Решение № 1004 от 31.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20221000503600 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 266854 от 07.12.2021 г., постановено по гр. дело № 13504/2018 г. на СГС, ГО, 29-ти състав, ответната Многопрофилна болница за активно лечение „Света София“ ЕООД е осъдена да заплати на ищцата Р. М.

С. на основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и сумата от 2 150 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило в резултат от действията на лекарски екип от МБАЛ „Света София“ ЕООД по осъществено на 09.01.2018 г. изкуствено прекъсване на бремеността по нейно желание, ведно със законната лихва върху сумата от 40 000 лева, считано от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане и върху сумата от 2 150 лева, считано от 05.02.2018 г. до окончателното плащане. Със същото решение исковете до пълните предявени размери от общо 494 100 лева за неимуществените вреди и до 5 900 лева за имуществените вреди, както и претенцията за законна лихва за периода от 23.01.2018 г. до 04.02.2018 г., са отхвърлени.

Недоволни от решението са останали и двете страни.

Ищцата С. обжалва решението в неговите отхвърлителни части с 1 оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.

Поддържа, че неправилно съдът се е произнесъл само по един иск, като не е съобразил, че с исковата молба са предявени няколко кумулативно обективно съединени иска за присъждане на няколко обезщетения за различни неимуществени вреди от непозволено увреждане за общата сума от 494 100 лева, която включва в себе си няколко отделни репарации във връзка с различни по вид и степен болки и страдания с общ произход – непозволено увреждане, причинено от служител на ответника, чрез некомпетентно извършване на хирургична интервенция (аборт, при който е перфорирана матката и са останали остатъчни плодни части в нея) и последващо виновно бездействие при настъпилите от него усложнения. Оспорва правилността на изводите на съда, касаещи приложението на критериите по чл.52 от ЗЗД, като намира определения размер на обезщетението за несправедливо занижен.

Изложени са и съображения за неправилност на извода за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 50 %, доколкото липсват доказателства да не е спазвала предписаното лечение, а обстоятелството, че е търсила е избрала да се лекува при други лекари не може да се приравни на неглижиране на собственото здраве. Моли решението в отхвърлителните части да бъде отменено, а исковете - уважени в пълните им размери.

В жалбата на ответното болнично заведение са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост в частта, в която исковите претенции са уважени.

Според ответника, от медицинската документация при него е видно, че няма остатъци от плодни части в матката на ищцата и перфорация на същата към момента на дехоспитализацията ; липсва висока температура, появила се в следващите 24-48 часа след кюретажа; липсват данни за възпалителен процес в клиничните изследвания; липсват данни за силни болки в корема и обилно кръвотечение във влагалищния отвор, така и вътрешно в коремната кухина; такива не са установени и при хоспитализацията и в МБАЛ „Света Марина“; липсват констатации за перфорация и задържани плодни части в хистологичната диагноза на вече извадената матка; не на последно място установеното и отразено в епикризата от МБАЛ “Света Марина“ неспазване от ищцата на дисциплината и предписания лечебен режим при консервативното лечение и самоволно напускане на болницата също е оказало съществено влияние. С оглед на последното ответникът претендира съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата да е от 95 %.

Освен това сочи, че отстраняването на матката е станало по желание на ищцата, което се установява и от приетите по делото епикризи от МБАЛ “Света Марина“ гр.Плевен. Не на последно място намира определеното обезщетение в завишен размер, поради което се иска неговото редуциране.

Моли решението да бъде отменено в частта, в която е уважена исковата претенция, евентуално размерът на същата да бъде намален.

2

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Третото лице помагач ЗК „Уника“ АД изразява становище, че настъпилото събитие не представлява покрит по полицата риск.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността т о й е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното:

Предявени с а обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гаранционната отговорност на МБАЛ „Света София“ ЕООД чрез присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за сумата от общо 494 100 лева, която включва обезщетение за неимуществени вреди във връзка с различни по вид и степен болки и страдания с общ произход – непозволено увреждане, причинено на ищцата от служител на ответника при изпълнение на възложената му работа, чрез извършване на хирургична интервенция (аборт, при който е перфорирана матката и са останали остатъчни плодни части в нея) и последващо виновно бездействие при настъпилите от него усложнения. С нарочна молба пред въззивната инстанция ищцата е уточнила, че е предявила четири обективно съединени частични иска за неимуществени вреди, в хода на производството увеличени до пълните им размери, както следва: за сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради безвъзвратно изгубен орган и загубена детеродна способност; за сумата от 44 100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради необходимостта от оперативно отстраняване на апендицит чрез апендектомия; за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради настъпилия възпалителен процес след перфорация на матката и развитието на инфекция – пелвеоперитонит; за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания при следоперативния период след аборта и перфорацията на матката. Всяко от обезщетенията се претендира ведно със законната лихва от датата на деликта. Едновременно с това се иска присъждане на обезщетение и за имуществените вреди от същото непозволено увреждане, в размер на сумата от 5 900 лева, ведно със законната лихва от 23.01.2018 г. до окончателното изплащане.

