Решение № 161 от 31.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр.Н., 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200180 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. А. Ч. с ЕГН **********, с адрес: град Н., улица Г. С. Р.

№ **, етаж *, ап. **, против Наказателно постановление № 24-0304-000192 от 27.02.2024г., издадено от Началника на РУ-Н. в ОДМВР-Бургас, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.101, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно като издадено при съществени процесуални нарушения. Посочва, че мястото на извършване на нарушението е посочено в наказателното постановление (НП) и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) въз основа на възражението, което жалбоподателят е подал срещу съставения му преди това фиш, но твърди, че продължава да е налице нарушение по чл.42, т.3 от ЗАНН, което се явява съществено. Отчита също, че докато с фиша санкцията му е наложена на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, в издадения впоследствие АУАН тя е наложена на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, по който начин първоначално неизправността на управляваното от него МПС е била счетена за незначителна, поради което глобата е била 50 лева, но впоследствие с акта незаконосъобразно е прието, че се касае за значителна неизправност. Описва фактическа обстановка от 24.01.2024г. като твърди, че е бил спрян за проверка, при което му е било обяснено от контролния орган, че причината за спирането му била, че късата светлина на десния фар на автомобила не функционира. Предложил е да смени крушката на автомобила, 1 но докато чакал разрешение, вместо да получи такова, друг от полицейските служители, които били на място, му е наложил глоба с фиш. Жалбоподателят посочва още, че тъй като се е движил в светлата част на денонощието, по време на движение като водач на автомобила не е могъл да забележи за несветещата светлина. Освен това не счита, че е застрашавал безопасността на движението, включително и поради светещите габарити.

Счита също, че случаят е маловажен. Моли НП да бъде отменено или да бъде намален размера на глобата.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че не отрича, че когато е бил спрян за проверка фарът не е светил на къса светлина, но поддържа жалбата с изложените в нея доводи, включително и че когато първоначално е прието нарушението за незначително и му е наложена глоба с фиш в размер на 50 лева, а впоследствие и в резултат на възражението срещу фиша, със съставения му акт неизправността на автомобила била приета за значителна, е подходено незаконосъобразно.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. От упълномощен от Директора на ОДМВР Бургас е постъпило становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, както и че от събраните доказателства нарушението е доказано, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.01.2024г. полицейските служители М. И. Д., Марин Видер Михайлов и Ангел Иванов Барков са изпълнявали служебните си задължения на КПП село Кошарица, където спирали за проверка автомобили, движещи се в посока от град Варна към град Бургас.

Преди 17:00 часа те спрели за проверка лек автомобил рег.№ ****, като причината за спирането му било обстоятелството, че на автомобила не е светила дясна къса светлина. На водача на автомобила – жалбоподателя Е. А. Ч., е било обяснено за техническата неизправност на автомобила му. Същият не е имал възможност и готовност да отстрани повредата на място като заявил, че при първа възможност ще стори това. Свид. М. И. Д. – ПИ при РУ-Н. е наложила на Е. А. Ч. глоба с фиш серия Т № 001684 за това, че на 24.01.2024г. около 16:55 часа е извършил нарушение, изразяващо се в това, че не свети дясна къса светлина, по който начин е нарушил чл.101,ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.179, ал.6, т.1 му е наложена глоба в размер на 50 лева.

В 7-дневен срок, а именно на 26.01.2024г., Е. Ч. е подал възражение срещу така наложената му глоба с фиш с основния довод, че във фиша не е посочено мястото на извършване на нарушението, с което е нарушен чл.42, т.3 от ЗАНН, поради което моли той да бъде отменен, както и наложената с него глоба в размер на 50 лева.

В резултат на възражението фишът е бил анулиран на основание чл.186, ал.2 от 2

ЗДвП, а преписката е била предадена на свид. М. Д. за съставяне на АУАН.

Свид. М. Д. е съставила АУАН серия АД, бл.№ 305271 от 02.02.2024г. за това, че на 24.01.2024г. около 16:55 часа на Главен път I-9, 203,4 км., КПП-Кошарица, в посока от село Кошарица към град Бургас, управлява личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег.№ ****, като МПС е технически неизправно – не свети дясна къса светлина.

Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.101, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по акта, които са и свидетели по нарушението.

Разпитан в качеството й на свидетел, актосъставителят М. Д. заявява в показанията си, че поддържа констатациите, описани в акта. Пояснява, че актът е съставен в сградата на управлението, по причина, че й е било съобщено, че срещу фиша е подадено възражение, поради което трябва да състави АУАН. След съставянето на акта го е предоставила на друг полицейски служител, който да го връчи на Е. Ч..

При връчването на акта Е. Ч. е отказал да го подпише, който отказ е бил удостоверен с подпис на един свидетел, но му е бил връчен препис от акта срещу разписка.

Възражения срещу акта не са подавани нито при връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ГПК.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от обективна страна и е издал обжалваното НП, в което също е приел, че се касае за нарушение по чл.101, ал.1 от ЗДвП, а за разлика от фиша, санкцията е наложил на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 25.03.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 29.03.2024г.

В действащата законодателна уредба (ЗДвП и ППЗДвП) са предвидени няколко начина, по които водачите следва да процедират при неизправност на МПС. Съгласно чл.10, ал.1, т.12, буква „в“ от ППЗДвП, моторното превозно средство е технически неизправно, ако не светят късите му светлини. От своя страна разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите на моторни превозни средства да ги управляват по пътя само когато са технически изправни. Това е и първото задължение на водачите на моторни превозни средства, свързано с техническата им изправност.

Законодателят е предвидил специфични правила на поведение при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното превозно средство. Според чл.101, ал.1 от ЗДвП, когато повредата застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Съгласно чл.101, ал.2 от ЗДвП, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът 3 може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.

Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП.

Съгласно § 6, т.71 от ДР на ЗДвП, „незначителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия.

Съгласно § 6, т.72 от ДР на ЗДвП, „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, за откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други позначителни несъответствия.

Съгласно § 6, т.73 от ДР на ЗДвП, „опасни неизправности““, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.

Съгласно чл.37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните технически прегледи за проверка на техническата неизправност на ППС, за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС се категоризират в три групи, като конструктивни белези за съотнасянето им в една от трите групи, са показатели като въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1 незначителни неизправности;

2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности.

Според чл.37, ал.2 от Наредбата, „незначителни“ са неизправностите, които не оказват сериозно въздействие върху безопасността на превозното средство или без въздействие върху околната среда, както и малките несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

Според чл.37, ал.3 от Наредбата, „значителни“ са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до мястото за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението.

Според чл.37, ал.4 от Наредбата, „опасни“ са неизправностите, които 4 представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда.

Видно от оспореното наказателно постановление, административно наказващият орган правилно и в съответствие с т.4.1.1 от Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните превозни средства е квалифицирал установената техническа неизправност като „значителна“. Видно от заложената там поднормативна регулация чрез визуална проверка и проверка на функционирането се установява наличието на дефектна или липсваща светлина/светлинен източник, която неизправност е квалифицирана като значителна техническа неизправност.

Спецификата на законоустановеността на нарушението се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл.101 от ЗДвП, чл.9, чл.10 и чл.11 от ППЗДвП. От редакцията на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.9 от ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило представлява нарушение. От съдържанието на чл.101 от ЗДвП и чл.11 от ППЗДвП обаче се установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението, придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона.