Определение № 755 от 30.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 755 гр. Варна, 23.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5852/21.08.2023 г. подадена по електронен път от адв. Н. Н. Д. и адв. Б. А. А. за изменение на решение № 250 от 24.07.2023 г., постановено по в.т.д. 247/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна в частта за присъденото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение на адв. Б. А., в качеството му на процесуален представител на въззивника /ищец в първоинстанционното производство/ И. Г. Ф.. В молбата се отправя искане да се завиши присъденото в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение при съобразяване на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред., ДВ, бр. 88 от 4 Ноември 2022 г./ минимален размер.

Искането се основава на твърдение, че съдът не е следвало да съобразява датата на сключване на договора за правна помощ, тъй като същата е ирелевантна спрямо определяне приложимата редакция на подзаконовия нормативен акт, съответно спрямо размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че приложима в процесния случай е редакцията на Нредбата в сила от 04.11.2022 г., доколкото следва да се взема предвид момента на постановяване на крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, който е произнесен на 18.11.2022 г.. Твърди се, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 4230 лв. и следва да се определи в минималния размер по чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията от ДВ, бр.

88/2022 г..

Препис от молбата е връчен на насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482. В указания едноседмичен срок същата не е подала писмен 1 отговор по искането.

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, налице е и представен списък по чл. 80 ГПК за разноските, с оглед на което се преценява като допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение № 250 от 24.07.2023 г. постановено по настоящото в.т.д. № 247/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, въззивният съд частично е уважил въззивната жалба на ответното застрахователно дружество срещу осъдителната част на първоинстанционното решение за разликата над 48 000 лв. до размера от 56 000 лв. на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Това е наложило и преразглеждане на първоинстанционния съдебен акт в частта му за разноските. Последните следва да се определят според изхода на спора за дължимото обезщетение за неимуществени вреди във въззивното производство, тъй като именно той формира и материалният интерес по делото. Въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, оказал безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер на 2400 лв. без ДДС. Същото е определено в приложимата с оглед момента на възлагането на защитата редакция, ДВ. бр. 68 от 31 Юли 2020 г. на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г.. При съобразяване действителната правна и фактическа сложност на делото, вземайки предвид и заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника от 3600 лв. /4320 лв. с ДДС/, както и вложения от адвоката труд по защитата на възложения му интерес, съдът е определил като база възнаграждение от 4 000 лв., размер над минималния /при минимално възнаграждение в размер на 2 930 лв. – 3% от 70 000 лв. + 830 лв., съгласно посочената редакция на Наредбата/.

Неоснователно е твърдението, че съдът е следвало да вземе предвид момента на постановяване на съдебния акт на първоинстанционния съд, който следва изменението на Наредбата в сила от 4.11.2022 г., а съответно дата на сключване на договора за правна помощ е ирелевантна. Видно от данните по делото, защитата за първоинстанционното производство е възложена с договор за правна защита и съдействие от 17.10.2022 г., приложен към материалите по делото по опис на Окръжен съд – Силистра /л. 200 от делото/.

Същият е представен с молба с вх. № 2676/18.10.2022 г. по регистъра на Окръжен съд – Силистра, към която е приложен и списък по чл. 80 ГПК за направените разноски. В настоящия случай е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗА основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в първоинстанционното производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се 2 предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.

Тъй като с договора за правна помощ адвокатско възнаграждение не е договорено, при определяне на размера му следва да бъде съобразена действащата към този момент редакция на Наредба № 1/2004 г. /в този см.

Определение № 406 от 01.08.2016 г. постановено по ч.т.д. № 3805/2014 г., II т.о., ТК, на ВКС, докладчик съдията Анна Баева, решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на ВКС, І т.о./.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5 Конституцията на РБ нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В настоящия случай не е предвиден различен от посочения в чл. 5, ал. 5 КРБ срок, следователно се прилага общото правило и наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2004 г., обнародвана в ДВ бр. 88/04.11.2022 г., е влязла в сила на 08.11.2022 г.. Следва да се посочи, че не е предвидено и обратно действие на промените, каквото може да се даде само по изключение с изрична разпоредба, чл. 14, ал. 1 ЗНА.

Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът слага край на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания и събирането на доказателства е приключило. В случая дговорът за правна защита е от 17.10.2022 г., представен е с молба от 18.10.2022 г., а с определение постановено в о.с.з. проведено на 21.10.2022 г. компетентният съд е сложил край на съдебното дирене, т.е. към всяка една от посочените дати са приложими разпоредбите на Наредбата в редакцията преди измененията обн. в ДВ бр. 88/04.11.2022 г..

Въз основа на изложеното съдът заключва, че подадената молба за изменение на постановеното по настоящото дело решение като се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователна, поради което същата се оставя без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5852/21.08.2023 г. на адвокат Н. Д. – пълномощник на въззиваемия ищец И. Г. Ф., ЕГН **********, за изменение на решение №250 от 24.07.2023 г., постановено по настоящото в.т.д. № 247/2023 г. на Апелативен съд – Варна в частта му за разноските.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4