Решение № 275 от 31.10.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Габрово, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Косева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело № 20254200100154 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД- получено без основание, за сумата 50 921.21 CHF, левова равностойност на 105 871.30 лв. по фиксинг на БНБ за 27.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 28.02.2025г

Ищцата Н. И. Х. от гр. Габрово, чрез адв. Н., сочи в исковата си молба против „УниКредит Булбанк"АД, че на 19.04.2006г. сключила с „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ„ АД- София, чрез клона им в гр. Габрово, чиито правоприемник понастоящем е ответното дружество, договор за банков ипотечен кредит №105/ 19.04.2006г., за сумата от 80 000 швейцарски франка, с краен срок за погасяване на кредита 05.04.2031г. Договора бил сключен при редовен лихвен процент за първите дванадесет месеца с фиксирана лихва от 2.9 процента на годишна база, а за останалият период до окончателното погасяване на кредита- променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от разликата на Базовият лихвен процент на Банката и 0.366 процента пункта. Ищцата счита, че уговорката в договора за кредит от 19.04.2006г., за прехвърляне изцяло върху кредитополучателят на валутният и лихвеният риск от повишението на курсовата стойност на валутата по кредита- швейцарски франк, не е породила правни последици, тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП /в редакцията му към момента на сключване на кредитната сделка от 2006г./. Цитира съдебна практика, в която е прието, че върху кредитополучателя, като по- слаба страна в правоотношението, е прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаването на курсовата стойност на швейцарският франк. Поради това счита договора за банков кредит от 19.04.2006г. за нищожен. С Анекс №1 / 05.08.2010г. към договор за кредит №105/19.04.2006г. ищцата се съгласила „навсякъде в договора „ Ейч Ви Би Банк Биохим" АД да се замени с „Уникредит Булбанк“, като се състави и нов погасителен план между страните по договора“ . С 1

Анекс №2 / 24.11.2015г. към договор за кредит №105/19.04.2006г. ищцата, принудена от рязкото повишаване на стойността на швейцарският франк и невъзможността да обслужва кредита си, била подведена от ответника да превалутира съществуващото задължение от швейцарски франк в кредит в български лева при нови и значително по- неизгодни за нея условия. Този анекс бил нищожен, тъй като представлявал спогодба върху непозволен договор и като такава не е произвела правно действие на основание чл.366 ЗЗД и е неравноправна, тъй като с нея страните преуредили правните последици на недействителните клаузи от валутният риск от договора за ипотечен кредит и банката няма право да инициира превалутиране на кредит в швейцарски франкове или евро в лева, съгласно трайната съдебна практика на СЕС. На 29.03.2016г. солидарно задълженото лице по договора за ипотечен кредит- М. Х. Х., изплатил остатъчното задължение по банков път чрез превод на сумата от 98 000 лева по б.сметка на ищеца Х. в „УниКредит Булбанк“ АД и с това кредита в швейцарски франкове бил погасен изцяло. Ищцата счита, че след съобразяване с практиката на СЕС и ВКС, ответника следвало да върне полученото по договора над даденото- в случая над главницата от 80 000 швейцарски франка, а именно платената възнаградителна лихва в размер на 50 921.21 CHF. Цитира съдебна практика- решение №50011/ 26.11.2024г. по т.д.№1060 /2022г., ВКС.

Претендира се „УниКреднт Булбанк"АД, да заплати на Н. И. Х., сумата от 50 921.21 CHF, левова равностойност на 105 871.30 лв. по фиксинг на БНБ за 27.02.2025г., получена без /или на отпаднало основание/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 28.02.2025г. до окончателното изплащане на главницата.

В отговора на исковата молба ответникът прави възражения за неоснователност на предявеният иск, поради: погасяването му по давностискът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 33Д, се погасява в пет- годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание; от цитираните в исковата молба решения на ВКС от 2015г., 2016г., 2017г. и т.н. било видно, че ищцата се осведомявала своевременно за практиката на съда, следователно моментът, в който потребителят е узнал или е могъл да узнае за неравноправния характер на договорна клауза е настъпил много преди постановяването на посоченото Решение № 50011/26.11.2024г.; договорките за превалутиране на задължението по кредита са инициирани от ищеца, както е посочено в преамбюла на Анекс № 2/24.11.2015г., „във връзка с писмено искане за промяна на параметрите по кредита и т.н.“. Счита, че: твърденията на ищеца за нищожност на целия договор са неоснователни и не кореспондират с приложените доказателства- ищецът не сочи конкретни клаузи, които да противоречат на закона, претендира нищожност на целия договор по аналогия на цитирано решение на ВКС; кредитополучателят се е възползвал от даденото му право и през 2015г. е поискал промяна на параметрите по кредита, като е направил това информирано и по свое желание; условията, при които е сключен Анекс № 2 не са по- неизгодни за кредитополучателявидно от клаузите в същия- чл. 4.1, е посочен лихвен план за валутата преди превалутиране като е даден ГЛП 6,88% за периода от 19.04.2006г. до 04.08.2010г., лихвен план за валутата преди превалутиране за периода от 2

05.08.2010г. до 23.11.2015г., ГЛП е 8,094 %, а при лихвен план на валутата след превалутиране за периода от 24.11.2015г. до 05.04.2031г., ГЛП е 6,60 %. Счита също, че не са налице условията за обявяване на целия договор за нищожен, тъй като е проявена нужната добросъвестност и освен числови изражения на дължимите вноски, кредитодателят е показал и процентно изменение на ГЛП за периодите на ползване на сумите.

