Определение № 1088 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 04.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Карамфила Тодорова

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601390 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. глава 22-ра НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. В., защитник на подс. И. А. М., и частна жалба на адв. С. К., защитник на подс. В. Д., срещу протоколно определение от разпоредително заседание на 18.10.2024г. на СГС, НО, 16–ти състав, по нохд № 1896/24, с което съдът приел, че по досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

В жалбата на адв. В. се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Прави се оплакване, че разпоредителното заседание е проведено в нарушение на реда по чл. 247б и сл. НПК без съдът да предупреди за това страните и за предрешеност на въпросите – предмет на разглеждане. Заявяват се съществени процесуални нарушения допуснати в досъдебната фаза с оглед провеждане на разследването от некомпетентен орган - военен, вместо общ, граждански.

Прави се искане за отмяна на определението.

В жалбата на адв. К. също се заявява неправилност на определението, поради това, че съдът не приел за съществено нарушение на процесуалния закон проведеното по делото досъдебно разследване от военен, а не цивилен /общ/ орган. В подкрепа на тези доводи се посочва решението на ЕСПЧ по делото „М. срещу България“. Поддържа се, че обвинителният акт е неясен и протИ.речив предвид различните твърдения за помагачеството от страна на подс. Д.. Прави се искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се прекрати съдебното производство и делото върне на 1 прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбите, материалите по делото и като сам подложи на цялостна проверка определението, прие следното:

Жалбите са подадени в срок и са допустими за разглеждане. По същество са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е оплакването на защитата, че определението е незаконосъобразно поради начИ., по който е проведено разпоредителното заседание. Действително, по делото е било проведено предходно разпоредително заседание - на 17.05.2024г. В него, след решаване на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, делото е било отложено за събиране на доказателства. В следващото заседание – 18.10.2024г., поради промени в състава на съда, в който участвали различен член-съдия и различен съдебен заседател, съставът е счел, че следва да проведе ново разпоредително заседание, което и направил. С това съдът не е допуснал процесуални нарушения. Не е нарушение, че страните не са били предупредени за това второ разпоредително заседание. Те са участвали вече в проведеното първо, за което са били надлежно уведомени по чл. 247в, ал. 1 и 2 НПК и са разполагали със съответните условия и време за подготовка. При това, второ такова уведомяване, за разглеждане на същите въпроси, не се е налагало.

Останалите оплаквания на защитата - че съдът решил след разпоредителното заседание да не отлага делото, а да пристъпи към разпит на свидетел, че заявил увереност, че новото определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК ще бъде потвърдено при въззивен контрол, не са оплаквания с отношение към законосъобразността и правилността на определението, поради което се оставят без последици.

Не е порок на определението позоваването от съда, вече в новия си състав, на доводите на предходно определение по този ред, след като и в новия състав на съда, те се споделят.

Оплаквания с отношение към правилността на обжалваното определение са само тези за: некомпетентност на органа на досъдебното разследване и за протИ.речия в обвинителния акт.

Жалбоподателите В. Д. и И. М., са обвинени за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 7 и 9 вр. чл. 15 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 1 НК.

Неоснователно е първото оплакване за неправилност на определението – че съдът погрешно не приел, че досъдебното производство е незаконосъобразно, тъй като е проведено от некомпетентен орган. То вече е било правено веднъж – в първото разпоредително заседание. Било е предмет 2 на разглеждане от въззивен съд – в определение № 794 от 02.08.2024г. на САС, НО, 8 –ми състав, по внчд № 818/2024., и прието за неоснователно. До същия извод за неоснователност на оплакването стига и настоящият състав в своята собствена проверка. Напълно се споделят съответните доводи на предходния въззивен състав. Споделя се разбирането, че не е процесуално нарушение дело, И.че подсъдно на цивилен съд, в досъдебната си фаза да бъде разследвано от военни магистрати. За този извод служи собствената практика на ВКС по повод решението на ЕСПЧ по делото „М. срещу България“ – основание за промяна на подсъдността и на настоящото дело – Р-3362020-III-ВКС. За достатъчно за спазване на правата на подсъдимия се счита делото да е разгледано от съд, извън системата на военните, в съдебната фаза като централно място в наказателния процес по смисъла на чл. 7, ал. 1 НПК.

Що се отнася до досъдебното производство, принципно положение по чл. 7, ал. 2 НПК е неговият подготвителен характер. От решението на ЕСПЧ по делото „М. срещу България“ не се извличат аргументи за необходимост от повтаряне на действия от подготвителния етап на производството, независимо като проведен от военни органи. Аргументите на решението са в посока гарантиране на справедлив процес, при който няма основание делата с участие на подсъдими цивилни лица да се разглеждат и решават от военни съдилища.

Съдът е и органът, към който са отнесени изискванията за независимост и безпристрастност.

Второто оплакване за неправилност на определението е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт за подс. В. Д. се твърди, че неговото помагачество се изразявало в обещание на подс. И. М. да му даде средства за извършване на деянието, а в диспозитива – се твърди, че подс. Д. дал на подс. М. пари – 80 000 лв. за организация на деянието. Това се определя от защитника като протИ.речие, което пречи на упражняване правото на защита.

Прочитът на обвинителния акт не показва недостатъците, заявени от защитника. Прокурорът е еднопосочен в тезата си, че подс. Д. взел решение за убийството на С. М. и за това привлякъл подс. М. като му предложил пари, за да организира убийството. /стр. 2 гръб на обв. акт/. Твърдението се повтаря и на стр. 9. На стр. 19, макар и под формата на цитат на изявления на подс. М., прокурорът твърди, че подс. Д. вече е фИ.нсирал убийството на М. и бил дал парите на М. за организиране на деянието. В диспозитива на обвинителния акт прокурорът твърди, че помагачеството е изразено в даване на пари на подс.

М., т.е. прокурорът е показал, че цитирането на подс. М. е равнозначно на настъпването на съдържащия се в цитата факт. При това, не може да се приеме, че обвинителният акт страда от протИ.речия, които го правят неясен и пречат на ефективното упражняване на правото на защита.

3

Собствената проверка на този въззивен състав не показва на досъдебната фаза да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Включително няма нарушения на нормата на чл. 246 НПК за форма и съдържание на обвинителния акт.

Ето защо и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.10.2024г. на СГС, НО, 16 –ти състав, по нохд № 1896/24, с което е приел, че на досъдебната фаза на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4