Разпореждане № 4315 от 09.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4315 гр. Благоевград, 09.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101775 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощник срещу длъжника Х. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

П., за заплащане на незаплатени месечни абонаментни такси и предоставени услуги за потребление на мобилни услуги в размер на 81,18 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 81,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане; неплатени лизингови вноски в размер на 106,03 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 106,03 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане и начислена неустойка в размер на 92,46 евро, както и държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Заявителят е представил копие от цитираните в заявлението договори.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение на претендираната сума от 92,46 евро, представляваща начислена неустойка, съдът намира, че същата е вероятно неравноправна.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТ на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските 1 и търговските правоотношения.

При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме.

Именно поради тези обстоятелства „Теленор България“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.

Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както е уговорена клаузата за неустойка, същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбата, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице потребител, има неравноправен характер.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата в размер на 92,46 евро, представляваща начислена неустойка, следва да се отхвърли.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 7,27 евро 2 държавна такса и 164,28 евро - адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощник срещу длъжника Х. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

П., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумата в размер на 92.46 евро /деветдесет и две евро и четиридесет и шест цента/, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.05.2024 г. за мобилен номер ********, от които 77.93 EUR (седемдесет и седем евро и 93 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 14.53 EUR (Четиринадесет евро и 53 цента) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел I, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 15.05.2024 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощник срещу длъжника Х. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., за следните суми:

-81,18 евро /осемдесет и едно евро и осемнадесет цента/ - представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, начислени за периода от 20.07.2024 г. до 19.10.2024 г. по договори с абонатен номер №006651230, за които са издадени фактури 7370235145/20.08.2024 г., 7371478401/20.09.2024 г., 7372731334/20.10.2024 г., ведно със законна лихва върху сумата от 81,18 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане;

-106,03 евро /сто и шест евро и три цента/ - представляваща дължими и неплатени лизингови вноски, от които: 11.24 EUR (единадесет евро и 24 цента) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 10.01.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey на изплащане; - 4.42 EUR (четири евро и 42 цента) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 10.01.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ********, по силата на който абонатът е взел пакет аксесоари на изплащане; - 90.38 EUR (деветдесет евро и 38 цента) незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 15.05.2024 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство ACCESSORIES HUAWEI Watch GT 3 46mm Active Black на изплащане, ведно със законна лихва върху сумата от 106,03 евро, считано от датата на подаване на заявлението – 03.07.2026 г. до окончателното изплащане;

-7,27 евро /седем евро и двадесет и седем цента/ - внесена държавна такса;

-164,28 евро /сто шестдесет и четири евро и двадесет и осем цента/ - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3