Определение № 1252 от 12.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1252 гр. Благоевград, 11.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500515 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от И. Ф. Ф., чрез адв.С. С. А., за допълване Решение № 474 от 27.07.2023г. по въззивно гражданско дело 515/2023г. по описа на ОС Благоевград, в частта на разноските. Поддържа се, че искането за присъждане на разноски в размер на 1440 лева е направено своевременно с отговора на въззивна жалба и във възивната жалба е направено искане за присъждане на разноски пред въззивна инстанция, но въззивният съд е пропуснал да се произнесе по това искане.

Насрещната страна е депозирала отговор, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение в претендирания размер и на следващо място прави възражение за прекомерност.

Разгледана по същество молбата на въззиваемата страна се явява и основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне (по начало недопустими съгласно чл. 246 от ГПК) от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските. Отделно от това е предвиден ред съгласно нормата на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по искане на страната. Както е посочено в т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, като претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само след като бъде сезиран.

1

Посочено е още, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските, като текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Посочено е, че аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Посочено е също така, че разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Посочено е още, че, уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Посочено е още, че при втората хипотеза на чл. 248,ал.1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В срока за обжалване на въззивното решение е постъпила молба от въззиваемата страна И. Ф. Ф., чрез адв.С. С. А. за допълване на решение № 474 от 27.07.2023г. по въззивно гражданско дело 515/2023г. по описа на ОС Благоевград, в частта на разноските.

Видно от приложения към отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие е, че уговореното възнаграждение е за процесуално представителство по въззивната жалба на другата страна, с последната е обжалвано решението на първа инстанция по 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, в тази част решението на първа инстанция по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ потвърдено, като правилно и законосъобразно. От приложената фактура от 03.05.2023г. и движение по сметка се установява, че въззиваемата страна е внесла сумата в размер на 1440 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, поради което съдът приема, че е доказано плащането на сумата от 1440 лева. Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата минимален размер на съответния вид работа.

По отношение на възражението за прекомерност, направено от въззивника, то същото следва да се остави без разглеждане. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция, което в настоящия случай не е било сторено от въззивника „Мебели Виденов” ЕООД. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. В случая възражението за прекомерност е заявено от въззивника за първи път с отговора на молбата по чл.248 ГПК.

Предвид горното решение № 474 от 27.07.2023г. по въззивно гражданско дело 515/2023г. по описа на ОС Благоевград, следва да се допълни и да се присъдят разноски в 2 полза на И. Ф. Ф. в размер на 1440 лева с ДДС за адв.възнаграждение за въззивна инстанция.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва Решение № 474 от 27.07.2023г. по въззивно гражданско дело 515/2023г. по описа на ОС Благоевград, в частта, с която са присъдени разноски, като постановява:

ОСЪЖДА „Мебели Виденов” ЕООД, ЕИК 206300273, със седалище и адрес на управление в гр.**, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. **, сумата от 1440 лева с ДДС - разноски за адв.възнаграждение за въззивна инстанция.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието допълване се иска т.е., пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3