Решение № 415 от 29.07.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. С., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500100 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 104 от 20.09.2024 г. по гр.д . № 27/2023 г. Районен съд – Пирдоп е отхвърлил искoвете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗС предявени от Н. А. К., А. И. Г. и М. С. В. - Л. срещу Й. И. Н., С. И.

Ч., Н. И. Н., Г. И. Б., Н. И. Я., Д. И. Д., С. С. Г., Й. С. Г. и Н. С. Г. - И. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са придобили по давност три броя сгради построени в Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с.А., общ.А., обл. С., одобрени със Заповед № РД-1854/21.06.2016г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.А., местност „Язина“, площ 5498 кв.м., а именно: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 103 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** със застроена площ 426 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** със застроена площ 66 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1.

Със същото решение е отхвърлено искането сторено от ищците с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 29, том II, рег. №1258, дело №188 от 25.07.2022г. по описа на нотариус Донка Апостолова, с рег. № 275 в НК, с район на действие РС-Пирдоп.

С решението е разпределена отговорността за разноски между страните, 1 като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят сторените в производството разноски от ответниците.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с твърдения на първо място за нищожност на решението, а на следващо място за неправилност, предпоставена от неговата незаконосъобразност и постановяването му в противоречие с процесуалните правила. Доводите си за нищожност жалбоподателите свързват с липса на задължителен реквизит на постановеното съдебно решение по см. на чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно изтъкват, че не е посочено място на неговото постановяването. На следващо място считат, че решението е неправилно, а предявените искове основателни и доказани. Считат, че са успешно доказани, посредством събраните гласни доказателствени средства, всички предпоставки на придобивната давност, на която се позовават за придобИ.е на правото на собственост по отношение на процесните сгради. Твърдят, че при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички доводи на ищците, изложени в исковата молба и писмената защита. Намират, че събраните по делото гласни доказателствени средства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, нито са анализирани от съда. Също така, съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК не е преценил показанията на част от разпитаните по делото свидетели, с оглед тяхната възможна заинтересованост. Твърдят още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по изрично стореното искане на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение на т.3 от Решение № 11А/23.09.1999 г. на Поземлена комисия – с. А., като с оглед на това отправят искане въззивния съд да се произнесе инцидентно по валидността на посоченото решение. По изложените аргументи, молят въззивният съд да прогласи нищожността на постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни – Н. И. Н., Д. И. Д. и Й. С. Г., депозиран чрез адв. Венцислава С., с който жалбата се оспорва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни – Н. С. Г. – И. и Й. И. Н., депозиран чрез адв. С. В., с който жалбата се оспорва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни– С. С. Г. и С. И. Ч., с който жалбата се оспорва.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Г. И. Б. и Н. И. Я. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно 2 легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По доводите за нищожност на съдебното решение, настоящият състав намира следното:

Съгласно правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Попова В., Стамболиев О., И. Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд.

„Сиела”, 2020г. десето преработено и допълнено издание, стр. 499 - 503) и съдебната практика (напр. Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК) , нищожно е съдебното решение, което е постановено от ненадлежен орган, от ненадлежен състав, в ненадлежна форма, извън пределите на правораздавателната власт на съда, противоречащо на българския правов ред, неподписано или абсолютно неразбираемо.

В настоящия случай съдът не констатира пороци на обжалваното съдебно решение, водещи до неговата нищожност, а наведените от жалбоподателите доводи в тази насока са неоснователни поради следните съображения:

В чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК е посочено, че решението следва да съдържа дата и място на постановяването му. В случая тези изисквания са спазени, като е посочена датата на неговото постановяване, а именно 20.09.2024 г., както и съдът който го е постановил, а именно Районен съд – Пирдоп. От горното следва, че и мястото на неговото постановяване е известно, а именно гр.

Пирдоп. Следва да се изтъкне, че с въвеждането на Единната информационна система на съдилищата, позната като ЕИСС, титулната част на съдебното решение, в която са посочени неговите реквизити по чл. 236, ал. 1, т. 1-3 ГПК, се генерира автоматично и последната е съобразена изцяло с изискванията на закона за съдържание на съдебното решение. Дори в действителност да беше допуснат, изтъкнатия от въззивника порок по см. на чл. 236, ал. 1, т. 1, предл. второ ГПК, то непосочването на мястото на постановяване на съдебното решение е несъществено нарушение и не би могло да обуслови претендираната нищожност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Пирдоп е бил сезиран от Н. А. К., А. И. Г. и М. С. В. - Л. с искова молба, с която срещу Й. И. Н., С. И. Ч., Н. И. Н., Г. И. Б., Н. И. Я., Д. И.