От фактическа страна по делото е установено:

Видно от приложеният по делото договор за ипотечен кредит №105/19.04.2006г., „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД е предоставил на Н. И. Х. от гр. Габрово банков кредит в размер на 80 000 шв. франка- 40 388 шв.фр. за закупуване на недвижим имот и 39 612 шв.фр. за лично семейно ползване, с краен срок на погасяване 05.04.2031г. Уговорено е, че: кредитополучателя ще обезпечи кредита с първа по ред договорна ипотека върху имота, за закупуване на който е отпуснат кредита; при ползване и/или погасяване на кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня; за усвоените суми по кредита на банката се заплаща лихва- през първите 12 месеца, считано от 05.05.2006г. до 05.4.2007г., включително и гратисния период, съгласно чл. 4, ал. 3, фиксирана лихва в размер на 2.9 % (две цяло и 900 процентни пункта) на годишна база, а за останалия период, до окончателното погасяване на кредита, се заплаща лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора, годишен лихвен процент, образуван от разликата на Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката и 0.366 (нула цяло и 366 процентни пункта) процентни пункта. В чл. 10 ал.5 и сл. от договора е посочено, че: Кредитополучателят изрично се съгласява с подписване на договора за кредит, Банката да превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия Лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута и съответния вид кредит. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20 % в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В ал. 6 е дадена дефиниция на "валутен риск" по смисъла на договора, и това е промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро за срока на действието на кредита, а ал. 7 дава такава за понятието "Лихвен риск", който по смисъла на договора е възможността в резултата на превалутирането да бъде приложен по- висок лихвен процент, което има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита и издължаването му в български лева. В ал. 9 на чл. 10 е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението, а според ал. 10 на чл. 10 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски 3 франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на по- висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица.

Посочено е, че в тази връзка, напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. Според ал. 11 на чл. 10 кредитополучателят декларира, че при подписване на договора са му били известни разпоредбите на чл. 10, ал. 5- чл. 10, ал. 10 и е напълно запознат, разбира смисъла и последиците от същите разпоредби. Съгласно чл. 12, т. 5 Банката има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие, се повиши с 20 % в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита.

С Анекс № 1 / 05.08.2010г. към договор за кредит №105/19.04.2006г. ищцата се е съгласила „навсякъде в договора „ Ейч Ви Би Банк Биохим" АД да се замени с „Уникредит Булбанк, като се състави и нов погасителен план между страните по договора" .

С Анекс № 2 / 24.11.2015г. към договор за кредит №105/19.04.2006г. същият е превалутиран от задължение в швейцарски франк в български лева, по курс на банката 1.7812- посочен в договора- л.77 от делото.

Кредитът е изцяло предсрочно погасен на 29.03.2016г. - от солидарно задълженото лице по договора за ипотечен кредит М. Х. Х., който е изплатил по банков път остатъчното задължение, чрез превод от 98 000 лева по банкова сметка на Н. Х., в „УниКредит Булбанк " АД.

От заключението на приетата като доказателство по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че общата сума на начислената от банковата институция и платена от ищцата договорна лихва, за периода от 06.05.2006г. до 29.03.2016г. /когато кредитът е изцяло предсрочно погасен/, е в размер на 75 676,24лв. /л.189/, по прилагани от УниКредит Булбанк АД валутни курсове. Тази сума се получава след сбор на сумите за периодите, през които е изплащан кредита: платената лихва за периода от 06.05.2006г. до 05.04.2007г., която е 2 725,31лв. или 2 216,53 швейцарски франка по договор; платената договорна лихва, в размер на 47 584,56 швейцарски франка за периода от 07.05.2007г. до 24.11.2015г., което е в размер на 70 691,56лв.; платената договорна лихва от ищцата Н. Х. за периода след подписването на Анекс № 2, т. е. от 24.11.2015г. /от превалутиране на кредита в лева- л.188/, до 20.03.2016г. - в размер на 2 259,37 лв. т.е. общата сума на лихвата до превалутиране на кредита е 49 801,09 шв.франка, а след превалутирането му в 4 лева е заплатена още сумата 2 259,37 лева лихва.