Решение № 134 от 30.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Русе, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520104455 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от И. Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, чрез адв. В. В., с която са предявени искове срещу „Русенска строителна компания“АД, ЕИК 827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М., както следва /след допуснато изменение/:

1/ искове по чл. 128 КТ в общ размер на 3 769,66 лв., 1 927,40 евро:

- за сумата 506,95 евро /991,50 лв./ частично от 766,94 евро /1500,00 лв./ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Март 2025 г.;

-за сумата 497,48 евро /972,98 лв./ частично от 766,94 евро /1500 лв./ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Април 2025 г.;

-за сумата 461,49 евро /902,59 лв./ частично от 766,94 евро /1500 лв./ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Май 2025 г.; за сумата 461,49 евро /902,59 лв./ частично от 766,94 евро /1500 лв./ – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Юни 2025 г.;

2/ иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 594,71 евро /1163,16 лв./ частично от 920,32 евро /1800 лв./ – неплатено обезщетение, дължимо при 1 прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, за срока на предизвестието;

3/ иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 1565,04 евро /3060,95 лв./ частично от 1840,65 евро /3600 лв./ - неплатено обезщетение дължимо за неизползван платен годишен отпуск от 50 работни дни; ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба 29.07.2025 г. и до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че въз основа на сключен трудов договор № 1/30.01.2017г., неколкократно изменян с двустранно подписани допълнителни споразумения, И. Я. М. работил в „Русенска Строителна Компания” АД на длъжност „*******“. Твърди се, че ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, но ответникът не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците от януари до май 2025г., до изтичане на уговорения в чл.5 от трудовия договор срок, поради което на 01.07.2025г. И. Я.

М. отправил до „Русенска Строителна Компания”АД писмено волеизявление, че едностранно прекратява трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради забавяне изплащането на дължимото му трудово възнаграждение от страна на работодателя.

На 01.07.2025г. „Русенска Строителна Компания” АД издало заповед без номер, с която удостоверило извършеното от ищеца едностранно прекратяване на трудов договор № 1/30.01.2017г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 01.07.2025г. В тази заповед работодателят изрично посочил, че дължи на работника на основание чл.221, ал.1 КТ обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието и на основание чл.224, ал.1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 50 дни. Ищеца твърди, че до изтичане на сроковете за плащане на посочените трудови възнаграждения и обезщетения, така и оттогава и до настоящия момент „Русенска Строителна Компания” АД не ги е платило на И. Я. М..

Ответникът е подал отговор в законоустановения 1-месечен срок, чрез адв. Я. П., с който счита предявените искове за частично основателни. Твърди, че основното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 2 минималната работна заплата за страната, която за 2025 г. е в размер на 1077,00 лева. Признава, че към момента на прекратяване на трудовият договор, дължимите към ищеца трудови възнаграждения след приспадане на законоопределените удръжки са: за месец март – 991,50 лв.; за месец април – 972,98 лв.; за месец май – 902,59 лв.; за месец юни – 902,60 лв. Признава, че за месец юни има и начислени обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 4224,11 лв. / по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 594,71 евро /1163,16 лв./ и по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 1565,04 евро /3060,95 лв./.

Общата сума за получаване за м. юни 2025 г., след приспадане на задължителните осигурителни вноски и дължимия от работника данък по ЗДДФЛ, признава в размер на 4704,29 лв.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице Д. К. съгласно което: Размерът на брутното трудово възнаграждение начислено на ищеца за последният пълен отработен месец преди уволнението - м. Юни е 1163,16 лв., като от тази сума възнаграждението за отработени дни е 1077,00 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 86,16 лв. Размерът на нетните трудови възнаграждения на ищеца вещото лице изчислява, както следва: м. Март 2025 г.- 991,50 лв.; м. Април 2025 г. - 972,98 лв.; - м. Май 2025 г. - 902,59 лв., м. Юни 2025 г. - 902,59 лв. Размерът на дължимото обезщетение на ищеца по чл. 221, ал. 1 от КТ е в брутен размер на 1163,16 лв. Размерът на дължимото обезщетение на ищеца по чл. 224, ал. 1 от КТ за 50 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер е 3060,95 лв.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В. В., който прави изменение на исковете, съобразно приетото заключение на вещото лице. Моли съда да уважи претенциите, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява Председателят на Съвета на директорите П. И. Д., представлява се от адв. Я. П. и адв. Н. С., които заявяват, че сумите, които са посочени от вещото лице, съответстват на посочените от тях в отговора на исковата молба, като признават, че сумите се дължат точно в този размер.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за 3 установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. чл. 128 КТ, чл.

