Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5996 от 12.08.2015, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5348/2014
Вид
Решение № 5996
Подписан
12.08.2015
В сила
04.07.2017
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 2, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36-43 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 12.08.2015 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на пети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря А.М., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 5 348 по описа за 2014 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Ю.К. О'С. и Б. О'С., със съдебен адрес – адвокат Р.Д.,***, адвокатско дружество «Б.Б.И К.», срещу Т.И.Т. с адрес *** 71, и Б.

Е. К., с адрес ***:

1. иска за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба поради липса на съгласие – иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Договорът за покупко-продажба е от 24.11.2010 г. и е удостоверен в нотариален акт на нотариус

М.Г. номер 156, том II, рег. номер 8033, дело 302 от 2010 г.;

2. иска за прогласяване на нищожността на пълномощно поради липса на съгласие, форма и противоречие със закона – иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Пълномощното е от Ю.К. О`С. и Б. О`С. в полза на Б.К., чиито подписи и съдържание на пълномощното са удостоверени от клетвен комисар М.К., като копие от него се намира на л. 128-129 от делото;

3. иска за прогласяването нищожността на договора за покупко-продажба от 24.11.2010 г., описан в т. 1 от настоящия параграф, поради липса на съгласие и противоречие със закона – иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и ал.

1, пр. 1 от ЗЗД;

4. иска за разваляне на договора за покупко-продажба от 24.11.2010 г., описан в т. 1 от настоящия параграф, поради неизпълнение – иск по чл. 87, ал. 3, връзка с чл. 1 от ЗЗД;

5. иска за признаването на ищците за собственици на недвижим имот и осъждането на Т. Т. да предаде владението му – иск по чл. 108 от Закона за собствеността. Невдижимият имот представлява апартамент № 105 със застроена площ от 79,90 кв. метра, складово помещение №105 с площ от 4,94 кв, метра и 1,06 % идеални части от общите части и от правото на строеж, в което е построена жилищната сграда, в която се намира имота. Имотът се намира в секция „F“ на жилищен комплекс в гр. София, район „Л.”, кв. 96 по плана на гр. София, местността „Витоша-Вец-Симеоново“, като апартаментът е на първи етаж.

Апартаментът се състои от антре, баня с тоалетна, дневна, две спални и два балкона. Негови съседи са: апартамент 103, коридор, апартамент 104 и двор.

Съседи на складовото помещение са: калкан, общо помещение, коридор и мазе.

[2] ОСЪЖДА Ю.К. О`С. и Б. О`С. да заплатят на:

1. Т.И.Т. – 2 000,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

2. Б. Е. К. - 2 796,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

3. СГС - 3 084,68 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.

[3] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

[4] Ако ищците подадат въззивна жалба, с която обжалват решението изцяло, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 570,65 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] Ю. О`С. и Б.

О`С. заявяват в искова молба от 15.04.2014 г. и в молба-уточнение от 29.05.2014 г., че са собственици на недвижим имот. Този имот е бил продаден на първия ответник – Т.Т. - без тяхното знание и съгласие от втория ответник – Б.К. – като техен пълномощник. Ищците твърдят, че не са упълномощавали Б.К. за продажбата, пълномощното му не е било изрично, а общо, и то не е било в необходимата писмена форма с нотариална заверка на подписите. Т.Т. не е заплатила цената по договора за покупко-продажба.

Затова те молят съда да прогласи нищожността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот.

[6] Ако съдът отхвърли този иск, ищците са поискали от съда да прогласи нищожността на упълномощаването поради липса на воля, форма и противоречие със закона, а след това да прогласи и нищожността на договора за продажба. Ако съдът отхвърли и тези искове, тогава ищците молят съда да развали договора за покупко-продажба поради неплащането на цената на Т.Т.. Ищците молят съда да ги признае за собственици на имота и да осъди Т.Т. да им предаде владението (вж. исковата молба, л. 2-8).

2. На ответниците

2.1. на Т.Т.

