Решение № 9935 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5247/2022
- Вид
- Решение № 9935
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 78133 от 24.08.2022 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Разпореждане № 83213 от 09.09.2022 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Разпореждане № 40529 от 29.03.2023 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Разпореждане № 66973 от 31.05.2023 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Определение № 23775 от 06.07.2023 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Определение № 10617 от 11.03.2024 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Разпореждане № 82767 от 13.06.2024 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 9935 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110105247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Т.
М., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 78 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумата от 5109,73 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № FL1004884 от 29.07.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 510,39 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020г. до 26.07.2021г., сумата от 577,62 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2020г. до 18.01.2022г. сумата от 74 лв. – такси за обслужване на разплащателна сметка по кредита за периода от 20.07.2020г. до 18.01.2022г., и сумата от 36 лв. – разноски за нотариални такси.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № FL1004884 от 29.07.2019г. е предоставил на ответника кредит в размер от 5724,16 лв., изцяло усвоен от кредитополучателя. Съгласно договорените условия ответникът се е задължил да погаси кредита на месечни вноски в размери и с падежи по приет погасителен план към договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, съставляващ сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка в размер от 8,050 %. Считано от 29.01.2021г. ответникът е преустановил плащането на дължимите вноски, поради което 1 съгласно чл. 14 от договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с изпратено до длъжника уведомление. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за осъждане на ответника да му заплати исковите суми. Претендира направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба ответникът чрез назначения му особен представител адв. Й. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че отпуснатият кредит не е бил реално усвоен. Отделно от това възразява, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като навежда, че посоченият в договора ГПР от 13,65 % включва само възнаградителната лихва и не отразява реално всички разходи по кредита. Поддържа и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Основателността на сезиращите съда искове, при изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно предявените спорни субективни права, се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ следните юридически факти: 1/ наличие на сключен между страните валиден договор за кредит със сочените в исковата молба предмет и съдържание на произтичащото от него правоотношение; 2/ изпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на парична сума в уговорения размер на ответника кредитополучател; 3/ уговорени възнаградителна лихва и такси за обслужване на кредита и сторени разходи по изпълнението в претендираните размери; 4/ изпадане на ответника в забава за погасяване на кредита; 5/ надлежно упражнено от ищеца право да обяви предсрочна изискуемост на кредита в целия непогасен от длъжника размер. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, докато в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № FL1004884 от 29.07.2019г., сключен между „Юробанк България“ АД и Т. М., по силата на който банката е предоставила на ответника сумата от 5724,16 лв. за текущи нужди срещу поето от него задължение за връщането й съгласно приет погасителен план, с който е предвидено погасяване на кредита в краен срок до 18.07.2026г., на 84 месечни анюитетни вноски, с падеж 18-то число на месеца. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора разрешеният кредит се отпуска по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в „Юробанк България“ АД. За предоставеното ползване на отпуснатата парична сума е уговорена възнаградителна лихва, която съгласно чл. 3 от договора се начислява при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор 2 от референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити и фиксирана надбавка в размер от 8,050 %. Предвидено е, че референтният лихвен процент се определя от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно приета от банката методология, която е представена по делото.
В чл. 3, ал. 9 от договора е посочен ГПР в размер от 13,65 % и общо дължимата от потребителя сума по кредита – 8607,52 лв., като ГПР съгласно ал. 10 е изчислен при следните допускания: 1/ договорът е валиден за срока, за който е сключен и страните изпълняват задълженията си в съответствие с договорените условия и срокове; 2/ лихвата и другите разходи са неизменни спрямо първоначалния им размер и се прилагат до изтичането на срока на договора; 3/ плащанията се извършват съобразно датите и условията, изисквани от банката.
В чл. 1, ал. 2 е уговорено, че в случай че във връзка с договора за кредит кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк България“ АД, чиято премия е платима еднократно, страните се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа служебно от банката при усвояване на кредита.
Съгласно чл. 3, ал. 11 даденото от кредитополучателя съгласие за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк България“ АД, със застраховател, посочен от банката, и поддържането на застрахователното покритие за срока на договора е условие за ползване на преференциални лихвени условия по договора. Видно от приетия погасителен план е начислена застрахователна премия в размер от 524,16 лв., отразена като платена на 29.07.2019г.
В чл. 5 от договора са предвидени такса за разглеждане на искането за кредит в размер от 200 лв. и месечна такса за обслужване на откритата разплащателна сметка в размер от 3,50 лв. Съгласно чл. 1, ал. 3 предвидените в чл. 5 такси, платими към датата на усвояване на кредита, са за сметка на отпуснатия кредит и се удържат служебно от банката при усвояване на кредита.
В чл. 9 е уговорено обезщетение за забава при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 14 банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване в срок на една или повече вноски.
Представено е Банково бордеро № 659870 от 29.07.2019г. за изплащане на предоставената като кредит сума в размер от 5724,16 лв. по посочената в чл. 2, ал. 1 от договора разплащателна сметка на ответника.
Към доказателствата е приобщено и изходящо от „Юробанк България“ АД 3 уведомление, изпратено до ответника чрез ЧСИ М. Миладинов, рег.№ 786 на КЧСИ, обективиращо изявление на банката за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията й по процесния договор поради просрочие на 12-та и 13-та погасителни вноски. Приет е констативен протокол, съставен от съдебния изпълнител, за извършено връчване на уведомлението на 26.07.2021г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, както и неоспорено от страните.
Съгласно констатациите на вещото лице отпуснатият по процесния договор кредит е бил усвоен на 29.07.2019г. С извършени от ответника плащания е погасена главница в размер от 614,43 лв., като остатъчното задължение за главница е 5109,73 лв.
Погашенията по перо възнаградителна лихва са в размер от 477,50 лв., с остатъчно задължение по това перо 510,39 лв. Начислената мораторна лихва в общ размер от 591,47 лв. е погасена до размера от 13,85 лв., с остатъчна непогасена сума от 577,62 лв.
По кредита са начислени такси в общ размер от 322 лв., вкл. за обработка на документи, за ограничаване на негативни последици и нотариални такси, като по това перо в погашение е отнесена сума в размер от 212 лв., с остатъчен дълг от 110 лв.
Съгласно констатациите на вещото лице ГПР по договора, изчислен с включване на договорената възнаградителна лихва, начислената застрахователна премия и таксата за отпускане на кредита, възлиза на 13,69 %.
От така събраните доказателства се установява сочения от ищеца като източник на вземанията му договор за кредит и произтичащо от същия правоотношение с предмет и съдържание, каквито се твърдят в исковата молба, както и усвояване на сумата по кредита от ответника кредитополучател. Спорът между страните се концентрира върху валидността на договора като основание за ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение.
Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ответника кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от него професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ответникът е страна по сключения договор за кредит като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от банкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите процесният договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за 4 продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал.
1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
При анализ на съдържанието на процесния договор съдът намира, че същият не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5ef24a3-a837-45fa-9aee-f7c86ec7143f