Определение № 5249 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5249 гр. Варна, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20263100502059 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от ГПК.

Образувано е по частна жалба на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. Роза № 23-Б, представлявани от управителя на ЕС, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 7913/08.06.2026 год., постановено по гр. дело № 3565/2026 год. по описа на РС-Варна, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н. К. К. (собственик на обекти в сградата в режим на етажна собственост на горепосочения административен адрес) срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. Роза № 23-Б, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 2, т. 3 и т. 4, взети от Общото събрание на Етажната собственост, обективирани в Протокол от 14.04.2026 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ на решенията на ОС на ЕС от 14.04.2026 год. по т. 2, т. 3 и т. 4, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК, до приключването на спора с влязъл в сила съдебен акт, при условията на внесена от молителя – ищец парична гаранция в размер на 150 (сто и петдесет) евро по депозитната сметка на Районен съд - Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателите считат, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска на ищеца по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на взетите на 14.04.2026 год. решения на ОС на ЕС по т. 2, т .3 и т. 4 от протокола за проведеното ОС не са налице – представените към исковата молба писмени доказателства не установяват наведените от ищеца в исковата му молба нарушения, при което и липсват данни за вероятна основателност на предявения иск като предпоставка за допускане на исканото обезпечение.

Твърди се също, че определената от районния съд, съобразно чл. 391, ал. 1, т. 2 1 от ГПК, парична гаранция е явно несъразмерна и не съответства на вредите, които е възможно да бъдат причинени на етажната собственост от допускане на обезпечението. Навеждат, че спирането на изпълнението на решенията на ОС на ЕС от 14.04.2026 год. препятства събирането на средства, предназначени за управление и поддържане на общите части; за изпълнение на законовите задължения на етажната собственост; за покриване на текущите разходи, както и за заплащане на разноски и адвокатски възнаграждения по водените срещу етажната собственост съдебни производства. В резултат на това нормалното функциониране на етажната собственост е поставено в сериозно затруднение. Определената гаранция не би покрила дори минималните разходи за процесуална защита по едно съдебно производство, още по-малко всички вреди, които могат да настъпят вследствие на блокиране изпълнението на решенията на Общото събрание. Твърди се още, че съдът не е извършил преценка за съразмерност - дали вредите, които би претърпял ответникът, не са значително по-големи от тези, които обезпечението цели да предотврати. Според жалбоподателите в случая евентуалната вреда за ищеца при изпълнение на решенията на Общото събрание на ЕС от 14.04.2026 год. би се изразила единствено във временно заплащане на суми, които при евентуалното уважаване на иска му, могат да м у бъдат възстановени като недължимо платени. Размерът на евентуалната имуществена вреда за ищеца би била приблизително около 200 евро, а вредите за етажната собственост са многократно по-големи, тъй като спирането на изпълнението на решенията от 14.04.2026 год. блокира събирането на средства, необходими за управлението и поддръжката на сградата, както и за осигуряване на процесуалната защита на всички собственици по други висящи съдебни производства срещу ЕС, които към момента са 3 на брой.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което искането за допускане на обезпечение на предявения от ищеца иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да бъде отхвърлено, евентуално – определението да бъде изменено и да се определи гаранция в по – голям размер, който да съответства на действителните вреди, които наложената обезпечителна мярка би причинила на собствениците на обектите в сградата в режим на етажна собственост.

В писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, насрещната страна Н. К. К., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Н. К. К. срещу собствениците на обекти в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. Варна, ул. Роза № 23-Б, представлявани от управителя на ЕС „Триус – 1“ ЕООД, със седалище гр. Аксаково, обективно кумулативно съединени искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяната им като незаконосъобразни на решенията на Общото събрание на Етажната собственост от 14.04.2026 год. по т. 2, т. 3 и т. 4 от протокола за проведеното 2

ОС на ЕС.

Наведени са твърдения, че взетите решения са незаконосъобразни, тъй като събранието е проведено при липса на кворум.

С исковата молба е отправено и искане за допускане на обезпечение на предявените от ищеца искове чрез налагане на обезпечителна мярка «спиране на изпълнението» на решенията на Общото събрание на Етажната собственост от 14.04.2026 год. по т. 2, т. 3 и т. 4 от протокола за проведеното ОС на ЕС, на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 389 и сл. от ГПК.

Районният съд е допуснал обезпечение на предявените искове и е приложил исканата обезпечителна мярка при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК – след внасяне от ищеца на парична гаранция в размер на 150 евро.

Определението е правилно.

