Решение № 971 от 10.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. В., 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100500331 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа въззивна жалба от М. М. К., подадена чрез процесуални представители адв. Г. Н. и адв. Г. Г., срещу Решение №186/08.11.2022 г, постановено по гр. д. №135/2022 г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск срещу Д. Я. Н. с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с административен адрес: гр. ****, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти е идентификатори

***,

***, под обекта

***, над обекта

*** въз основа на давностно владение и за осъждането на ответника да й предаде владението върху имота.

Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост, а в условията на евентуалност за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск и е отразил доказаните фактически обстоятелства по делото, но неправилно е отхвърлил искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение. Същото било заявено 1 своевременно и при наличието на предвидените в ГПК предпоставки, поради което отказът на съда да се произнесе по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК обосновавал недопустимост на съдебния акт. В условията на евентуалност се твърди, че същият е неправилен, тъй като първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Съставът на ДРС нарушил разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл.

236, ал. 2 от ГПК като не обсъдил събраните по делото доказателства в цялост, а едностранно само в частта, необходима за обуславяне на крайните изводи, игнорирал е неоснователно част от доказателствата, като е основал изводите си за недоказаност на претенцията въз основа на извод за недоказаност на обстоятелства, стоящи извън предмета на доказване. От събраните в хода на процеса доказателства - гласни и писмени, при условията на пълно и главно доказване се установявало наличието на всички елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцата, придобито на твърдяното основание реализирано от нея непрекъснато, открито и спокойно давностно владение в периода от 2006 г, упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот и дори липса на правно основание за това. Преди снабдяването с титул за собственост, макар и реализирал състава на придобивната давност, ищецът бил в невъзможност да декларира имота на свое име, респ. да заплаща местните данъци, както и да открие партида за ток и вода на свое име, поради което релевантно се явявало писменото доказателство за откриване на такава с титуляр лицето, от което е закупила имота - П.П.. На следващо място оспорва извода на съда за ненадлежна индивидуализация на имота, като заявява, че исковата претенция е за имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-118- 85/17.09.2008 г на Изпълнителен директор на АГКК, като административният адрес на имота не бил релевантен, тъй като същият можел да бъде променян и не е задължителен.

По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

След оставяне на исковата молба без движение и дадени указания за отстраняване на констирани нередовности, касаещи противоречие относно индивидуализацията на спорния имот и предмета на вещния спор от ВОС с Определение №1405/07.04.2023 г. по делото, с уточнителна молба вх.

№10326/26.04.2023 г. ищцата е заявила, че предмет на исковата й претенция е жилище в гр. ****, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседи обекти с идентификатори: ***, ***, ***, и ***.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

2

Производството по делото е образувано пред Районен съд - Д. въз основа на подадена на 21.02.2022 г. искова молба от М. М. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. Я. Н., ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1885/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент, с адм. адрес: гр. Д., кв. ****, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти с идентификатори

***,

***, под обекта

***, над обекта

***, по силата на упражнявано давностно владение в периода от 2006 г. до 2021 г. и осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху имота.

В исковата молба ищцата М. К. излага, че установила фактическа власт върху горепосочения имот, след като през 2006 г. заплатила стойността му и получила фактическата власт от П.Т.П., но сделката за покупко-продажба не била оформена с нотариален акт. Поддържа, че оттогава живеела в имота непрекъснато и извършила множество ремонти и подобрения в него. Твърди, че редовно заплаща сметките за ток и вода, но по партида на бившия собственик. Поддържа, че го е придобила по давност. Излага, че предоставила ключ на ответника, предоставящ му достъп до апартамента, за да го наглежда в нейно отсъствие. През пролетта на 2020 г. заминала за Ф., където останала до есента на 2021 г. Навежда, че при завръщането си в началото на м. септември не могла да влезе в дома си, заради променена ключалка на входната врата. Ответникът, който поради временна жилищна нужда пренесъл част от личните си вещи там, я уверил, че в близките 3-4 дни ще освободи имота и ще предаде ключовете, но въпреки многократни разговори, не е освободил апартамента и препятства достъпа до него.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. не изразява становище по исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна поддържа направеното уточнение, че исковата претенция касае правото на собственост върху имот с идентификатор ***, предаване на владението върху който се иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство е проверка 3 на валидността, допустимостта и правилността на произнасянето на първоинстанционния съд по претенция с правно основание 108 ЗС. Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

В изпълнение на дадените с Определение №1000/10.03.2023 г. и Определение №1405/07.04.2023 г., постановени в настоящото въззивно производство, указания на 26.04.2023 г. е постъпила молба от ищцата, обективираща изявлението й, че предмет на исковата й претенция е апартамент №22, находящ се в гр. ****, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съседи: имоти с идентификатори

***,

***,

*** и ***.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав констатира, че с обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран, тъй като с предявената в исковата молба претенция не се търси защита на правото на собственост на имот с идентификатор ***. Фактическите твърдения на ищцата, от които тя извежда правото си, се отнасят за апартамент с №22 по административно отразяване. Видно е обаче от приложеното по делото уведомление от Община Д., че апартаменти с №22 и №24 съответстват на имоти с идентификатори ***, респ. ***, т.е. има несъответствие между административен номер и идентификатор на имотите.

Като не е взел предвид това и не е дал указания към ищеца, ДРС се е произнесъл с решение по нередовна искова молба по отношение индивидуализацията на спорното материално право, чиято защита се търси с предявяване на осъдителния иск. Като резултат първоинстанционният съд е разгледал спор за собственост на различен от исковия имот.

Индивидуализацията на недвижимите имоти се осъществява чрез техните идентификатори по КККР, а не според административните им адреси и отразените в тях номера. В случая в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът владее без правно основание собствения на ищцата апартамент №22. Първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид актуалната скица на процесния имот и да съобрази указанията си относно индивидуализацията на имота с идентификатора.

Другият решаващ индивидуализиращ белег на имотите са границите им от поне три страни. Съобразно уточненията, направени във въззивното производство, е налице несъответствие между всички съседи на жилището, за което е предявен иска (с идентификатор ***) и тези, изписани в диспозитива на атакуваното съдебно решение (за имота с идентификатор с идентификатор ***). Което потвърждава извода за разглеждане на спор за собственост относно различен имот.

От изложеното следва изводът, че предявеният по делото иск с правно 4 основание чл.108 ЗС е за предаване на владението върху имот с идентификатор *** с номер по административен адрес 22, но вместо него първоинстанционният съд е разгледал иск за имот с идентификатор ***. По този начин ДРС се е произнесъл по непредявен иск, което опорочава допустимостта на обжалваното решение и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК обуславя неговото обезсилване и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск – за собственост на имот с идентификатор *** по КККР и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху него. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да прецени необходимостта от вписване на исковата молба.

При така приетото не следва да се обсъждат останалите оплаквания в жалбата.

Доколкото с настоящия акт не се слага край на производството по смисъла на чл. 81 ГПК, а делото ще продължи пред Районен съд – Д., въззивният съд не следва да се произнася по разноските, а същото следва да бъде извършено с новото решение по същество.

Мотивиран от изложеното и на осн. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №186/08.11.2022 г., постановено по гр. дело №135/2022 г. по описа Районен съд – Д., с което е отхвърлен предявения от М. М. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. Я. Н., ЕГН **********, за приемане за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с административен адрес: гр. ****, съставляващ имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1885/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти е идентификатори ***, ***, под обекта

***, над обекта *** въз основа на давностно владение и за осъждането му да й предаде владението върху имота.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Д. за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1885/17.09.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, въз основа на давностно владение и осъждане на ответника за предаване на владението.