Протокол № 42 от 10.06.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 42 гр. Варна , 10.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Диана В. Джамбазова

Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500159 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:11 часа се явиха:

ВЪЗЗИВНИКЪТ ИВ. К. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:

СВ. К. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.

Й.Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

В. Д. С., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Й.Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1310/08.06.2021 г. от процесуалния представител на въззивника адв. С.И., с която заявява, че поради служебна ангажираност не може да присъства в съдебното заседание, моли да бъде даден ход на делото, поддържа въззивните жалби и уточняващите молби, оспорва писмените отговори от въззиваемите страни, няма да представи доказателства и изразява становище по съществото на спора. Претендира сторените разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на размера на сторените от насрещната страна разноски.

1

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ и постъпилият писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на ИВ. К. С., чрез процесуален представител адв.И. против решение № 260027/03.07.2020г. и допълнително решение № 260007/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 2069/2018г. по описа на ОС - Варна.

С първото от двете обжалвани решения първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от въззивника против СВ. К. С. и В. Д. С. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен между И. И. С. и К.С. Г. като продавачи и В. Д. С. като купувач, обективиран в нот.акт № 187, том І, рег. № 2820, д. № 166/2011г. на нотариус с рег. № 382, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор като привиден, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД и обявяване на прикритото съглашение - договор за дарение, на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.

С решението си от 01.02.2012г. по реда на чл.250 ГПК съдът е допълнил съдебния си акт като е отхвърлил и предявения от въззивника иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на К. С. Г. чрез намаляване на дарственото разпореждане, предмет на прикритата сделка, който иск е обективно съединен с исковата претенция по чл.17 ЗЗД.

Изложените във въззивната жалба оплаквания срещу решение № 260027/03.07.2020г. са за неговата необоснованост и неправилност, направата на изводи от съда при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с установеното от доказателствата и материалния закон. Твърди се, че съдът не 2 е обсъдил в съвкупност събрания доказателствен материал и доводите на страните, неправилно е кредитирал показанията на св.И.С., без да отчете тяхната противоречивост и заинтересоваността на този свидетел, основал е изводите си на приети преклудирани писмени доказателства, които са и оспорени от въззивника, както и неоснователно е отказал направено от него искане за назначаване ССЕ вр. оборване тяхната доказателствена сила.

Наведени са и доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението и уважаване на предявения като главен иск за нищожност на процесния договор като противоречащ на добрите нрави, а при извод за неговата неоснователност да се уважат предявените евентуални искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - въззиваемите СВ. К. С. и В. Д. С., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и предявените искови претенции.

Във въззивната жалба срещу второто решение също са направени оплаквания за неговата необоснованост и неправилност. Сочи се, че съдът не е формирал мотиви за неоснователността на иска по чл.17 ал.1 ЗЗД, които да са основание и за отхвърляне на иска по чл.30 ЗН. Навеждат се аргументи по съществото на спора по чл.17 ал.1 ЗЗД. Поддържа се искането, направено с първата въззивна жалба, а именно при уважаване на евентуалния иск за симулация на договора и разкриване на действителното съглашение за дарение да се уважи и иска за възстановяване на запазената част чрез намаляне на дарението до 1/8 ид.ч.

Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор, идентичен с подадения такъв по жалбата срещу основното решение.

С определение № 66/12.04.2021 г. съдът е оставил без движение производството по предявените искове като е дал конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба.

С молба от 22.04.2021 г. въззивникът-ищец в първоинстанционното производство е навел уточнения, че по исковете за нищожност се иска прогласяване недействителността на оспорваната сделка до размер на 1/6 ид.ч., съответна на притежаваната квота от наследството на баща му К.С., но 3 и при поддържано твърдение, че с прикритото дарение се накърнява запазената му част.

Направеното доказателствено искане с въззивната жалба е било оставено без уважение с определение № 101/28.04.2021 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА уточняваща молба от процесуалния представител на въззивника адв. С.И., с която заявява, че оспорва нищожността на процесната сделка до размера на 1/6 ид. част и твърди, че извършеното дарение по прикритата сделка е в полза на С.С..

АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен отговор срещу нея. По отношение на уточняващата молба на въззивника – изразила съм становище по нея още в отговора, независимо, че е допълнителна молбата. Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, считам въззивната жалба за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е решил, че не е налице абсолютна симулация поради нарушаване на добрите нрави. Заключението си той е обосновал с писмени и гласни доказателства, представени по делото.

По претенцията за симулативност поради привидност на сделката, прикриваща дарение, не се представиха нито официални документи, нито устни доказателства досежно изявлението на продавачите, че цената е платена и не се доказа, че има прикрито дарение. По отношение на претенцията по чл. 30 от ЗН считам, че тя е недопустима след като е отхвърлен иска за привидност, но освен, че е недопустима, тя е и неоснователна тъй като К.С. е оставил след своята смърт посочените в исковата молба недвижими имоти в наследствената маса по справка на Агенцията по вписванията, която е достатъчна за да удовлетвори евентуално запазена част на К.С.. Поради това Ви моля да отхвърлите въззивната жалба 4 като неоснователна и да ни присъдите сторените по делото разноски.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.14 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5