Решение № 259 от 14.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 259 гр.Пловдив,14.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря БОРЯНА

КОСТАНЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №303/2018 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правна квалификация по чл.25,ал.4 от ЗЮЛНЦ.

Ищецът

Г.Й.Й. твърди,че на 17.03.2018 г. е било проведено в гр.Пловдив общо събрание на ответното Сдружение „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ СЛАВОВ“-гр.Пловдив с дневен ред:“1.Приемане отчетен доклад на УС за 2017 г.;2.Приемане на финансов отчетен доклад за 2017 г.;3.Приемане на календарен план за мероприятията за 2018 г.;4.Приемане проект на бюджет за 2018 г.;5.Обсъждане и приемане предложение за изменение на Управителния съвет;6.Разни.“ Ищецът счита,че взетите решения на проведеното на 17.03.2018 г. ОС на сдружението-ответник са незаконосъобразни,тъй като събранието е било свикано от Управителен съвет в състав от 5 човека,вместо 9 човека.В тази връзка ищецът твърди,че съгласно разпоредбата на чл.5 от устава на сдружението управителният съвет е в състав от девет члена.Сочи,че това е редакцията на чл.5 от действащия устав на сдружението от 2004 г.,преди провеждането на ОС на 23.06.2012 г.Твърди,че на последната дата общото събрание е взело решение за изменение на броя на членовете на УС от 9 на 5 члена,но след обжалването му /наред с други взети на посочената дата решения/,същото е било отменено с влязло в сила съдебно решение.Твърди,че впоследствие на датата 29.03.2014 г. е било взето решение от ОС на сдружението за потвърждаване на всички решения на събранието от предходната дата-23.06.2012 г.,а на датата 09.04.2016 г. общото събрание взело решение за потвърждаване на решенията от 23.06.2012 г.,но всички тези решения на ОС също били отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения,описани в исковата молба.Поради отмяната и,ищецът счита,че продължава да действа устава на сдружението отпреди 2012 г.,а именно-уставът от 2004 г.,с оглед на което намира,че броят на членовете на УС следва да бъде девет човека.

Ищецът още твърди,че са били обжалвани и последващи решения на общото събрание на сдружението-ответник,взети на датите 17.09.2016 г.,25.02.2017 г.,10.06.2017 г. и 25.11.2017 г.,като по повод на тези обжалвания са били образувани съдебни дела,производствата по които не са били приключили към момента на подаване на процесната искова молба.В крайна сметка,ищецът заявява,че до посочения момент няма нито една редовно извършена промяна на разпоредбата на чл.5 от устава на сдружението,касаеща броя на членовете на УС-от 9 на 5 човека,която да е надлежно вписана и да не е отменена с влязло в сила решение на съда или пък съответно е обжалвана по висящите съдебни производства и с оглед на това-не е влязла в сила.Ето защо ищецът счита,че свикването на общото събрание за датата 17.03.2018 г. от УС в състав от 5 човека,при разпоредба на устава за състав от девет човека,е незаконосъобразно,поради което и взетите решения на общото събрание,проведено на датата 17.03.2018 г.,са незаконосъобразни.

Наред с гореизложеното,ищецът поддържа в исковата молба,че текста на т. 5-та от дневния ред на ОС,проведено на 17.03.2018 г.,не дава яснота какво точно ще е изменението на Управителния съвет,а това според него е опорочило възможността членовете на сдружението да получат своевременно нужната информация от гледна точка на правото им да сочат кандидати,да избират и да бъдат избирани.Твърди още,че от протокола на ОС,проведено на 17.03.2018 г.,не е ясно как е формиран кворума,колко са реалните членове на сдружението и как са избрани делегатите,за да бъде направена обективна преценка относно законосъобразността на това събрание.Още повече,че както бил приел самия ответник,до 25.11.2017 г. действа устав,съобразно който общото събрание не е делегатско,а решенията на ОС от тази дата,на което е приет нов устав с клаузи за делегатски събрания,са обжалвани и е налице висящ процес по т.д.№701/2017 г. на ОС-Пловдив,16-ти състав.

