Решение № 828 от 06.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100510800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 12129/19.06.2024 г. по гр.д. № 68607/2023 г. по описа на СРС, 123 състав „Терис 2018“ ЕООД е осъдено да заплати на А. Ф. сумата от 780 лева – неплатено в срок основно трудово възнаграждение за месец 09.2023 г-, на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 178 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК, като е отхвърлен предявения от А.

Ф. срещу „Терис 2018“ ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 1560 лева – трудово възнаграждение за медец 07.2023 г. и за м. 08.2023 г. като неоснователен.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е постъпила въззивна жалба вх. № 208771/25.06.2024 г., подадена от А. Ф., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържа, че е неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза, че ответното дружество е платило трудово възнаграждение за периода от м. юли – м. август 2023 г. в размер на 1560 лева. Посочва, че този извод бил основан на изрично изключени от производството писмени доказателства и на оспорена от ищеца съдебно – почеркова 1 експертиза, изготвена въз основа на изключените доказателства. Поддържа, че основното му твърдение в исковата молба било, че трудовото възнаграждение за процесния период не било заплатено. За да опровергае това твърдение, ответникът представил ведомости за съответните месеци, като тези документи били своевременно оспорени на основание чл. 193 от ГПК преди първото по делото съдебно заседание, както и било поискано да бъде представен оригинал. В първото по делото съдебно заседание ответникът бил задължен да представи в оригинал оспорените ведомости, бил предупреден за последствията от неизпълнението на това задължение, както и била допусната съдебно-почеркова експертиза, която да установи дали положените подписи били на ищеца. В проведеното на 31.05.2024 г. съдебно заседание първо била изслушана допуснатата експертиза, като едва след това било установено, че ведомостите не били представени в оригинал, поради което и те били изключени от доказателствения материал по делото. Тогава било оттеглено и искането за допускане и изслушване на повторна експертиза, тъй като това било безпредметно.

Следователно, не били налице доказателства, че е извършено плащане на трудовото възнаграждение в исковия период. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 232741/16.07.2024 г. от въззиваемия „Терис 2018“ ЕООД, с който заявява, че първоинстанционното решение е правилно. Поддържа, че с отговора на исковата молба е въведено твърдение, че за периода от 01.07.2023 до 31.08.2023 г. е заплатено трудово възнаграждение, което било удостоверено с подпис от ищеца във ведомостите за заплати. По делото били представени преписи от ведомостите, заверени от процесуалния представител на ответника, като ищецът оспорил положените подписи.

Поддържа, обаче, че ищецът не бил твърдял в исковата молба, както и в хода на делото, че такива ведомости не съществуват, като не бил оспорил подписа си под ведомостта за м. май 2023 г. Целта на разпоредбата на чл. 183 от ГПК била да се установи твърдението, че оригинал на документа липсва. Такова твърдение на А. Ф. не било въведено, поради което и искането за представяне на оригинали на ведомостите било необосновано и следвало да бъде оставено без уважение от съда. Въпреки това в настоящото производство съдът задължил ответника да представи оригиналите на оспорените ведомости, въпреки че между страните нямало спор, че те съществуват.

След изслушване на съдебно – почерковата експертиза, от която безспорно се установило, че подписите във ведомостите са положени от ищеца А. Ф., правилно районният съд приел, че предявените искове са неоснователни в обжалваната част.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото 2 доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 68607/2023 г. по описа на СРС, 123 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Ф. против „Терис 2018“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 8/11.05.2023 г. е работил при ответното дружество като „практикуващ неконвенционални методи за блогоприятно въздействие“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева да неопределено време с изпитателен срок от 6 месеца. Твърди, че е работил за ответника фактически в периода от 15.05.2023 до 01.10.2023 г., когато бил изгонен от офиса на дружеството със заплахи, а документи за прекратяване на трудовото правоотношение не му били връчени. Поддържа, че за периода от 01.07.2023 г. до 01.10.2023 г. трудово възнаграждение в общ размер на 2340 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Терис 2018“ ЕООД заявява, че оспорва предявените искове, като оспорва единствено твърдението, че не е платено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2023 – 01.10.2023 г. Твърди, че сумите дължими за периода до 30.09.2023 г. са платени като ответникът положил подпис във ведомостите за заплати, а възнаграждението за м. септември не било платено, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не върнал предоставената му апаратура, собственост на дружеството. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че между страните не се спори, че е съществувало трудово правоотношение, че размерът на трудовото възнаграждение е 780 лева, както и че не било установено по делото, че са налице основания за извършване на извънсъдебно прихващане на дължими от ищеца суми.

