Решение № 120 от 04.05.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Нови пазар, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20223620100454 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявена искова молба по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 146, 68 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 258, 62 лв. и с правно основание по чл.92 от ЗЗД с цена на иска от 171, 49 лв., от страна на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано заедно от Д.

К. К. и М. С., с пълномощник по делото адвокат В. Г., против ответника Р. М. Я..

В исковата молба ищцовата страна твърди, че между нея и ответницата бил сключен на ** г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, с абонаментна такса от 24,99 лв., за срок от 24 месеца. На същата дата ответницата сключила и договор за лизинг за ***, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка по 4,59 лв., като ответницата получила и отстъпка от стандартната цена. По сключен договор за мобилни услуги на ** г. с мобилен номер *** и абонаментна програма *** 12.99 лева, ответницата сключила и договор за лизинг на същата дата и получила от ищеца *** на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка по 15.59 лв. и с право след плащане на тези вноски и заплащане на допълнителна сума от 15,59 лева да получи в собственост вещта. Отново получила отстъпка от стандартната цена - при стандартна цена от 419,90 лв. получила отстъпка от 45,74 лева.

Потреблението на ответницата било фактурирано под общ кл. №***. Ответницата не изпълнила задължението си по договорите. За периода от ** г. до ** г. не заплатила 58,15 лева, от които за първия мобилен номер 20,82 лв. такса и 19 та лизингова вноска от 4,59 лв., а за втория мобилен номер – 10,82 лв. такса и 15,59 за 6-та лизингова вноска, посочени във 1 фактура №** от ** г. За отчетен период ** г.- ** г. не заплатила 59,95 лева, посочени във фактура №**/** г., от които за първия мобилен номер 20,82 лв. такса и 20-та лизингова вноска от 4,59 лв., а за втория мобилен номер – 10,82 лв. такса и 15,59 за 5-та лизингова вноска, посочени във фактура №** от ** г. За отчетен период **-** г. не заплатила посочените във фактура №********** суми, от които за първия мобилен номер 6,46 лв. абонаментна такса и 21-ва лизингова вноска от 4,59 лв., а за втория мобилен номер – 3,36 лв. абонаментна такса и 15,59 за 7-ма лизингова вноска. По фактура №*** от ** г. за отчетен период на потребление от ** г. до ** г. не заплатила 20.18 лева, от които за първия мобилен номер 4,59 лева за 22-ра лизингова вноска и по втория мобилен номер 15,59 лева за осма лизингова вноска. Поради неизпълнението на задълженията по договора услугата била деактивирана и договорите прекратени на основание т.11 от всеки договор, във вр. с чл.75, чл.19б от ОУ на оператора. Ответницата била уведомена с уведомително писмо и поканена в 14-дневен срок да заплати задълженията си. Ответницата не платила и настоящият ищец подал заявление по чл.410 от ГПК за вземането си. Била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №**/** г., но връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви настоящите установителни искове, с които моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи суми в общ размер 576,79 лева, включваща 146, 68 лв. незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 258, 62 лв. - незаплатени лизингови вноски и 171, 49 лв. - неустойки поради предсрочно прекратяване на договори. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените разноски в исковото производство.

Ответницата е получила съдебните книжа отново при условията на чл.47, ал.1 от ГПК и на разноски на ищеца й е назначен определения от *АК особен представител- адв. С. Г. от същата колегия. В едномесечния законов срок е депозиран писмен отговор. Особеният представител заявява, че оспорва претенциите по основание и размер. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в заверени копия са представени следните документи: договор за мобилни услуги от ** г.; договор за лизинг от същата дата; договор за мобилни услуги от ** г. за предпочетен номер ***; договор за лизинг от същата дата, декларация-съгласие; приложение - ценова листа; фактури: №** от ** г., №** от ** г., №********** от ** г., №*** от ** г. и №** от ** г.; справки за общо потребление за мобилен/фиксиран номер; последна покана за доброволно плащане от ** г.; удостоверение от „Т.“ АД от ** г. Също така към настоящото дело е служебно приложено и ч.гр.д. №**/** г. по описа на РС Н.. В хода на делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза.

От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че страните по делото са имали договорни отношения по повод предоставени от ищцовата страна на ответницата мобилни услуги. Наличието на договорни отношения не се оспорва и от ответната страна. На ** г. страните са сключили договор за мобилни услуги, с 2 предпочетен №*** за срок от 24 месеца и абонаментен план *** за 24,99 лв. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг, с който ищцовата страна е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване *** 3, с имей, посочен в договора.

Ответницата се е задължила за заплати за мобилното устройство сумата от 205,16 лв., с включен ДДС, като плащането е на 23 месечни вноски по 4,59 лева всяка. С подписването на договора за лизинг ответницата е декларирала, че лизингодателят й предава устройството във вид годен за употреба.