На база горните твърдения и аргументи,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на ответното сдружение,взети на датата 17.03.2018 г. по следния дневен ред:“1.Приемане отчетен доклад на УС за 2017 г.;2.Приемане на финансов отчетен доклад за 2017 г.;3.Приемане на календарен план за мероприятията за 2018 г.;4.Приемане проект на бюджет за 2018 г.;5.Обсъждане и приемане предложение за изменение на Управителния съвет;6.Разни.“Претендира разноски.

Ответникът Сдружение „ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО ВОЙВОДА РУСИ

СЛАВОВ“-гр.Пловдив е депозирал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил изцяло предявения иск.Поддържа довода,че единствено качеството на член на сдружението не е достатъчно за възникване правото на процесния иск,а е нужен и правен интерес-накърнено материално право,което да бъде защитено,като в случая ищецът не е посочил какъв правен интерес на ищеца е засегнат от атакуваните решения.Счита за неоснователно твърдението на ищеца за незаконосъобразност на ОС поради свикването му от 5 вместо от 9 члена на УС,като подробните си доводи и обстоятелства в тази насока ответникът е изложил в отговора си.Заявява,че е несъстоятелно твърдението на ищеца,че от протокола от ОС не ставало ясно как е формиран кворума и счита за невярно твърдението му,че не ставало ясно дали и защо е имало или нямало кандидати за даден изборен пост.

Ответникът също така твърди,че ищецът Й. е бил изключен като член на сдружението с решение по протокол на УС №4 от 11.05.2015 г. и затова не разполага с активна процесуална легитимация по предявения иск.Липсата на такава легитимация ответникът обосновава и с твърдението,че към момента на провеждане на процесното ОС на сдружението от 17.03.2018 г. членството на ищеца е било прекратено автоматично на основание чл.13,ал.3 от устава,тъй като ищецът не бил заплатил редовно членския си внос.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:

По допустимостта на иска:

Допустимостта на иска е оспорена с твърдения за прекратено членствено правоотношение на ищеца със сдружението-ответник към момента на вземане на решенията,атакувани с този иск.В тази връзка ответникът се е позовал на първо място на изключването на ищеца като член на сдружението с решение на УС,обективирано в протокол №4 от 11.05.2015 г.,и на следващо място-на автоматичното му изключване по силата на чл.13,ал.3 от устава поради неплатен членски внос за 2016 г. и 2017 г.Съдът намира тези доводи на ответника за неоснователни.На първо място,съдът е длъжен да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение №60 от 02.02.2017 г.,постановено по т.д.№248/2016 г. по описа на ОС-Пловдив и влязло в сила на 16.04.2018 г.По настоящото дело е представен заверен препис от същото решение,с което са отменени решения,взети от ОС на ответното сдружение,проведено на 09.04.2016 г.В производството по делото,по което е постановено посоченото съдебно решение,е било поддържано същото възражение за изключването на ищеца като член на сдружението с протокола на УС от 105.2015 г.,но същото възражение е прието за неоснователно,като в тази връзка е прието и това,че към датата на вземане на решенията на ОС от 09.04.2016 г. ищецът Г.Й. е бил член на ответното сдружение.След като с влязло в сила съдебно решение е признато членственото качество на настоящия ищец към датата 09.04.2016 г.,то няма как да бъде прието в настоящото производство,че ищеца е бил изключен като член на сдружението с предхождащото същата дата решение на УС от 11.05.2015 г. и като цяло възраженията на ответника,че членството на ищеца е прекратено с това решение на УС следва да се считат за преклудирани с оглед силата на пресъдено нещо на решението,постановено по т.д.№248/2016 г. на ОС-Пловдив.

