Решение № 234 от 13.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Перник, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720102645 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. В. Б., Д. Й. Б., В. Б. В. и А. Б. В. срещу Х. И. К..

В исковата молба се твърди, че ищците са семейство, като децата В. /19 г./ и А. /16 г./ дълго време мечтаели да имат куче от породата „******“, родителите се съгласили, като през 2017 г. семейството закупило такова за сумата от 2000 лв. и го кръстили с името „Р.“, а като собственици в паспорта на кучето били вписани двете деца.

На 04.04.2023 г. Б. Б. завързал домашния любимец Р. за метален кол на ограда в двора на бившия завод „******“ в ************ и в същия ден, около 10,15 ч. видял как друго куче от порода „*****“ напада неговото завързано на двора куче. Б. се намесил и кучето „*****“ избягало, но домашният му любимец лежал безжизнено на земята. Б. веднага закарал кучето във ветеринарна клиника, като след преглед ветеринарният лекар заключил, че кучето е със ********* и няма да оцелее с такава тежка травма, поради което било ***********.

Всеки от ищците понесъл тежко загубата на домашния любимец – тъгували, през повечето време не общували с други хора, стоели вкъщи да гледат снимки и клипове на любимеца си, тъй като след 5 години отглеждане го приемали като 5-ти член на семейството, като два месеца след инцидента все още не могли да превъзмогнат инцидента.

Изложени са съображения, че кучето има голямо родословие, чистокръвно е и струва не помалко от 2000 лв.

В образуваното по жалба на ищеца досъдебно производство ответникът дал обяснения, от които се установило, че именно той е собственик на кучето *****. Твърди се, че с поведението си ответникът е нарушил задълженията си, произтичащи от чл. 172, т. 2 ЗВМД и чл. 177, т. 3 ЗВМД като собственик на домашен любимец да не създава опасност за други животни, както и да извежда кучето си на повод и намордник, доколкото проявява агресия.

При изложените твърдения и развити подробни съображения досежно материалната легитимация на ищците се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от 1 четиримата ищци по отделно сумата от по 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени от смъртта на домашния им любимец Р., порода „******“, причинена от нападение на собственото на ответника куче от порода „*****“, а на В. В. и А. В. – собственици – по ½ от сумата 2000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняваща се на ½ от цената на кучето /или по 1000 лв. на всеки от тях/. Претендират разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Признава, че е съдружник в „******“ ООД със седалище **********, където се отглежда куче от порода „*****“ – вързано на двора, като е имало редки случаи, в които кучето се развързва само и ходи в двора на завода. Поддържа се, че дворът е ограден с масивна ограда и излизането от завода е невъзможно. Твърди, че не е запознат със събитията от 04.04.2023 г., като акцентира, че през пролетта на 2023 г. в района на двора са били прибрани от общински служители няколко бездомни кучета, които били агресивни към хора и са нападали и самото куче „*****“. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неполагане от стопанина на дължимата грижа за опазване здравето и живота на домашния любимец, тъй като същият бил малък по размери и вързан на оградата на завода отвън на място, до което има неограничен достъп за животни и хора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на домашния им любимец Р., порода „******“, причинена от нападение на собственото на ответника куче от порода „*****“.

Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

От представеното копие на паспорт за домашен любимец – вкл. и представения за констатация в с.з. оригинал на същия, както и от показанията на свид. Д.В. и В.К., се установява, че през 2017 г. семейството на четиримата ищци започнало да отглежда като домашен любимец мъжко куче от порода „******“, кръстено с името „Р.“, а като собственици на същото били вписани децата А. и В.В.

Не се спори, че на 04.04.2023 г. е настъпила смъртта на кучето Р. – след нападение от друго куче на територията на бивш завод „******“, ************. От Епикриза от 04.04.2023 г., издадена от ветеринарна клиника „А.“ – гр. Перник се установява, че на 04.04.2023 г. кучето Р. постъпило във ветеринарната клиника с ухапна рана в областта на *****, без чувствителност на задни крайници, като след проведени изследвания и установяване на фрактура и прекъснат **********, след консултация със стопаните било взето решение кучето да бъде ***********. Обстоятелството, че инцидентът е настъпил именно на посоченото място не се оспорва между страните, същевременно се установява и от гласните доказателства, доколкото всеки от свидетелите (включително тримата свидетели, които не са очевидци), косвено споделя, че му е известен подобен инцидент.

Не се спори и че отв. Х. К. е управител на фирма „******“, в чийто двор се отглежда куче от порода „*****“. От гласните доказателства – разпита на свид. Н. и свид. И., се установява, че за кучето са полагали грижа всички служители във фирмата. В тази хипотеза съдебната практика, приема, че именно юридическото лице осъществява „надзор“ върху животното – като наблюдение, хранене, грижа, отговорност и др. (Решение № 249 от 24.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2011 г., III г. о., Решение № 851 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 502/2010 г.) . Същевременно от сведенията, дадени от ответника пред РППерник, че самият той е собственик на кучето от порода „*****“, кредитирани от съда при условията на чл. 175 ГПК, ответникът като собственик е материално легитимиран да 2 отговаря за вредите, причинени от кучето „*****“, като кредиторът може да иска изпълнение от всеки един от солидарните длъжници – арг. чл. 122, вр. чл. 50 ЗЗД.

