Решение № 14 от 04.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20211110208523 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-009510 от 18.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Г. ГР. Д., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д. е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу ЛУМПС) за срок от 1 месец.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, както и необосновано. Твърди се, че АУАН и НП страдат от липса на задължителни реквизити. Твърди се липса на подпис на един от свидетелите. Твърди се несъответствие между фактическите обстоятелства и правната квалификация на нарушенията. Иска отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв. С.. Последният иска от съда да отмени 1 наказателното постановление, като твърди, че НП било незаконосъобразно, а квалификацията по т. 2 била изцяло погрешна. Иска отмяна на НП, претенции за разноски - няма.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 12.03.2021 г., около 15:50 ч., жалбоподателят Г.Д. управлявал автомобил Пежо 207 с рег. № ****, в гр. София, по ул. „****“, с посока на движение от ул. „****“ към бул. „****“. На кръстовището с бул. „****“, Д. завил надясно. На булевард „****“, в дясната лента за движение в посока бул.

„****“, бил в спряно положение автомобилът на свидетелката К. ХР. – Ауди А3, с рег. № ****. Преминавайки в непосредствена близост до задната част на автомобила на Х., поради недостатъчен контрол върху управляваното от него превозно средство при осъществения десен завой, жалбоподателят предизвикал ПТП, като ударил в задната лява част бронята на автомобила на Х.. Водачът Д. не спрял обаче на мястото на инцидента, вместо това продължил движението си по бул. „****“. Свидетелката Х. спряла на мястото на инцидента и съобщила за него на телефон 112, след което на мястото пристигнал екип на ОПП СДВР, който установил, че водачът на автомобила Пежо е напуснал мястото на ПТП, а там е останала само свидетелката Х..

Последната разказала на полицейските служители обстотятелствата, на които е станала свидетел, попълнила декларация за механизма на причиняване на ПТП и дала информация досежно автомобила, който ударил нейния. След установяване кой е управлявал автомобила „Пежо“, на Д. бил съставен АУАН за извършени две административни нарушения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-009510 от 18.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на Г. ГР. Д., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева;

2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП и на основание чл.

2

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д. е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу ЛУМПС) за срок от 1 месец.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът намира, че показанията на Х. и на свидетелите К. и Х. са еднопосочни и непротиворечиви, напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и не се опровергават от данните по делото. Ето защо им дава вяра изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати процесуални нарушения, но само досежно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, като същото е квалифицирано погрешно. Това обаче не е основание за отмяна на наказателното постановление, защото в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС.

В настоящия случай несъмнено следва да бъде преквалифицирано нарушението, защото дори не се налага изменение на обстоятелствената част на нарушението. В НП много ясно е посочено, че лицето е напуснало ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР, тази словесна формулировка отговаря на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“. От установената фактическа обстановка е видно, че водачът действително не е спрял на място, 3 след възникването на ПТП и следователно не е установил последиците от нарушението. Поради тази причина, съдът намира, че следва да коригира правната квалификация на установеното нарушение, като се отчете и обстоятелството, че наказанието предвидено и за двата текста (по чл. 123, ал.

1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП) е едно и също.

Ето защо, НП следва да се измени досежно пункт 2, като нарушението се преквалифицира в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наложеното наказание е законосъобразно, защото размерът е близък до минималния, като АНО правилно е приел, че следва да е над минималния, защото от картона на водача се вижда, че същият нееднократно е наказван за извършени нарушения на ЗДвП.

Колкото до другото нарушение – това по пункт 1 на НП, съдът намира следното:

Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като преминавайки покрай автомобила „Ауди А3“ не е упражнил достатъчен контрол над превозното средство, което управлявал, в резултат на което е настъпило ПТП.

Ето защо, този състав на съда счита, че от обективна страна това нарушение също е налице, тъй като единствено недостатъчното упражняване на контрол върху управляваното от Д. МПС е причина за настъпването на процесното ПТП.

Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 185 от ЗДвП, която е обща и предвижда налагане на административно наказание на виновното лице за извършено нарушение на ЗДвП, когато за нарушението няма точно предвидена санкционна норма в административнонаказателните разпоредби на закона за движението по пътищата. Наложеното наказание за това нарушение е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, поради което е законосъобразно.

4

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянията му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.

Ето защо, съдът счита, че НП следва да се потвърди по пункт 1 и да се измени по пункт 2, съобразно изложеното в мотивите на решението.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-009510 от 18.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в неговия пункт 1, с което на Г. ГР. Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗМЕНЯ

НП № 21-4332-009510 от 18.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в неговия пункт 2, с което на Г. ГР. Д., с ЕГН 870605644, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 месец, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение от такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6