Решение № 13755 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13755 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110111293 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу Т. С. С. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата дължи на ищеца сумата от 549.65 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /административен адрес/ за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия в размер на 68.63 лв. за периода от 03.05.2019 г. до 02.12.2021 г., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 16.16 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.05 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 26/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата 1 молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните.

Не оспорва приложените извлечения по сметки и счетоводното им отразяване.

Поддържа, че се касае за имот, в който радиаторите са демонтирани, липсва щрангова отоплителна инсталация, щранг лири, а водомерите са пломбирани и затапени. Оспорва претенцията за лихва, като навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 33, ал.1 и ал.2 от ОУ на ищцовото дружество. Сочи, че не дължи суми за начислена сградна инсталация, като формулата за изчисляване на същата е нищожна, за което излага подробни аргументи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 35 от 28.04.2001 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 119 от 16.06.1993 г., том XII, дело № 2519/1993 г. се установява, че П.Т.Л. продава на сина си Т. С. С. следния свой имот: апартамент № 5, на трети етаж от жилищна сграда на /административен адрес/. Съгласно удостоверение изх. № ГР.21-10 от 27.04.2020 г. издадено от община Плевен се установява, че у/административен адрес/ е преименувана на 2

/административен адрес/. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът през процесния период е имал качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от него право на собственост. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваните от него права върху собствеността. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответника за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот отоплителните тела били демонтирани, а в банята имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред, като за същата имало начислена служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата на база инсталирана мощност.

Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата на база пълна отопляема кубатура 181 куб. м. През процесния период щрангът към топлата вода бил затапен и нямало начислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми за топлинна енергия през процесния период възлиза на 549.65 лв., от който 408.21 лв. за сградна инсталация и 147.07 лв. изчислена ТЕ за щранг-лира.

Вещото лице е посочило, че в изготвените фактури стойността на дяловото разпределение била в размер на 16.60 лв.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

202 ГПК намира, че следва да го кредитира, с изключение на частта по отношение на доставената ТЕ за щранг-лира. По делото е представен констативен/приемо-предавателен протокол от 25.11.2016 г. подписан между представители на ЮЛ и абонат Т. С. за имот на адрес /административен адрес/, в който е посочено, че лирата в банята е демонтирана, с оглед на което начислената служебно ТЕ за щранг-лирата за процесния период 01.03.2019 г. до 31.10.2021 г. не се явява дължима. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза в останалата си част, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия начислена върху сградата инсталация за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 408.21 лв., в който размер така предявения иск следва да бъде уважен, а в останала си част да бъде отхвърлен.

Неоснователни са оплакванията на ответника във връзка с отмяната на 3 формулата приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение установена в Наредба № 16-344/2007 г. /отм./, с решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, доколкото на първо място по аргумент от чл.

195 от АПК, законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му отмяна по реда на АПК. Дори и същият да бъде отменен, той ще намери приложение, тъй като отмяната няма да има обратно действие, т. е., тя ще намери приложение в разглеждания случай. И на следващо място следва да се посочи, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза изрично е посочило изчислената извършени от ФДР са извършени въз основа на Наредба№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 31, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 50.78 лв. изчислена по реда на чл.

162 от ГПК, като в останалата си част до пълния предявен размер от 68.63 лв. искът следва да се отхвърли. Следва да се посочи, че възраженията на ответника за неравноправност на клаузите от общите условия във връзка с публикуването на фактурите са неотносими, доколкото не се отнасят за ОУ действащи през процесния период.

Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).