От фактическа страна по делото не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.01.2018 г. ищцата е постъпила в ответното болнично заведение за доброволно прекъсване на бременността , бидейки в 13 гестационна седмица ( +/- 5 дни). От заключенията на съдебно-медицинските експертизи се установява, че при 3 постъпването липсвали медицински противопоказания за извършване на аборта, поради което на същия ден, в 12:10 ч., след подписването на информирано съгласие от ищцата за това, че е уведомена за интервенцията, че желае аборта и че е съгласна с рисковете от манипулацията, е проведена дилатация и кюретаж за прекъсване на бременността под венозна анестезия. В оперативния протокол липсват констатирани в писмен вид отклонения в поведението на пациентката и оплаквания след провеждането на манипулацията, които да насочат към перфорация на матката, но в действителност хипотетично такава е била допусната, предвид, че според вещото лице, макар перфорация на матката да не е била доловена, поради болков синдром са проведени редица диагностични и лечебни мероприятия, които по принцип се провеждат и при перфорация на матката с малък инструмент. Че липсата на такива формално отразени факти не съответства на липсата на самите факти може да се заключи и по това, че в ранния следоперативен период – 16 ч. на 09.01.2018 г., пациентката е била с оплаквания за дифузна болка в корема, при нормална перисталтика, микция и дефекация, които са наложили провеждане на допълнителни изследвания и консултация. След тях е било установено, че е нарушена моториката на червата с натрупан газ и течност в отделни чревни гънки: чревна адинамична непроходимост, поради което са назначени вливания и спазмолитици, антибиотик, лед на корема, нивалин и клизми. Въпреки това обективно състояние на наличие на оплаквания не е проведена лапароскопия. Това лекарско решение би могло да бъде оправдано от медицинска гледна точка, при проследяване на добро повлияване от проведеното лечение и при липса на индикации и признаци на шок и тежко общо състояние, които категорично биха насочили към перфорация на матката. Недостигането до остро състояние, обаче, не е освобождавало служителите на ответника от задължението да предприемат всички мерки и да проведат всички възможни изследвания, които биха могли да доведат до точно, ясно и еднозначно диагностициране на проявилите се здравословни проблеми. Ищцата е била изписана от ответното болнично заведение на 15.01.2018 г. като „афебрилна“ и „клинично здрава“, в каквото състояние според свидетелите И. и К. тя обективно не се е намирала, но и самият факт, че изписването е станало шест дни след операцията сочи, че служителите на ответника не може да не са установили настъпилите усложнения, каквито лаконично са споменати и в самата Епикриза. Обстоятелството, че при изписването не са констатирани перфорацията на матката и оставените плодни части в нея не означава, че тези факти не са настъпили, нито че са се осъществили по-късно или другаде, още повече - при установените по-горе несъответствия между писмените констатации и действителното състояние на нещата. В същата епикриза е посочено още, че „състоянието е напълно овладяно с помощта на консервативна терапия“ , т.е. медикаментозно, без нова хирургична н а м е с а . Това обстоятелство има съществено значение досежно противопоставеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат 4 поради нередовен прием на изписани антибиотици, доколкото непосредствено след операцията в продължение на шест дни ищцата е била под лекарско наблюдение на служителите на ответника, които са се грижели за приема на три антибиотика: доксициклин, метронидазол и цефазолин, което лечение и според вещите лица е било адекватно.

На 21.01.2018 г., в 20:40 ч. ищцата е постъпила в СБАЛАГ „Майчин дом“ със съмнение за задържани плодни части: residua post interruptionem при нормална параклиника. На 24.01.2018 г. ищцата е изписана служебно от болничното заведение поради това, че на 23.01.2018 г. е напуснала самоволно клиниката без да е диагностично уточнено състоянието и без да е довършено назначеното и антибиотично лечение чрез венозни вливания.

На 23.01.2018 г. ищцата е постъпила по спешност в УМБЛАЛ „Св.Марина“, гр. Плевен, за консервативно лечение, поради болки ниско в корема и фебрилитет 38.5 след проведен аборт по желание. По време на престоя в УМБЛАЛ „Св. Марина“ от проведените и отразени прегледи и изследвания не е констатирана перфорация на матката. С хистопатологичното изследване № 1805/ 07.02.2018 г. обаче е установено наличие на плодни части, децидуа и хорионни въси с фиброзиране и възпалителни промени. Въз основа на същото вещото лице е направило извод, че към момента на дехоспитализацията на ищцата са били налични остатъци от плодни части, т.е. че след проведената манипулация по прекъсване на бременността в МБАЛ “Св. София” ЕООД са били налични остатъци от плодни части. Този извод противоречи на приетото от същото вещо лице, че независимо от всичко по време на извършеното лечение на ищцата в МБАЛ “Св. София” ЕООД са били спазени правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти по гинекология – наличните остатъци от плода в матката изключват спазването на въпросните правила и стандарти, тъй като настъпилите последици са несъвместими с тях.