Решение № 109 от 29.07.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кърджали, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200294 по описа за 2025 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 24- 1300- 003025 от 04.02.2025г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП на Н. М. М. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 03.11.2024г. в 11.20часа в гр.Кърджали на чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя т Н. М., който счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради, което го обжалва изцяло. Излага следните съображения: не е извършено административното нарушение; извършеното от него не е съставомерно по текста на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Моли да се постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно с присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, като поддържат подадената жалба. В ход по същество последният моли съда да приеме жалбата за основателна и доказана и да постанови съдебен акт, в който да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че от събраните по делото доказателства е установено, че описаните обстоятелства в акта и наказателното постановление не отговарят на обективната действителност. Поради това счита, че приложената санкционна норма е неприложима в случая, тъй като с описаните действия водачът не е осъществил посоченото нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, а пострадалото лице не отговаря на определението за пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да остави жалбата без уважение. Постъпила е молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно 1 прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 03.11.2024г. свидетелите Р. К. и Ш. М. били на работа като полицаи в Районно управление- Кърджали. Около 11,00ч. те двамата се движели с патрулен автомобил в гр.Кърджали на ул.“Капитан Петко Войвода“ и осъществявали контрол на пътното движение, когато до хотел „Божур“ забелязали товарен автомобил с марка „****“ и рег.№ ****, който бил паркиран на тротоара, поради което те следвало да вземат отношение. За целта двамата полицейски служители К. и М. слезли от автомобила и отишли до товарното превозно средство. Там се представили на водача му, който бил жалбоподателят Н. М. М., и му поискали документите за проверка, при което последният им отговорил да не се занимават с него и потеглил в посока кръстовището с ул.Язовирска. Там водачът М. направил обратен завой и продължил движението си по ул.“Капитан Петко Войвода“. Поради това свидетелите Р. К. и Ш. М. се отправили към патрулния автомобил, качили се в него и последвали жалбоподателя Н. М., при което му подали светлинен и звуков сигнал, както и сигнал с ръка за спиране. Тогава водачът М. спрял и товарният автомобил бил в покой. Отново полицейски служители К. и М. му се представили на жалбоподателя Н. М. и му поискали документите за проверка, при което последният отказал да изпълни това разпореждане и започнал да обижда двамата свидетели. Тогава последните взели решение да го задържат, при което Р. К. тръгнал да се качва в каросерията на товарния автомобил като се изкачил по стъпалата от към страната на водача и започнало боричкане между тях двамата. Свидетелят Ш. М. искал да помогне на колегата си и също се качил по стълбите на превозното средство „****“ от страната на водача, но видял, че така не може да задържат нарушителя, при което слязъл и тръгнал да пресича пътното платно пред товарния автомобил с цел да влезе в кабината му, но от другата страна. Докато свидетелят М. се намирал пред автомобила с марка „****“ и рег.№ ****, жалбоподателят Н. М. потеглил като привел превозното средство в движение и с предната част ударил тялото на Ш. М. в областта на десния хълбок, при което той паднал на земята. След това полицейските служители К. и М. задържали водача М. и извикали колегите си от сектор „Пътна полиция“- Кърджали за вземане на отношение. По повод настъпилото ПТП по- късно същият ден свидетелят Т. В., който работел в сектор „Пътна полиция“- Кърджали и бил на работа този ден, съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Н. М. по чл.119 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на Р. К., Ш. М. и Т.

В., от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3325365 от 03.11.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1036-50050 ведно с План- схема.

От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 01.04.2025г. пред административно наказващия орган, т.е. спазен е законоустановения 14- дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 26.03.2025г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно 2 нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата задължава водача на нерелсово пътно превозно средство, който при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Безспорно по делото е установено, че в района на настъпилото ПТП не е имало пешеходна пътека, поради което настоящата инстанция намира, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са приложили относимата норма, която указва правило за поведение от страна на водач на МПС.

Освен това и описанието на нарушението не е направено спрямо установените факти, тъй като е вписано, че по време на движение е блъснал пешеходеца, а всъщност се доказа, че водачът не се е убедил преди да започне маневрата потегляне, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Поради това съдът приема, че нарушеното правило за поведение не е цитираният чл.119 ал.1 от ЗДвП, а разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата, тъй като безспорно се установи по делото, че жалбоподателят Н. М. не се е убедил преди да предприеме каквато и да е маневра, че няма да създаде опасност за няма да създаде опасност за участниците в движението, какъвто е и свидетелят Ш. М. съгласно т.28 от & 6 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП. Още повече, че се доказа по делото, че водачът не се е движел, а е започнал движението си непосредствено преди да настъпи ПТП, и то на място, където няма пешеходна пътека. При така установена фактическа обстановка и доказано неспазване на правило за поведение от страна на водач на МПС, административно наказващият орган не е приложил относимата административно наказателна норма. Предвид това и доколкото нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, то в случая не е налице основание съдът да упражни правомощието по чл.63 ал.2 т.4 вр.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН като преквалификацира нарушението, тъй като то би се основавало на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което следва да се отмени обжалваното наказателно постановление. Законът допуска да се преквалифицира нарушението, но само ако се основава изцяло на фактически обстоятелства, които са били въведени при фактическото описание на нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, но в случая това не е възможно с оглед описанието му, което е направено в хода на административно наказателното производство.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на 3 насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400лв., тъй като той е в минимално предвидения съгласно чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно същите в качеството му на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24- 1300- 003025 от 04.02.2025г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП на Н. М. М. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 03.11.2024г. в 11.20часа в **** на чл.119 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес **** да заплати на Н. М. М. от **** **** с ЕГН ********** сумата от 400лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4