Решение № 599 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100500840 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Т. А. У., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Атанас Тасков, против Решение №47/26.03.25г., постановено по гр.д.№339/2023 г. по описа на Районен съд Поморие, с което са отхвърлени исковете на въззивницата за осъждане на „Азимут 11“ ООД, гр.Поморие, да й заплати:

- сумата 1955.83 лв., платена от ищцата на ответника без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 688.87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, в размер на законната лихва върху нея за периода от 30.12.2019 г. до предявяване на иска – 19.06.2023 г.;

- сумата 1955.83 лв., платена от ищцата на ответника на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер 688.87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, в размер на законната лихва върху нея за периода от 30.12.2019 г. до предявяване на иска – 19.06.2023 г.;

- въззивницата е осъдена да заплати на „Азимут 11“ ООД сума, в размер 600 лв., представляваща разноски по делото, а искането на Т. А. У., за присъждане на разноски по делото е оставено без уважение.

Въззивницата изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

1

Пунктуално излага съображенията си за неправилност на решението. Оспорва изводите на съда, че процесната сума е валидно платена като гаранция и има характер на задатък по ненаименован договор. Излага съображения че не е налице сключен в писмена за валидност форма предварителен договор. Оспорва относимостта на съдебната практика, на която се е позовал ПРС и извършва анализ на същата, за да обоснове извод, че тя е приложима сами при сключен валидно предварителен договор.

Според въззивника, задатъкът има гаранционна функция, но понятието „гаранция“ няма опора в закона – в тази връзка оспорва извода на съда, че е налице „стоп капаро“ и „стоп продажба“, каквито уговорки са ирелевантни. В тази връзка извършва анализ, за да обоснове извод, че т.нар. „стоп капаро“ е по своята същност капаро, т.к. не е налице дуализъм в разбирането на понятието. Извършва анализ и разсъждения по въпроса за функциите на т.нар. „стоп капаро“ и „стоп продажба“, приложното им поле съобразно наложилата се практика и разликите между тях, че те обезпечават спиране на по-нататъшни продажби на имота и обезпечаване сключването на предварителен договор, за да обоснове извод, че не е налице ненаименовано съглашение, по което да е заплатена сумата, след като не е налице валидно сключен предварителен договор.

Въззивницата излага пунктуално съображения за допуснати от ПРС процесуални нарушения: намира, че за доказване на съглашение за цена от 30000 евро, са недопустими свидетелски показания; ответникът признава устно съглашение, което е нищожно поради липса на форма; признава уговорени правни поледици от отказ за закупуване, без самият ответник да може да изпълни задължение за прехвърляне, т.к. не е собственик на имота, а посредник; последното сочи, че не е налице договор за продажба между страните по делото – излага съображения. Въззивницата излага съображения, че договорът за посредничество не е пълномощно за продажба, а и не е налице валидна форма по чл.37 ЗЗД.

Според въззивницата твърденията на ответника са противоречиви, предвид съществуващите правоотношения – от една страна на посредничество между ответника и действителния собственик, а от друга – по уговорката за капаро между посредника и купувача – ищец. В тази връзка извършва анализ, за да обоснове извод, че се касае за преддоговорни отношения, при които не се е стигнало до сключване на договор, поради което на осн. чл.12 ЗЗД не пораждат право за задържане на капарото, още повече че липсват негативни последици за посредника – такива не се твърдят и не се установяват.

Въззивницата оспорва изводите на ПРС относно характеристиките на процесната сума на задатък, в хипотезата на уговорено връщане не в двоен, а в еднократен размер, което противоречи на посочената от съда съдебна практика.

Според въззивницата, съдът не е взел предвид възраженията й, че между нея и ответника не е налице договор за поръчка, поради което и дадената сума съставлява капаро, а не авансово плащане по такъв договор. В тази връзка намира че следва да се възприемат и свидетелските показания.

Евентуално, при приемане на валидно възникнало между страните правоотношение по ненаименован договор, въззивницата намира че не е налице виновно неизпълнение от нейна страна. Съдът не е констатирал развалянето му, макар не е изследвал причините, поради които не е сключен договор за продажба и не е посочил в какво се състои вината на ищцата и нейното неизпълнение, пораждащо право на ответника да задържи задатъка – излага съображения и извършва анализ на понятието „вина“ в облигационните отношения.

Въззиваемият – ответник „Азимут 11“ – ООД, чрез адв. Койчева представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. В него въззиваемият излага съображения за потвърждаване на решението. Споделя изводите на съда, относно съществуване на договорно правоотношение по ненаименован договор межда страните. Заявява, че не е заявявал твърдения за съществуване на подписан предварителен договор, а за ненаимунован договор „стоп капаро“, наложил се в практиката с различни свободно формулирани уговорки- в този смисъл споделя извода 2 на ПРС, че предадената сума има гаранционна, санкционна и оцезщетителна функция.

Договорът между страните е валиден, не противоречи на закона и добрите нрави, има организационен и подготвителен характер, съдържанието му е в съответствие с чл.9 ЗЗД и подлежи на изпълнение.

Въззиваемият оспорва оплакванията за допуснати от ПРС процесуални нарушения – свидетелските показания били допуснати за установяване предаване на сума от 1000 евро, а за преддоговорно съглашение за 30000 евро са представени писмени доказателства.

