Определение № 716 от 21.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. Благоевград, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500702 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по жалба от „А...“ А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „С.” № *, П..., ет. *, представлявано от С. Ю. А., с която се обжалва Определение № 428 от 11.05.2023г., постановено по гражданско дело № 1542 от 2022г. на Районен съд П., с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Развиват се подробни съображения, доводи и аргументи в тази насока. Моли се за неговата отмяна и изменяне на постановеното решение в частта му за разноските.

Подаден е отговор от В. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., обл. Б.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Излагат се пространни разсъждения за това.

Моли се за оставянето й без уважение.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

Разгледана по същество, жалбата се оказва неоснователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с 1 частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Текстът на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласи, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се приема с Определение № 50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 4735/2022г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др.

В настоящия казус районният съд е взел предвид както актуалната редакция на нормата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и горецитираната константна практика на ВКС. Той правилно е отчел обстоятелството, че се 2 касае не за един иск, а за две претенции. Всяка от тях има различен фактически състав.

Съдържанието им също не съвпада. Предметът на доказване по всеки от процесните два иска е различен. Критериите за преценка на тяхната основателност не са идентични.

Подобни мотиви са изложени и по сходни казуси, обсъдени в Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова, Определение № 402 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 553/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров, и др.

Становището, застъпено в цитираното в частната жалба Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев, засега е изолирано и не се споделя от настоящия въззивен съдебен състав.

Обжалваното определение на Районен съд П. е съобразено с теорията, практиката и закона, което налага жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на последващ инстанционен контрол.

Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, няма да подлежат на касационна проверка и второинстанционните определения по него /чл.

274, ал. 4 от ГПК/.

Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А...“ А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ул. „С.” № *, П..., ет. *, представлявано от С. Ю. А., подадена срещу Определение № 428 от 11.05.2023г., постановено по гражданско дело № 1542 от 2022г. на Районен съд П..

Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3