Решение № 373 от 20.12.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. С., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. М. при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. М. Административно наказателно дело № 20242230200706 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба на Б. С. Б. против наказателно постановление №002776/13.03.2024г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ С., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.179, ал.3 от същия закон, а именно „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.10.2023г. инспекторите от сектор „Контрол и правоприлагане“- П.

1 към НТУ свидетелите Т. С. и Б. И. били на смяна като били позиционирани на път II- 66, км.56+500, преди входа за гр. С.З. и осъществявали контрол за наличието на валидни винетни такси на МПС. Те получили сигнал от Националното тол управление, че към тях приближава МПС с установено от преди нарушение на ЗДвП. В 9,40 часа към тях се приближило сигнализираното на инспекторите пътно превозно средство с рег. №......, марка и модел „...........“, с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона, поради което св. С. подал стоп палка и го спрял за проверка. Проверката установила, че водач на МПС е жалбоподателят Б. С. Б..

На водача на ППС било разяснено от инспекторите, че на 28.11.2022г. в 20,01 часа е установено, че управляваното от него пътно превозно средство с рег. №......, марка и модел „...........“, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Разяснено било още на жалбоподателя, че на 28.11.2022г. в 20,01 часа, горепосоченото ППС е засечено по път I- 6, км. 407+136, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за ППС не е била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Нарушението било установено с устройство №40541, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I- 6, км. 407+136. За нарушението бил генериран доказателствен запис №002776/28.11.2022г. в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят потвърдил, че на тази дата и час, в посочената отсечка, той е управлявал ППС с рег. №......, марка и модел „...........“. Поради това инспекторите от НТУ му разяснили, че има право да заплати на място чрез пос устройство компенсаторна такса в размер на 70 лева и в този случай няма да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

Жалбоподателят имал това желание, но нямал в себе си банкова карта на негово име, за да извърши това плащане, поради което отказал и му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Свидетелят Т. С. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП. За това нарушение съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. Б. И. се подписал при съставянето и връчването на акта. Жалбоподателят след като се запознал със съдържанието, подписал съставения му акт за установяване на 2 административно нарушение като не посочил възражения и не дал обяснения.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Т. С. и Б. И. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. присъединени към

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.139, ал.6 от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят Б. Б. на 28.11.2022г. в 20,01 часа е управлявал пътно превозно средство с рег. №......, марка и модел „...........“ по път I- 6, км, 407+136, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за ППС не е била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените в НПК способи, че е управлявал посоченото ППС със заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В настоящия случай констатациите по акта, който е редовен съобразно изискванията на ЗАНН не бяха оборени с каквито и да е 3 доказателства и доказателствени средства. Разпитаният свидетел Т. С. е категоричен в своите показания, че при проверката на 06.10.2023г. самият жалбоподател е потвърдил, че той е управлявал на 28.11.2022г. извън населено място ППС с рег. №......, марка и модел „...........“ по път I- 6 км, 407+136, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за процесното ППС не е била заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Тези показания се потвърждават и от разпита на колегата му, св. Б. И., който разказва, че самият жалбоподател е потвърдил, че нарушението е негово и че му е предложено да заплати с банкова карта компенсаторна такса и когато той не е сторил това му е съставен акт за установяване на административно нарушение, който е подписал без възражения.

Съдът счита, че наказанието за това нарушение е правилно определено от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, чийто размер е конкретно определен от законодателя и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена санкцията на нарушителя и същото отговаря на вината и на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита наказателното постановление за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо жалбоподателят Б. Б. следва да се осъди да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“- С. сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №002776/13.03.2024г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- С., с което на Б. С. Б. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Б. С. Б. с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“- С. направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5