На ** г. страните са сключили втори договор за мобилни услуги, с предпочетен №*** за срок от 24 месеца и абонаментен план „тотал +промо 12,99 лв. на същата дата е сключен и договор за лизинг на вещ – ** с посочен сериен номер, на изплащане посредством 23 месечни вноски, всяка по 15,59 лева, на обща стойност 374,16 лава.

От горепосочените фактури съдът счита за установено, че за периода ** г. – ** г. ответницата е извършила потребление на услуги на стойност 146, 68 лв., като за периода ** г. – ** г. ответницата е използвала услуги на стойност 59,95 лв., като е включена лизинговата вноска 20-та на стойност 4,59 лв. и шеста лизингова вноска на стойност 15,59 лв., а за периода ** г. – **г. потребените от ответницата услуги са на стойност също 8,40 лв., с отрицателни стойности за месечни такси и включени лизингови вноски, съответно 21-ва и 67-ма вноски. Със следваща фактура за отчетен период ** г. – ** г. сумата за плащане е 20,18 лв., представляваща 22-ра и 8-ма лизингови вноски. С последната фактура от ** г. са начислени следните суми: 171,49 лева – договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, 258,62 лева - незаплатени лизингови вноски и 146,68 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги. Въпросната сума в общ размер 576,79 лева сума не е заплатена от ответницата, а съгласно действащите между страните общи условия на мобилния оператор (известни на съда, доколкото са достъпни чрез електронната мрежа) – чл.26 от ОУ, то при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.

На ** г. ищцовата страна е депозирала в РС – Н. заявление по реда на чл.410 от ГПК против ответницата за дължимата сума по така сключените договори и е било образувано ч. гр. д. №**/** г. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №** от ** г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищцовата страна сумата от 576,79 лева – главница, както и законната лихва от ** г. и разноските в заповедното производство.

Ответницата не е намерена на установените за нея адреси, поради което и на ищцовото дружество са били дадени указания да предяви установителна претенция.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че, дължимите такси за месечни абонаменти са 65,96 лв., начислената неустойка за предсрочно прекратяване а е в размер на 171,49 лв., а дължимите лизингови вноски са в размер на 339,34 лева. Плащания на тези задълженията не са постъпвали при ищеца.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по 3 делото доказателства. Предвид това съдът счита, че установителната претенция за незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски е доказана по основание и размер и като такава следва да се уважи. Основателна е и претенцията за заплащане на неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответницата.

Последната е била надлежно уведомена за намерението на ищеца да прекрати договорните им отношения поради виновно поведение на ответницата, изразяващо се в неплащане на дължими суми, с покана за доброволно плащане, съдържаща предупреждение за прекратяване на договорите, която покана е доставена до ответницата на ** г. Разликата в сумите по исковата претенция и заключението на експертизата съдът намира че се дължи на обстоятелството, че в експертизата вече фактурираните лизингови вноски в издадените фактури са отнесени към стойността на дължимите лизингови вноски. Така размерът на лизинговите вноски е 339,34 лева общо, а стойността на абонаментните такси и потребени услуги е намален до 65,96 лв. Предвид гореизложеното и приемайки предявените претенции за основателни и доказани, съдът счита, че следва да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумата 576,79 лева, от които 146, 68 лв. незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 258, 62 лв.- незаплатени лизингови вноски и 171, 49 лв. неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите, ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – ** г. до окончателното плащане.

При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, а именно в размер на 205 лв., включваща 25 лева държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Тя следва да заплати на ищцовата страна и изцяло разноските, направени по настоящото дело, а именно от 25 лв. внесена държавна такса, 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. внесен депозит за възнаграждение на назаначения на ответницата особен представител и 268 лева –депозит за назначаване на експертиза, общо разноски в размер на 773 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. М. Я., с ЕГН **********, от гр. К., обл. Ш., ул.

*** ДЪЛЖИ на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район ***, ж.к. ***, представлявано от Д. К. К. и М. С., с пълномощник по делото адв. В. Г. от АК - С., сумата от 576,79 лева (петстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и девет ст.), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договори (146, 68 лв. незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 258, 62 лв. - незаплатени лизингови вноски и 171, 49 лв. неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите), ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №**/** г. на *РС – ** г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Р. М. Я. , с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на 4

“ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район ***, ж.к. ***, представлявано от Д. К. К. и М. С., с пълномощник по делото адв. В. Г. от АК - С. направените разноски по ч. гр. д. №**/** г. по описа на РС – Н. в размер 205 лв.

(двеста и пет лева).

ОСЪЖДА Р. М. Я. , с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С., район ***, ж.к. ***, представлявано от Д. К. К. и М. С., с пълномощник по делото адв. В. Г. от АК - С. направените разноски по настоящото дело от 773 лв. (седемстотин седемдесет и три лева).