Въззиваемият оспорва твърденията в жалбата за противоречие в тезата му, т.к. до сключване на договор за покупко – продажба не се е стигнало защото ищцата не е предприела действия в тази насока, а ответникът е изпълнил своите ангажименти към нея. Твърденията за преддоговорни отношения се отнасят към продавача и купувача, а не към посредника, с който ищцата няма правоотношения. Сумата от 1000 лева е предадена по силата на договор между ищцата и ответника, а не между ищцата и продавача. А ищцата не е страна и не може да има претенции по договора, сключен между посредника и продавача. Ответникът не е заявил твърдение, че договорът за посредничество е и пълномощно - при извършването на сделката е представено пълномощно на продавачите, копие от което е представено и с отговора на исковата молба.

Въззиваемият оспорва разсъжденията на въззивника относно характеристиките на капарото, като излага съображения, че страните са свободни да договарят различно от посоченото в закона, ако то не противоречи на повелителни норми или добрите нрави.

Доколкото ищцата не е въвела твърдение за ненаименовано съглашение, въззиваемият оспорва твърденията, че същото е следвало да бъде развалено поради нейно виновно неизпълнение.

Въззиваемата страна извършва подробен анализ на разпоредбите на чл.55, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за да обоснове извод, че даденото от ищцата е на основание валидно правоотношение и не се е осъществил фактическия състав за връщането му.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства – разписка, договор за посредничество, нотариални актове, свидетелските показания на свидетеля К. О., намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен между трети на спора лица – Л., договор за посредничество, по силата на който ответното дружество се е задължило да посредничи при продажбата на собствения им апартамент, находящ се в ***, за цена не по-ниска от 28000 евро. По силата на договора изпълнителят има право да вземе задатък от купувачите, като потвърждение за закупуване на имота. Установил е, че ищцата е проявила интерес да закупи имота, поради което на 30.12.2019г. е заплатила на ответното дружество, чрез управителя Т.

Б., сума, в размер на 1000 евро, за да бъде преустановено предлагането на имота за продажба. Страните уговорили устно, че ищцата ще продаде свой имот в ***, като с получената цена ще закупи имота. Ако не го стори – внесената сума остава за получателя.

Въззивната инстанция препраща към мотивите на решението на осн. чл.272 ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в тази част въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд 3 на осн. чл.272 ГПК.

По оплакванията в жалбата следва да се каже:

Въззивният съд не споделя аргументите на въззивницата, изложени при анализ на института на капарото/задатъка и съпоставянето му на т.нар. „стоп – капаро“. Поначало страните по едно правоотношение могат да придадат на задатъкът (капарото) различни функции - за потвърждение на сключеното главно съглашение чл. 93, ал. 1 от ЗЗД; за предварително и общо определяне на обезщетението, върху което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение - чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Ако страните се споразумеят, че длъжникът ще има право да се откаже от договора, като жертва задатъка, налице е „отметнина“ или „пишманлък“. При изпълнение задатъкът трябва или да се прихване към престацията на страната, която го е дала, ако задатъкът и престацията са еднородни, или, ако задатъкът и престацията са разнородни - да се върне.

При покупко – продажбата на недвижими имоти се е наложила практика за заплащане на т.нар. „стоп – капаро“. Същото няма легална дефиниция или уредба, поради което има характеристиките на ненаименован договор, по силата на който страните уреждат преддоговорните си отношения във връзка и преди сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Целта е да се гарантира обвързаността на страните по бъдещата сделка чрез даване на задатък /“стоп капаро“/ от купувача на продавача/посредника, за да се преустанови предлагане на имота за продажба на трети лица, преди да бъде сключен предварителен договор. Това обичайно се налага тогава, когато купувачът се нуждае от време за осигуряване на средства – било чрез отпускане на банков кредит, било за продажба на свой имот.

Функцията на стоп – капарото има на първо място гаранционен характер потвърждение намерението на купувача да се обвърже с бъдещата сделка, но и санкционен характер – изгубване на сумата от купувача, ако той неоснователно се откаже от сключване на предварителния/окончателния договор; налице е и обезщетителна функция за вредите, които продавачът ще понесе от недобросъвестното поведение на купувача.

В този ред на мисли, понятието „стоп – капаро“ е възприето и „признато“ и от съдебната практика. Така например, в Решение № 148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV г. о., ГК, се казва: „Преддоговорните отношения между страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването на предварителен договор. Няма никаква пречка в рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други съглашения - също с организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо сключването на предварителен договор - да си обещаят, че преговорите ще продължат или че ще сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време и/или при определени условия, т.е. да поемат насрещни задължения за това. Тези съглашения също имат договорен характер, като не е необходимо те да имат съдържанието на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не са предварителни договори - достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на страните, респ. те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите или да сключат предварителен договор в определен срок, при определени условия и пр. Няма никаква пречка в закона изпълнението и на такива договорни задължения, произтичащи от такива споразумения с организационен и подготвителен характер, включително с оглед сключването на предварителен договор, да бъдат обезпечени с уговорени от страните неустойка, задатък или отметнина. Когато страните по такова съглашение си обещаят с него - задължат се да сключат предварителен договор и уговорят, че едната страна предава на другата определена парична сума (включително, и нерядко - и като авансово плащане на част от цената от страна на купувача), която да служи и като обезпечение за изпълнението на поетото задължение за сключване на предварителен договор (а често - и на други задължения по съглашението), респ. да служи като обезщетение при неизпълнение на това задължение и/или при отмятане от него - в зависимост от конкретната уговорка (която, както и цялото съглашение, подлежат на тълкуване съгласно чл. 20 от ЗЗД), тя може да 4 има функциите както на задатък, така и на отметнина, които са уредени с диспозитивните правни норми, съответно - на чл. 93 от ЗЗД и на чл. 308 от ТЗ.