221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на исковете по чл. 128 от КТ за сумата в общ размер на 3 769,66 лв., 1 927,40 евро представляваща полагащи се на ищеца трудови възнаграждения за м.

Март 2025 г.- 991,50 лв.; м. Април 2025 г. - 972,98 лв.; - м. Май 2025 г. - 902,59 лв., м. Юни 2025 г. - 902,59 лв., както и исковете за обезщетения по чл. 221, ал.

1 и чл. 224, ал. 1 от КТ в общ размер на 4224,11 лв., от които по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата 1163,16 лв. 594,71 евро и по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата 3060,95 лв., 1 565,04 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът намира претенциите в предявения размер от общо 7 993,77 лв., 4 087,15 евро за основателни и доказани и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По делото са представени доказателства за направени от ищеца разноски в размер на 190,20 евро /372 лв./ по изпълнителното дело № 20258330400927 по описа на ЧСИ В. М., образувано по привеждане в действие на издадената обезпечителна заповед рег. № 79/15.08.25 г. по настоящото дело, които следва да се осъди ответното дружество да му заплати. На осн. чл. 78 ал. 1 вр. ал. 7 от ГПК следва да се осъди ответното дружество да заплати на адвокат В. М. В. от АК Русе, за оказана безплатна правна помощ на ищеца на осн. чл. 38 от ЗА в размер на 346,14 евро /677 лв./ по исковете за трудови възнаграждения по чл.

128 от КТ, както и 369,15 евро /722 лв./ по исковете за обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ и в този размер общо 938,73 евро /1835,99 лв./ 4 следва да бъде осъден ответника да ги заплати.

С оглед изхода на спора, следва да се отхвърли изцяло претенцията на ответника за направените от него разноски по делото.

На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за разгледаните искове от 190,42 евро /372,44 лв./ и сумата 160 евро възнаграждение за вещото лице общо 350,42 евро в полза на Бюджета на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 316 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ“АД, ЕИК

827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ на И.

Я. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, следните суми:

1/ на осн. чл. 128 КТ сумата от общо 3 769,66 лв., 1 927,40 евро, от които:

- сумата 506,95 евро /991,50 лв./ предявена частично от 766,94 евро /1500,00 лв./ - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Март 2025 г.;

- сумата 497,48 евро /972,98 лв./ предявена частично от 766,94 евро /1500 лв./ - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Април 2025 г.;

- сумата 461,49 евро /902,59 лв./ предявена частично от 766,94 евро /1500 лв./ - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Май 2025 г.;

- сумата 461,49 евро /902,59 лв./ предявена частично от 766,94 евро /1500 лв./ - неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. Юни 2025 г.;

2/ на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ сумата 594,71 евро /1163,16 лв./ предявена частично от 920,32 евро /1800 лв./ – неплатено обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, за срока на предизвестието;

3/ на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ сумата 1565,04 евро /3060,95 лв./ предявена частично от 1840,65 евро /3600 лв./ - неплатено обезщетение дължимо за неизползван платен годишен отпуск от 50 работни дни, ведно със законната лихва върху присъдените главници от датата на 5 подаване на исковата молба 29.07.2025 г. и до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 190,20 евро /372 лв./ по изпълнителното дело № 20258330400927 по описа на ЧСИ В. М., образувано по привеждане в действие на издадената обезпечителна заповед.

ОСЪЖДА „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ“АД, ЕИК

827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за разглеждане на иска в размер на от 190,42 евро /372,44 лв./ и сумата 160 евро възнаграждение за вещото лице общо 350,42 евро в полза на Бюджета на съда.

ОСЪЖДА „РУСЕНСКА СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ“АД, ЕИК

827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, Източна промишлена зона, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. М. В. от АК Русе, за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело, на осн. чл. 38 от ЗА, в размер на общо 938,73 евро /1835,99 лв./.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6