 др. /т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В актуалната съдебна практика – т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от съображенията са, че след като е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Прието е, че при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат от прекратяването на делото и нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.