Д., С. С. Г., Й. С. Г. и Н. С. Г. – И. са предявени положителни установителни искове за собственост върху три броя сгради построени в Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с.А., общ.А., обл. С., одобрени със Заповед № РД-1854/21.06.2016г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.А., местност „Язина“, площ 5498 кв.м., а 3 именно: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 103 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** със застроена площ 426 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** със застроена площ 66 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1, с правно осн. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност в периода 01.05.1994 г. – 02.05.2004 г., позовавайки се на присъединено владение от техните праводатели, към което присъединяват своето владение, което продължава и до настоящия момент.

В първото открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд ищците са посочили, че ищцата М. С. В. – Л. е наследник на Х. С.Л., ищецът А. И. Г. е наследник на И. Н. В. и ищецът Н. А.

К. е наследник на Н.в К. Н.в. Изрично са посочили, че това уточнение правят във връзка със започване на давностното владение, както и като обосновка за добросъвестност.

За да отхвърли иска, първостепенният съд, анализирайки събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства, е приел, че са останали недоказани твърденията на ищците за установеното от тях владение върху процесните сгради, което да е с траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

Между страните в производството не е спорно, а и видно от представеното Решение № 11А от 23.09.1999 г. на Поземлената комисия в с.А., на наследниците на Й. Н. Г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.

1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на няколко на брой имота, сред които под № 3: овцеферма от 5.499 дка, пета категория, местност „Язина“, имот № 110055 по картата на землището на с.А.. Към решението е приложена и скица № 364/09.11.1999 г., от която е видно, че в имота има три сгради, а именно трите процесни сгради- две селскостопански такива с идентификатори *** и *** и една сграда за обитаване с идентификaтор ***.

Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № 79/16.09.2020 г., издадено от община А., Й. Н. Г. е починал на 15.08.1989 г. и негови наследници са всички ответници в производството - Й. И. Н., С. И. Ч., Н. И. Н., Г. И. Б., Н. И. Я., Д. И. Д., С. С. Г., Й. С. Г. и Н. С. Г. – И..

В последствие с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение с № 29, том II, рег. № 1258, дело № 188 от 25.07.2022г. на нотариус Донка Апостолова, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ответниците Й. И. Н., С. И. Ч., Н. И. Н., Г. И. Б., Н. И. Я., Д. И. Д., С. С. Г., Й. С. Г. и Н. С. Г., са признати за собственици по наследство и давностно владение, при равни права - по 1/9 ид.ч. на: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.А., одобрени със Заповед № РД-18- 54/21.06.2016г. на ИД на АГКК, с адрес: село А., местност „Язина“, с площ 5498 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на 4 трайно ползване: за животновъдна ферма, категория на земята: 5, номер по предходен план: 110055, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, заедно с разположените в имота сгради, както следва: сграда с проектен идентификатор ***, площ 66 кв.м., брой етажи:1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с проектен идентификатор ***, площ 426 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с проектен идентификатор ***, площ 103 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.

По делото е представен договор за наем от 06.02.2017 г. между Д. И. Д. като наемодател и Ц. И. К* за отдаване под наем на имот с № 110055 в местност „Язина“.

По делото като писмени доказателства са представени още и два договора за наем /от 01.02.2021 г. и от 14.01.2022 г./ между Н. И. Н., Д. И. Д. и Й. С. Г. /в качеството на собственици и наемодатели/ и Ц.Т.Д. и М.Д.Д /в качеството на наематели/ за отдаване под наем възмездно на наемателите на част с площ 3 000 кв.м. от съсобствения им недвижим земеделски имот с идентификатор ***, находящ се в с.А., с обща площ 5498 кв.м. В договора е посочено, че частта, която се отдава под наем, е в северната страна на имота и в нея се намират три броя селскостопански сгради.

Представен е и договор за наем от 06.02.2023 г., по който наемодатели вече са всички ответници, а на наемателите Д. се отдава освен описания в предходните договори поземлен имот и находящите се в отдадената част сгради.