Приема, обаче, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, че трудовото възнаграждение за периода от 01.07.2023 до 30.09.2023 г. е платено, поради което в тази част исковете са отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Във връзка с доводите за неправилност на съдебното решение, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Трудовото правоотношение по своя характер е възмездно правоотношение, тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Това негово задължение е закрепено законово в чл. 128, т. 2 от КТ, в който се предвижда, че работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Работодателят има задължението да изплаща дължимото възнаграждение в пълен размер и в уговорените срокове.

Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 11.05.2023 г. между „Терис 2018“ ЕООД и А. Ф. е сключен трудов договор с № 8/11.05.2023 г., по силата на който А. Ф. е приел да изпълнява длъжността „практикуващ, неконвенционални методи за благоприятно въздействие“ в категория персонал „Техници, приложни специалисти“. Уговорено е възнаграждение в размер на 780 лева, което е следвало да бъде платено до 25-то число на следващия месец.

С отговора на исковата молба ответникът е представил ведомости за заплати за установяване на обстоятелството, че за периода м. юли – м. септември 2023 г. трудовото възнаграждение е платено. С молба вх. № 85059/14.03.2024 г. ищецът А. Ф. чрез процесуалния си представител е направил искане по чл. 183 от ГПК ответникът да бъде задължен да представи в оригинал тези документи, като заявява, че оспорва тяхната автентичност в частта, в която е положен подпис за него. С определение в съдебно заседание, проведено на 12.04.2024 г. ответникът е задължен на основание чл.

183 от ГПК най-късно в следващото съдебно заседание да представи по делото оспорените от страна на ищеца ведомости за заплати за месец юни 2023, юли 2023 и м. август 2023 г., обективирани в делото на лист 42, 43, 44 в оригинал за извършване на констатация. Указано е на ответника, че при неизпълнение на това задължение в срок оспорените ведомости ще бъдат изключени от доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК. В проведеното на 31.05.2024 г. съдебно заседание съдът, след като е констатирал, че задължението по чл. 183 от ГПК не е изпълнено в указания срок, е изключил от докзателствата по делото представените от ответната страна в препис, обективирани на лист 42, 43, 44 ведомости за заплати за м. юни, юли и август 2023 г.

В тази връзка и процесуалният представител на ищеца е оттеглил искането за назначаване на тройна съдебно-почеркова експертиза, направено във връзка с оспорване на първоначалната експертиза, приета по делото и определението за допускането й е отменено.

Независимо, че представените с отговора на исковата молба писмени доказателства – ведомости за заплати за процесния период са изключени от доказателствата по делото, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, 4 че по делото се установява, че е извършено плащане на трудовото възнаграждение за месеците юли и август 2023 г. Приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза е изготвено въз основа на представени от ответника оригинали на ведомости за заплати, поради което следва да се приеме, че претенцията е неоснователна в тази й част.

Предвид на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 600 лева (306,78 евро), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12129/19.06.2024 г. по гр.д. № 68607/2023 г. по описа на СРС, 123 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. Ф., ЕГН-**********, с адрес гр.

София, ж.к ******** на „Терис 2018“ ЕООД, ЕИК – 205359735, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Студентски град, ул. „Академик Стефан Младенов“ № 72 сумата от 306,78 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5