Определение № 9721 от 11.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9721 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110141511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „П.Б. (Б.)“ ЕАД искова молба против „Т.К.“ ООД, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 7627,28 евро – две неплатени вноски с настъпил падеж на 01.03.2019г. и 01.04.2019г., по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., трансформиран в договор за кредит на вноски, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане, 1729,36 евро просрочена договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и 801,55 евро наказателна лихва за периода 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 21267/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав и в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7627,28 евро, частичен иск от вземане в общ размер на 135 086,72 евро, представляваща непогасена главница по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, в частта, с която са заявени установителни искови претенции по реда на чл. 422 и сл. ГПК за сумите 7627,28 евро – две неплатени вноски с настъпил падеж на 01.03.2019г. и 01.04.2019г., по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., трансформиран в договор за кредит на вноски, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане, 1729,36 евро просрочена договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и 801,55 евро наказателна лихва за периода 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 21267/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав, поради следните съображения:

Предмет на установителните претенции по настоящото гр.д. № 41511/2021г., по описа на СРС са вземания, произтичащи от Договор за овърдрафт № 9041048016/25.08.2014 г., по твърдения на ищеца трансформиран в договор за кредит на вноски, а именно главница, договорна лихва и наказателна лихва, произтичащи от неплатени вноски след трансформация на договора за овърдрафт в договор за кредит на вноски, в частност неплатени вноски с настъпил падеж на 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г.

1

Видно от приложеното т.д. № 694/2019г., по описа на СГС, ищцовото дружество „П.Б. (Б.)“ ЕАД е предявило осъдителна претенция срещу ответника в настоящото производство „Т.К.“ ООД, за заплащане на сумата от 55000.00 евро, част от вземане в размер на 135086.72евро по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г.

С постановеното по т.д. № 694/2019г., Решение № 260811/25.11.2020г., съдът е уважил иска като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца по предявения частичен иск сумата от 55000.00 евро – неизплатена част от усвоен кредит по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г.

С Решение № 379/07.06.2022г., постановено по т.д. № 229/2022г. по описа на САС, е потвърдено решението, постановено по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС. / решение САС л. 71 в кориците на том 1, по настоящото дело/ Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право - чрез основанието и петитума на иска. При уважаване на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието, от което са придобити правата, и размера им, до който са били предявени и признати от съда / виж Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК/.

Предмет на установителните претенции по настоящото гр.д. № 41511/2021г., по описа на СРС са вземания, произтичащи от Договор за овърдрафт № 9041048016/25.08.2014 г., по твърдения на ищеца трансформиран в договор за кредит на вноски, а именно главница, договорна лихва и наказателна лихва, произтичащи от неплатени вноски след трансформация на договора за овърдрафт в договор за кредит на вноски, в частност неплатени вноски с настъпил падеж на 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г.

Видно от исковата молба, инициирала т.д. № 694/2019г., по описа на СГС, ищцовото дружество е въвело в предмета на делото, като част от заявената частична претенция от 55000.00 евро, вземания, произтичащи от непогасени вноски след трансформацията, а именно непогасни вноски с настъпил падеж 01.02.2019г., 01.03.2019г. и 01.04.2019г.

При уважаване на частичния иск по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС, обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху вземанията, произтичащи от процесните две вноски 01.03.2019г. и 01.04.2019г., поради което въпросът за дължимостта на процесното вземане не може да бъде пререшаван.

Отделно от изложеното с постановения краен съдебен акт по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС, съдът се е произнесъл и по въпроса за трансформацията на процесния Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., като е изложил съображения защо такава трансформация не е настъпила, респективно имплицитно се съдържа отхвърляне на претенцията за изплащане на сумата от 55000.00 евро на основание настъпила предсрочна изискуемост на трансформиран договор за овърдрафт в договор на вноски, а претенцията по установителните искови претенции в настоящото производство е заявена именно за вземане, произтичащо след настъпила трансформация.

В обобщение настоящият съдебен състав намира, че е налице идентитет по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК, както от субективна, така и от обективна страна, доколкото предметът по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС, обхваща предмета на установителните искови претенции в настоящото производство, върху които се разпростира формираната СПН, респективно пререшаване на въпроса е недопустимо.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че за първата вноска с настъпил падеж 01.02.2019г., въведена в предмета на т.д. № 694/2019г. по описа на СГС, е предявена искова претенция, като е образувано гр.д. № 22626/2019г. по описа на СРС, което видно от изискания и приложен по настоящото дело протокол от 30.09.2024г., е прекратено, поради недопустимост на иска, доколкото е формирана 2

СПН, за това вземане, с решаване на спора по т.д. № 694/2019г.

Протоколното определение е атакувано по реда на инстанционния контрол, като с Определение № 3359/19.02.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 685/2025г., по описа на СГС, частната жалба на ищеца „П.Б. (Б.)“ ЕАД е оставена без уважение / Определение № 3359/19.02.2025г. л. 273/.

На следващо място за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че за вземанията по процесните две вноски с настъпил падеж 01.03.2019г. и 01.04.2019г. не е формирана СПН, с постановяване на крайния съдебен акт по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС, претенцията е недопустима на още едно основание.

Както се посочи, предмет на производството по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС е частичен иск за сумата от 55000.00 евро, част от вземане в размер на 135086.72евро – дължими се по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

В случая обаче, установителните искови претенции по чл. 422 и сл. ГПК не са предявени като частични, отнасящи се за другата част от вземането, за което е формирана СПН по т.д. № 694/2019г. по описа на СГС.

По изложената аргументация, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната, в частта, с която са заявени установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК, а производството по делото прекратено в тази му част.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл.

422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

По изложената аргументация издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21267/2019г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав следва да бъдат обезсилени. В случая, обаче, издаденият изпълнителен лист срещу „Т.К.“ ООД, ЕИК ********** е обезсилен от СГС, в производството по ч.гр.д. № 12858/2021г., предмет на което е проверка по реда на инстанционния контрол на допуснатото незабавно изпълнение, респективно на обезсилване подлежи само заповедта за изпълнение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, Искова молба вх. № 27454/15.07.2021г., насочена против „Т.К.“ ООД, ЕИК **********, в частта, с която са предявени по реда на чл. 422 и сл. ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 7627,28 евро – две неплатени вноски с настъпил падеж на 3

01.03.2019г. и 01.04.2019г., по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., трансформиран в договор за кредит на вноски, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане, 1729,36 евро просрочена договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и 801,55 евро наказателна лихва за периода 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 21267/2019 г. по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№ 41511/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в тази му част.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 21267/2019г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, в частта, по отношение на длъжника „Т.К.“ ООД, ЕИК **********.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4