Съгласно разясненията в т. 3 от ТР № 5/2014 г. от 24.06.2016 г. на ОСГК на ВКС на РБ, молбата за спиране на изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС ) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. По своя характер спирането на изпълнението на решение на общото събрание на етажната собственост е вид обезпечителна мярка, която се предприема, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението му, докато трае исковият процес.

Според ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ п редпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т. е., законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК). Вероятната основателност на иска е предпоставка за допускане на обезпечението, като преценката за основателност на иска не се прави в пълнота. Преценява се количеството и качеството на представените с исковата молба писмени доказателства, като при недостатъчност на същите, обезпечението се допуска, но при условията на внесена от ищеца гаранция. Преценката относно вероятната основателност на иска, съответно дължимостта на гаранцията, се извършва едва след преценката относно наличието на обезпечителна нужда, която преценка включва и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.

Настоящият състав намира, че е налице и последната предпоставка, а именно: наличието на обезпечителна нужда.

Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС , подаването на молбата (за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание) не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. Общият принцип на ЗУЕС, че 3 молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание не спира изпълнението на решението на ОС на ЕС, е възприет от законодателя с оглед съобразяване на различните интереси. От едната страна стои интересът на етажните собственици, а от друга – интересът на обжалвалия решението на ОС на ЕС етажен собственик. Основният принцип предполага, че общият интерес е инкорпориран в решението на ОС и е предпочетен пред интереса на единиците, недоволни от решението. Интересът на Етажната собственост е тя да продължи да функционира без сериозни сътресения и да не се позволи на малцинството да диктува свои условия, а не възприетите от мнозинството.

Само по изключение, при сериозни основания, които следва да се преценяват от съда, е допустимо да бъде прието обратното, съответно изпълнението на решението да бъде спряно. Преценката на съда се заключава в следното: дали конкретните решения, които се оспорват, ако бъдат изпълнени, ще засегнат сериозно или необратимо правата на атакувалите решенията етажни собственици, и при условие, че бъде установено, че решенията са незаконосъобразни и бъдат отменени, дали това ще доведе до значителни вреди за собствениците на обекти в ЕС.

В случая са били взети следните решения, които са сп рени по силата на обжалваното определение:

По т. 2 от протокола от проведеното на 14.04.2026 год. ОС на ЕС: „ОС на ЕС възлага на управителя на ЕС да упълномощи адв. В. С. да представлява ЕС по делото, касаещо решението за разпределението на разходите, взето на предишното Общо събрание. ОС на ЕС възлага на управителя да разпредели съобразно припадащия се процент идеални части от общите части за всеки самостоятелен обект в сградата, заедно с текущите месечни разходи през месец април 2026 год., сумата от 900 евро, с която да бъдат платени хонорара [на адв. С.] и съдебно-техническа експертиза“;

По т. 3 от протокола от проведеното на 14.04.2026 год ОС на ЕС:

„ОС на ЕС определи метода на разпределение на текущите месечни разходи, съобразно чл. 51, ал. 1 и ал. 6, както следва: Месечната такса за обслужване на асансьорната уредба (А У) да бъде разпределяна съобразно броя ползващи лица, членове на домакинствата, като за търговските обекти с отделен вход, да се разпределят разходи като за 1 ползвател; Потребената електрическа енергия (Ел.Енергия АУ) да бъде разпределяна съобразно броя ползващи лица, членовете на домакинствата, като и за търговските обекти с отделен вход, да се разпределят разходи като за 1 ползвател; Потребената Обща ел.енергия, да бъде разпределяна съобразно брой ползващи лица, членове на домакинствата, като за търговските обекти с отделен вход, да се разпределят разходи като за 1 ползвател. Почистване на общите части в сградата, да бъде разпределяно съобразно брой ползващи лица, членовете на домакинствата, като за търговските обекти с отделен вход, да се разпределят разходи като за 1 ползвател“;

По точка 4 от протокола от проведеното на 14.04.2026 год ОС на ЕС:

„ОС на ЕС да възложи на Управителя, да разпредели сумата от 1131, 22 евро, представляваща разходи по изпълнително дело № 20268950400602, за 4 инкасиране, съобразно припадащия се процент ид. части от общите части в сградата, за всички самостоятелни обекти в сградата, заедно с текущите месечни разходи през месец април 2026г., като след инкасирането им, да ги предаде на ЧСИ Людмил Станев, с което да погаси задължението на етажната собственост“.

От данните по делото е видно, че ищецът Н. К. е собственик на два обекта (два апартамента) в сградата в режим на етажна собственост; ищецът по настоящото дело Н. К. е ищец и по делото срещу етажните собственици, за което дело ОС на ЕС е взело решението по т. 2 от протокола от 14.04.2026 год.