Решение № 5065 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5065 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110208400 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8400 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от К. И. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 2270000452/16.05.2022 г., издадено от хххх - Началник на 03 РУСДВР, с което на жалбоподателя К. Т. основание чл. 81, ал. 2, т.2 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 ЗБЛД.

В жалбата от К. Т. се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Изказват твърдения, че не може да се докаже субективен елемент на административното нарушение.

Излагат се аргументи за материална и процесуална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В условията на евентуалност в жалбата от К. Т. се развиват съображения за наличието на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, 1 жалбоподателят К. И. Т., редовно призован, не се явява и представлява. В постъпило писмено становище от него се подържа жалбата и отново се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – началник на 03 РУ СДВР- редовно призован, се представлява от упълномощен представител юрисконсулт **** която пледира съдът да остави без уважение жалбата на К. Т. срещу атакуваното наказателно постановление, като излага подробни аргументи в тази насока и поддържа подадените писмени бележки от гл. юрисконсулт ххх. Пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2022 г. около 23:00 ч. в град София, на Метростанция „Вардар“ жалбоподателят К. И. Т. бил в компания на негови двама приятели, които са спрени за проверка от свид. Г. И. - полицай при сектор “Метрополитан“ при ОПП - СДВР. При проверката свидетелят И. поискал документ за самоличност на жалбоподател К. Т., като жалбоподателят му представил лична карта № 646531791, издадена на 08.07.2016 г. от МВР-София.

Свидетелят Г. И. установил, че същата е със спукана пластика в областта на холограмния знак, поради което и съставил против К. Т. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 089484 от 29.04.2022 г. за нарушение на чл. 7, ал.1 ЗБЛД. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя Т., в който било отбелязано, че жалбоподателят има възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН е постъпило възражение №513000-26867/09.05.2022 г., в които се излагат твърдения за незаконосъобразност на АУАН и молба за прекратяване на производството.

След извършен преглед на административно-наказателната преписка на 16.05.2022 г. Началника на 03 РУ-СДВР е издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя К. Т. на основание чл. 81, ал. 2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 ЗБЛД.

По доказателствата:

2

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното следствие Г. И.

(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля Г. И., като ги кредитира изцяло тъй като са пълни, логични и последователни, и кореспондират с писмените доказателства, приложени към делото.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, спомагат за по-пълното изясняване на фактическите обстоятелства, и затова съдът също ги кредитира.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на основание чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата на К. Т. е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - на основание чл. 84, ал.1 и ал.2 ЗБЛД.

На първо място при извършената проверка, съдът установи, че е налице нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН относно задължителните реквизити на АУАН и НП, доколкото описанието на 3 нарушението не съответства на посочената като нарушена разпоредба на чл.

7, ал. 1 ЗБЛД. Според последната гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване, но в съставения АУАН нарушението е отразено като „ предостави лична карта № 646531791, издадена от МВР София на 08.07.2016 г., която е със спукана пластика“, докато в НП нарушението е написано като „ лицето представя л.к. със счупена пластика“. В този смисъл е налице разминаване, от което не става ясно за какво нарушение е санкциониран жалбоподателят Т., тъй като подобно противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация е недопустимо и пряко засяга правото на защита на наказаното лице да разбере дали е привлечено към административнонаказателна отговорност за това, че „представя“ повреден документ, или за това, че не е спазило задължението си да пази от повреждане българския личен документ.

На следващо място се установи, че в нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, актосъставителят и наказващият орган са допуснали и неправилно прилагане на материалния закон, защото отговорност по чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД може да носи само лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, като по тази разпоредба няма как да се носи отговорност за „представяне“ на документ с нарушена цялост, както е отразено фактическото описание на процесното нарушение в двата документа. Санкционната разпоредба изисква активни действия на наказаното лице – същото следва да е изгубило, унищожило или повредило българския личен документ, като съдът приема, че разпоредбата не е приложима в хипотезите на „представяне“ на повредени документи.

В допълнение съдът приема за несъществено нарушение и объ ркването на датата на издаване на личната карта с датата на раждане на санкционираното лице К. Т., тъй като в разпоредбата на чл. 42, т.6 ЗАНН не се включва като идентифициращ белег датата на раждане на нарушителя, а само трите му имена, възраст, точния му адрес, месторабота и единен граждански номер. С оглед на това, че актосъставителят правилно е посочил тези данни, несъответствието на датата на издаване на българския личен документ на жалбоподателя с датата му на раждане е несъществена. Само за допълнение съгласно чл. 57, ал.1, т.4 ЗАНН се приемат трите имена, единен 4 граждански номер и точния адрес като белези, с които да бъде разпознат нарушителят. Последните са посочени правилно в НП, т.е на това основание НП не следва да бъде отменено.

От друга страна съдът констатира, че е налице нарушение при връчване на акта на жалбоподателя, което е и предпоставка и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл. 58 ЗАНН, НП се връчва срещу подпис, освен ако нарушителят не се намери на известния му адрес, а новият му такъв е неизвестен- последното се отбелязва върху постановлението и то се приема за редовно връчено(по аргумент на чл.58, ал.2 ЗАНН. В случая НП е връчено на майката на санкционираното лице, като така процедурата е опорочена и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото няма представени никакви доказателства, от които да бъде направен извод, че именно жалбоподателят е „повредил“ въпросния документ за самоличност – лична карта, а също така не са представени и доказателства, от които да е видно дали действително е налице личен документ „със спукана пластика или счупена пластика“, както се твърди в АУАН и НП. Доказването на факта на повреждане на личната карта е в тежест на административно – наказващият орган. При това положение не може да бъде направен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

Дори и да се приеме, че е налице нарушение, от извършеното не са били настъпили вредни последици и е с по-ниска обществена опасност. В тази връзка, АНО е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Това е пропуск, който не може да бъде саниран в съдебната фаза на административно-наказателното производство, поради което това също е основание за отмяна на наказателното постановление.

Воден от горното, доколкото обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон, съдът намира, че същото следва да бъде отменено.

Липсва основание за присъждане на разноски с настоящото решение, доколкото нито е поискано това от страна на жалбоподателя, нито са представени доказателства за направени от негова страна разноски.

5

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 2270000452/16.05.2022 г., издадено от хххх - Началник на 03 РУ-СДВР, с което на К. И. Т., на основание чл. 81, ал. 2, т.2 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 ЗБЛД.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град, в 14-дневен срок от уведомяването на страните – жалбоподателя и административно – наказващият орган за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6