На следващо място и както се посочи по-горе,ответникът се е позовал на автоматично отпадане членственото правоотношение на ищеца поради неплатен членски внос.Доколкото е налице влязло в сила решение,с което е прието със сила на присъдено нещо,че към датата 09.04.2016 г. ищецът е бил член на ответното сдружение,то въобще не подлежи на преценка обстоятелството дали преди посочената дата членственото правоотношение на ищеца е било отпаднало на каквото и да е основание,включително и поради твърдяното неплащане на членски внос.Затова подлежи на изследване само дали след тази дата не са били настъпили основания членството на ищеца в сдружението-ответник да се счита за прекратено поради невнасяне на членски внос от него.В тази връзка на първо място съдът намира,че следва да бъде съобразено коя редакция на устава е приложима относно уреждане на прекратяване на членството при неплащане на членски внос.В това отношение от ОС на ответното сдружение и след датата 09.04.2016 г. има вземани решения,предвиждащи автоматично отпадане на членството на членовете на сдружението при неплащане на членския внос за съответната календарна година,които решения са отменени от съда в проведени производства по атакуване на същите решения,но към момента на провеждане на общото събрание,взело атакуваните в настоящото производство решения от 17.03.2018 г.,постановените в съответните производства съдебни решения не са влезли в сила,поради което следва да бъде съобразена тази редакция на устава,която според вписванията в регистъра за ЮЛНЦ,е била актуална към момента на провеждане на атакуваните в настоящото производство решения на ОС.Това всъщност е редакцията на устава,която и понастоящем е обявена в същия регистър към Агенция по вписванията по партидата на ответното дружество и върху която има отбелязване от съда,че е била актуална към датата 16.01.2018 г.Тази редакция на устава,обявена в регистъра,е публично достъпна и затова съдът може да се позове на нея,дори и без по делото да е приложен самия устав в същата му редакция.Съгласно чл.13,ал.1,т.5 от устава в посочената му редакция,членството в сдружението-ответник се прекратява „при отпадане поради неплащане на членски внос“,като според ал.3-та,отпадането поради невнасяне на установения членски внос настъпва автоматично към края на съответната календарна година.От изложеното следва извода,че актуалната към провеждане на общото събрание от 17.03.2018 г. редакция на устава,действително предвижда автоматично прекратяване на членството при неплащане на членски внос за съответната календарна година.Предвид това и с оглед на гореизложеното,следва да бъде преценено от фактическа страна дали ищецът е заплатил членския си внос за календарните 2016 г. и 2017 г.,за да бъде преценено дали е имал качеството на член на сдружението към момента на провеждане на оспорените от него по настоящото дело решения на ОС или членството му е било автоматично „отпаднало“ на основание чл.13,ал.1,т.5 от устава.В тази насока е изцяло в тежест на ищеца да установи обстоятелството,че е заплатил членския си внос за посочените две календарни години.В това отношение ищецът е представил две платежни нареждания /вносни бележки/,съответно от 14.02.2017 г. и 14.02.2018 г.,за внесен по банкова сметка на ответното сдружение членски внос от общо 134 негови членове по първата вносна бележка и 132 членове-по втората вносна бележка.Самият ищец е посочен като вносител по тези платежни нареждания и няма спор,че е сред членовете на сдружението,внесли по посочения начин членския си внос.Ответникът обаче е оспорил това плащане,позовавайки се на това,че плащане на членски внос по банкова сметка на сдружението е допустимо само като индивидуален акт на съответното лице и затова ищецът не може да се ползва от „колективно внесен членски внос“ с вносни бележки.В тази връзка ответникът не позовава и на изисквания на „финансовото законодателство за лична идентификация на вносителите при банкови преводи“.Съдът счита тези доводи на ответника за неоснователни.Плащането на членски внос по банкова сметка на сдружението не е забранено от устава на същото и е напълно редовно с факта на самото плащане по съответната банкова сметка на сдружението,а в случая ищецът несъмнено е сред вносителите на членския внос по представените вносни бележки,щом като дори е посочен в тях като вносител на отразените в тях суми,т.е. Ако би могло да съществува колебание относно идентификацията на членовете,внесли с горните бележки членския си внос,то това би могло да се отнася до други членове на ответното сдружение,но не и до ищеца в настоящото производство.По така изложените съображения,съдът намира за доказано,че ищецът е заплатил членския си внос за 2016 г. и 2017 г. и затова възражението на ответника,че към момента на провеждане на ОС от 17.03.2018 г. членството на ищеца е било прекратено автоматично на основание чл.13,ал.1,т.5 от устава не явява неоснователно.Като цяло съдът счита,че не са установени обстоятелства по настоящото дело,които да водят до извод,че ищеца не е бил член на ответното сдружение към горния момент и затова следва да се приеме,че същият разполага с активна процесуална легитимация по предявения иск,с който са атакувани взетите на датата 17.03.2018 г. решения на ОС на ответното сдружение.