Спорно между страните е обстоятелството дали ухапването и фрактурата, довели до необходимост от евтаназия на кучето „******“ са причинени именно от кучето „*****“, което обстоятелство следва да бъде установено пълно и главно от ищцовата страна.

В процесния случай съдът споделя съображенията, поддържани от ответника и доразвити в писмените му бележки, че сочените правно релевантни обстоятелства, не се установяват при условията на пълно и главно доказване, като мотивите за това са следните.

Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани допустими и относими доказателства. Решаващият съд следва да извърши преценка на достоверността на свидетелските показания и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, респ. да определи силата и степента, в която страната по делото е доказала фактическите си твърдения – така Решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о. При преценка на свидетелските показания съдът, съпоставяйки всички данни, следва да обсъди установява ли се противоречие в показанията, да изложи съображения дали дава вяра на показанията на част от свидетелите и защо и само ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани – така Решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г.

За установяване твърдението, че именно кучето на ответника е причинило процесния инцидент, са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Д.В., който в показанията си пресъздава, че е непосредствен очевидец на инцидента. Показанията му съдът анализира в контекста на твърденията в исковата молба, идентични на сведенията, дадени от ищеца Б. пред органите на досъдебното производство – кредитирани в настоящия процес по реда на чл. 175 ГПК, както и наред с косвените доказателствени източници, събрани чрез разпита на останалите свидетели, изявленията на отв. К. и писмените материали по досъдебното производство досежно характеристиките на кучето на ответника и обичайния начин на отглеждането му, в контекста на житейската логика и опитните правила.

В саморъчно дадените от ищеца Б. сведения от 04.04.2023 г. (аналогични на обстоятелствата, изложени в исковата молба) същият е посочил, че на 04.04.2023 г. е бил на работа и ремонтирал собствената си кола; че ******ът бил вързан за метален кол от ограда с повода, на който ищецът го води; около 10,15 ч., обръщайки се към ******а самият Б. Б. видял как куче, порода „*****“ дави (бел. души) ******а; ищецът веднага извикал, *****то пуснало ******а и избягало. В сведенията си по досъдебното производство ищецът пресъздава фактологията от първо лице, в лично качество, не е заявявал други лица, освен него, да са присъствали на инцидента, респ. не е посочил свидетели-очевидци.

Напълно противоположно, в показанията си свидетелят, сочен в настоящото производство за очевидец на инцидента – Д.В., поддържа, че на 04.04.2023 г. на мястото на инцидента бил не само ищецът Б. Б., но също така и синът му В. В., както и самият свид. В., като поправяли служебен бус за предстоящо служебно пътуване на свид. В. към Г. на следващия ден. Посочва, че ******ът бил вързан не на оградата, а на вратата, до подемника (които се намират на около 1 метър разстояние), изяснявайки, че „където е подемникът, няма ограда. Кучето не е вързано за ограда, а за врата, която дава достъп до склада “ /л.

52-53/. Изрично подчертава, че именно самият той – свид. В., видял как куче ***** – черно и бяло, тича от съседния двор, излязъл от склада, но *****то вече било захапало ******а, и твърди, че самият той е разтървал кучетата, а Б. Б. и В. В. били навън, но нито видели, нито чули инцидента, тъй като били с гръб, а компресорът бръмчал.

Свид. В. твърди, че и друг път е виждал кучето „*****“ пуснато навън. Изяснява, че по време или след инцидента не са дошли други хора. В последствие, след посещението при ветеринаря, Б. Б. и В. В. се върнали, разказали, че са приспали ******а и разговаряли с някого от служителите на „******“ през оградата.

При преценката на обсъдените доказателства съдът констатира, че показанията на свид. В. се разминават в значителна и съществена степен с твърденията в самата искова молба, както и с извънсъдебните признания на ищеца Б. Б., обективирани в сведенията му, 3 дадени в досъдебното производство – л. 128, и кредитирани от съда по реда на чл. 175 ГПК.

В случая не се касае за обичайно и несъществено разминаване в отделни детайли, дължащо се на обстановката, изминалото време, физиологични особености, на обичайно различните когнитивни процеси у хората – паметово-интелектуални способности на свидетеля, спецификата на човешките възприятия, индивидуалните възможности при запаметяване и възпроизвеждане на информация и т.н. Касае се за съществено разминаване в твърденията на ищеца – поддържани в исковата молба и в обясненията пред органите на досъдебното производство, от една страна, и показанията на свид. В. от друга страна досежно кое конкретно лице е присъствало на инцидента, непосредствено е възприело инцидента и начина, по който се е случил и лично се е намесило за възпиране на същия, респ. по какъв начин. В случая тези данни, изводими от изявленията на ищеца, кредитирани по реда на чл.