Присъда № 154 от 31.10.2022, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 154/31.10.2022 г. по НОХД № 4616/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение на Н. ...Ж., ЕГН **********, за това, че на 04.03.2019 г., в гр. Бургас, ул. “Ал. Стамболийски“, чрез блъскане, псувни и нанасяне на удари по главата и тялото, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Зл. М. В., ЕГН **********, от гр. Бургас, изразяваща се в отоци, болки в областта на шията и главата, кръвонасядания по крайниците и лицето, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

По делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск от З.М. М.а срещу подсъдимия Н. . Ж. да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че с оглед личността на подсъдимия, следва да му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като с оглед постигане на целите на наказанието не е наложително това наказание да се изпълнява ефективно, поради което и предлага да бъде отложено с изпитателен срок. По отношение на гражданския иск поддържа да се уважи в пълен размер.

Упълномощеният повереник на пострадалата - адв. В. В. от БАК, посочва, че престъплението е доказано по безспорен начин. Прави искане за определяне на наказанието лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено на основание чл. 66, ал.

1 от НК, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.

Гражданският ищец и частен обвинител поддържа изложеното от процесуалния представител.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Д. Р. от БАК, посочва, че обвинението не е доказано. Имало вътрешно противоречие в показанията на пострадалата, като същите не кореспондирали и с останалия доказателствен материал. В подкрепа на защитната теза били показанията на св. Н. Н. и св. К. В., които не са видели видими наранявания по пострадалата. В подкрепа на това били и показанията на св. С. Ц., който видял, че подсъдимият е от другата страна на улицата. Деянието не можело да се квалифицира и като такова извършено по хулиганство, защото имало личен мотив. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде отхвърлен гражданският иск.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Р. К. от БАК, също поддържа, че обвинението не е доказано. По отношение на показанията на свидетелите Р. Я. и П. Я., същите не били преки очевидци на случилото се и възпроизвеждали информация предадена от трето лице. Уврежданията по пострадалата можели да бъдат причинени и по различен от посочения от нея начин и да бъдат с друг механизъм. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият Н.Ж. заявява, че не е извършил престъплението и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от 1

НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Н. Ж. e роден на ....с ЕГН **********.

На 04.03.2019 г. св. З.В. имала запазен час за процедури в козметично студио, находящо се в гр. Бургас, ж.к. Възраждане. Свидетелката В. се придвижила с управлявания от нея л.а. БМВ Х4 с рег. ..., като на ул. Цар Калоян, пред № 56, тя видяла, че има свободно място за паркиране и предприела маневра на заден ход. По същото време и място решила да паркира и св. С. К. с л.а. Тойота Ярис с рег. № .... която извършила маневра напред. В този момент последвал лек удар между задната част на БМВ и предната част на Тойотата. След това св. В. слязла от автомобила си и се насочила към автомобила на св. К. и двете се скарали за въпросното паркомясто. Свидетелките си разменили обидни реплики, след което св. В. се качила в колата си и потеглила, а свидетелката С. К. се обадила на приятеля си подс. Ж., и подала сигнал на тел. 112 за въпросното ПТП. Малко по-късно, св. В. паркирала автомобила си на ъгъла на ул. Александър Стамболийски и ул. Гладстон, до Младежкия дом. След като си свършила работата св. В. тръгнала към автомобила си, като вървяла сама по ул. Александър Стамболийски. По същото време св. С. К. видяла, че св. В. върви сама по улицата и тръгнала след нея, като през това време успяла да се обади на приятеля си - подс.

Ж., както и да подаде сигнал на тел. 112. Когато св. В. стигнала на близко разС.ие до колата си, същата усетила, че някой я хваща за косата, която била вързана на опашка. Когато св. В. се обърнала видяла, че това е св. К. и между тях възникнал словесен и физически конфликт, като св. К. се опитвала да попречи на св. В. да се качи в колата и да потегли, за да могат да изчакат полицаите. Свидетелката З.В. успяла да се отскубне от св. С. К. и се качила в колата си, като затворила вратата, но не могла да запали автомобила. След това, на място пристигнал приятелят на св. К. - подс. Н.Ж., който издърпал от автомобила св. З.В. и я изхвърлил на земята. Подсъдимият Ж. започнал да псува, да блъска и да удря св. В. с ръце по главата и с ритници по тялото. Свидетелката К. крещяла и го молила да спре да бие св.

З.В., но не можела да го овладее. Ставайки от земята св. В. се опитала да се качи в колата си, но подс. Ж. хванал вратата на колата и не й позволявал да се качи, докато в един момент св.

В. успяла да се отскубне и да влезе в автомобила си. След което потеглила към 05 РУ Бургас. Всички тези действия на подс. Ж. били възприети и от други случайно преминаващи граждани. По време на случващото се мобилният телефон и слънчевите очила на св. В. били счупени, като на улицата имало спрян и един бял микробус. Пред сградата на 05 РУ - Бургас пристигнали полицейските служители - свидетелите Н. Н. и А. Г., както и медицински екип, който отвел св. В. в УМБАЛ - Бургас за преглед. След извършени медицински изследвания било установено, че св. В. има сътресение на мозъка, без открита вътречерепна травма, и я приели за лечение в отделението по неврохирургия на УМБАЛ - Бургас, а на 06.03.2019 г. била изписана от болницата. На следващия ден - 07.03.2019 г., св. З.В. била прегледана от др М., която установила, че лицето е получило следните наранявания: оток на долната устна, по страничната повърхност на лявото бедро в горната и средната трети наличие на синкавоморави кръвонасядания с размери 4х2 см и 6х2 см, при приемането й в болницата била с мозъчно сътресение, болки в областта на шията и главата, оток и зачервяване в дясна зигоматична кост.