[7] Ответникът Т.Т. оспорва предявените искове. Тя заявява, че упълномощителната сделка е действителна, тъй като пълномощното е било изрично и е било оформено с апостил от Външно министерство на Република Ирландия, удостоверяващ компетентността на длъжностното лице, заверило документа. Тя твърди, че е заплатила продажната цена, а дали пълномощникът на ищците им е предал сумата, не влияе на изпълнението на нейните задължения по договора. Затова Т.Т. моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор, л.

68-70).

2.2. на Б.К.

[8] Ответникът Б.К. оспорва предявените искове. Той заявява, че оправомощаването е било изрично за разпореждане с имота и заверено от Клетвен комисар на Република Ирландия в рамките на компетентността му. Той твърди, че договореното е било Т.Т. да заплати цената в срок от 12 месеца и към момента на сключване на договора за покупко-продажба цената не е била платена. Затова Б.К. моли съда да отхвърли исковете за прогласяване нищожността на упълномощаването и покупко-продажбата, но моли съда да уважи иска за развалянето на договора за покупко-продажба поради неплащане на цената (вж. писмения отговор, л. 71-75).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ

УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И

СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[9] Не се спори, че Ю. О’С. и Б. О’С. са били собственици на недвижимия имот, описан в параграф 1, т. 5 (процесния имот). На 24.03.2010 г. Ю. О’С. и Б. О’С. са подписали пълномощно за Б.К.. В него те са посочили, че упълномощават Б.К. за следните правни действия: „продажба, сключване на договорна и/или законна ипотека, отдаване под наем, апортиране“. Те са упълномощили Б.К. за тези правни действия с процесния имот, включително продажба при цена и условия каквито намери за добре. Имотът е бил подробно индивидуализиран в пълномощното (вж. пълномощното, л. 125-129). Подписите на Ю. О‘С. и Б. О‘С. и съдържанието на пълномощното са били удостоверени от М.К., клетвен комисар в Република Ирландия (вж. л. 129). На пълномощното е бил поставен и апостил от Министерството на външните работи на Република Ирландия (вж. пълномощното, л. 130 (гръб)).

[10] На 24.11.2010 г. Б.К. е продал на Т.Т. процесния апартамент за 60 000,00 лева. При продажбата той е представил описаното пълномощно. Пред нотариуса Б.К. е заявил, че преди подписването на нотариалния акт, той е получил от Т.Т. цялата цена по договора. При изповядването на сделката е участвал, назначен от нотариуса преводач от английски език (вж. нотариалния акт, л. 123-124).

[11]

Ю. О‘С. и Б. О‘С. са заплатили 2 056,61 лева държавна такса (вж. л. 59), 102,83 лева такса за вписване на исковата молба (вж. л. 58) и 400,00 лева за вещо лице (вж. л. 114) или общо 2 559,44 лева. Б.К. е заплатил 2 796,00 лева на адвокат (вж. л. 154-156). Т.Т. е заплатила

2 000,00 лева на адвокат (вж. л. 67).

2.

Обстоятелства, които съдът не приема за установен

[12] По делото е било спорно дали Т.Т. е заплатила цената или не. В подкрепа на нейното твърдение, че е заплатила цената, е отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба, че Б.К. е получил цялата цена преди подписването на договора за продажба. В подкрепа на твърдението на ищците, че Т.Т. не е заплатила цената са показанията на свидетеля А.

(вж. л. 158).

[13] Липсват доказателства заявеното от Б.К. пред нотариуса, че е получил цената, да има някакви пороци. Точно обратното, от нотариалния акт се установява, че нотариусът е назначил преводач на Б.К. от английски език. Заявеното от Б.К. пред нотариуа, че е получил цената, е извънпроцесуално признание на неизгоден за Б.К. факт. Това признание съдът преценява заедно със заявеното от свидетеля А..

Съдът приема, че доказателствената стойност на признанието на Б.К., че е получил цената, е по-голяма от заявеното от свидетеля А.. Това е така, защото признанието се основава на лични възприятия, които са пресъздадени преди завеждането на делото. Свидетелят А. не би могъл да има непосредствени впечатления дали е била платена или не цената, защото той не е участвал в сделката. В нея е участвал Б.К.. Ето защо съдът приема, че Т.Т. е заплатила цената на Б.К..

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА

ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

ПО ДЕЛОТО