От заключението на вещото лице /л. 29-30 от ДП/ се установява, че св. В. е получила отоци и болки в областта на шията и главата, кръвонасядания по крайниците и лицето, които увреждания е възможно да са получени по описаното време и начин от действието на юмруци и ритници.

От заключението на вещото лице /л. 34 от ДП/ се установява, че св. С. К. е получила драскотина в областта на лицето, което отговаря да е получено в резултат на одраскване с нокти.

На допълнително зададени въпроси в съдебно заседание /л. 110-гръб/ вещото лице 2 заяви, че оттокът на устната е възможно да бъде получен на датата на инцидента и вероятно е бил по-голям в началото, но е спаднал. А по отношение на кръвонасяданията по лявото бедро, същите можели да бъдат получени и при масаж, но най-вероятно са били получени при удар с тъп и твърд предмет, каквито са ритниците. По отношение на мозъчното сътресение е възможно да се получи при удари в главата.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: от показанията на свидетелите К. Г. /л. 89 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 49 от ДП/, Н. Н. /л. 90 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 53 от ДП/, Р. Я. /л. 91 от делото/, П. Я. /л. 9293 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 55 от ДП/, П. П.

/л. 93-гръб-94 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 68 от ДП/, Р. Р. /л. 94-гръб-95 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 71 от ДП/, Й. С. /л. 95-гръб-96 от делото/, Н. М. /л. 97 от делото/, З.В. (М.а) /л. 111 - 114 от делото/, Н. М. /л. 114-115 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 44 от ДП/, частично от показанията на св. С. К. /л. 117-118 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281 от НПК на л. 48 от ДП/, К. В. /л. 146 от делото/, Д. К. /л. 147 от делото/, Д. Р. /л. 147-гръб-148 от делото/; частично от обясненията на подсъдимия /л. 178гръб от делото/; справка за съД.ст, съдебномедицинско удостоверение и медицинска документация /л. 14-17 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение /л. 20 от ДП/, АУАН /л.

18-19 от ДП/, писмо /л. 142/; видеозапис /л. 135 от делото/ и звукозаписи /л. 143 от делото/; наказателно постановление, АУАН, протокол за ПТП /л. 39-41 от НОХД 4838/2019 г. на БРС/, както и от медицинските експертизи /л. 29-30, л. 34 от ДП/.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници, на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира показанията на прекия очевидец на случилото се - пострадалата З.В.

(М.а), като същите са последователни, логични и не съдържат съществени противоречия.

Свидетелката е категорична, че именно подс. Н.Ж. е този, който и е нанесъл ударите по главата и тялото, в резултат на което е претърпяла описаните по-горе наранявания, както и че на самата улица е имало спрян бял микробус, който е препречвал пътя за преминаване на други автомобили. Въпросните показания са във взаимна връзка и с изложеното от свидетелите К. Г., Н. Н., К. В., Д. К., Р. Я., П. Я., Й. С., Н. М. и Н. М., които показания съдът кредитира като достоверни. По отношение на възражението на защитата, че З.В., при освидетелстването на 07.03.2019 г. /л. 25 от ДП/, е заявила, че е била нападната от три лица, съдът намира да отбележи следното. На първо място, тези изявления на пострадалото лице пред преглеждащия лекар нямат характеристиките на доказателствено средство по НПК. На следващо място, същите не могат да се приемат и за достоверен източник на информация, защото от една страна извършващият прегледа лекар няма задължение да удостоверява с точност верността на това обстоятелство, а от друга страна, това може да се дължи на неправилно съобщаване от пострадалата, предвид на самата стресова ситуация в която все още е била и на нейното здравословно съС.ие. Ето защо, отразяването на броя на нападателите в СМУ не може да се приеме за верен, още повече, че липсва и подпис на пострадалото лице относно заявените данни. По отношение на другото възражение на защитата, че пострадалата е била освидетелствана три дни по-късно, следва да се отбележи, че няма нищо странно в това обстоятелство, а напротив, съвсем логично е след като св. З.В. е била изписана от болницата на 06.03.2019 г. /л. 16 от ДП/, на следващия ден - 07.03.2019 г., да отиде в отделението по съдебна медицина за извършване на преглед.

Показанията на св. Г. съдът намира също за достоверни, обективни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. В този смисъл следва да 3 се посочи, че от показанията на свидетелката се установява, че е имало „суматоха“, “инцидент“, до Младежкия дом, и на ул. Александър Стамболийски е имало струпани хора, като на самата улица бил спрян бял микробус.

Настоящият състав цени напълно и показанията на свидетелите Р. Я. и П. Я., които са разбрали за побоя, нанесен от подс. Ж. над св. З.В., от свидетелката Й. С.. От показанията на св. Й. С. става ясно, че тя от своя страна е разбрала за побоя от св. Н. М., а в последствие и от самата пострадала. Свидетелката Н. М. е имала непосредствен контакт с пострадалата след спречкването й на ул. Цар Калоян със св. С. К., и е разбрала какво се е случило. След излизането от болницата пострадалата отново се е видяла със св. М. и е разказа за нанесения й побой от подсъдимия. Свидетелят М. също е бил информиран по телефона от съпругата си за спречкването на ул. Цар Калоян, след това отново по телефона пострадалата го информирала, че и е нанесен побой, и още на същия ден я е видял в болницата. Доколкото показанията на свидетелите са в пълен синхрон с другите кредитирани доказателствени материали, то и съдът не намира причина да не им се довери.