Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 418 от 27.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3110/2025
Вид
Решение № 418
Подписан
27.03.2026
В сила
27.03.2026
Състав
Анна Иванова, Иван Анастасов, Емилия Лалева

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300503110 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Г. С. и М. Г. С. против решение № 3814/31.07.2025г. по гр.д.№ 6624/2022г. на ПдРС, XVII гр.с., с което в производство по иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределено реалното ползване на части от сграда с идентификатор *****.518.512.2, като в дял на О. Х. Т. и Л. И. Т. е поставен дял първи, включващ помещения 1, 2 и 3 с вход откъм североизточната част на сградата, а в дял на В. Г. С. и М. Г. С. е поставен дял втори, включващ помещения 4, 5, 6 и 7 с достъп от съществуващ вход от помещение 6. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поставените в дял на жалбоподателите помещения били абсолютно негодни за ползване и пред самосрутване. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която в дял за реално ползване не може да бъде поставен имот, който изисква бъдеща промяна на същия.

Като погрешен се оспорва и изводът на Іинстанционния съд, че помещенията, поставени в дял на въззиваемите, се ползвали трайно от тях и били поддържани от тях. Оспорва се също така и изводът на РС, че поставените в дял на жалбоподателите помещения е следвало да бъдат поддържани от тях и тъй като те са ги занемарили, същите са в това състояние. Твърди се, че искът е следвало да бъде отхвърлен поради невъзможност да се индивидуализира процесния имот. В тази връзка се сочи, че разпределените за ползване помещения не представляват самостоятелен обект, а са част от заснета на кадастъра сграда. С въззивната жалба е заявено искане обжалваното решение да бъде отменено и искът за разпределение на реалното ползване да бъде отхвърлен.

От въззиваемите О. Х. Т. и Л. И. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са подробни доводи в подкрепа на фактическите и правни изводи на І-инстанционния съд. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

1

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 6624/2022г. на ПдРС, XVII гр.с. е образувано по искова молба от О. Х. Т. и Л. И. Т. против В. Г. С. и М. Г. С., с която е предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение правото на ползване, съобразно притежавани от страните по ½ ид.ч. от правото на собственост, на сграда с идентификатор *****.518.512.2, находяща се в гр. *****, построена в поземлен имот № *****.518.512. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици в режим на СИО на ½ ид. ч. от посочената сграда по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *****, том XVII, дело № *****/1988г. Ответниците притежавали останалата ½ ид. ч. от сградата по силата на договор за дарение от 25.04.2019г., с който ответникът В. С. придобил 1/100 ид. ч. от ½ ид. ч. от сградата, както и договор за покупко- продажба от 25.04.2019 г. за останалите 99/100 ид. ч. от ½ ид. ч. от сградата. Тези идеални части били придобити по време на брака между ответниците, поради което те ги притежавали в режим на СИО. В сградата били обособени два отделни входа- за източната и за западната част, всяка от които се състояла от две стаи, баня и тоалетна, а към западната част имало и избено помещение.

Между двете части на сградата съществувала преградна стена, изградена от метална конструкция и гипсокартон, която не позволява преминаване от едната в другата част. От 1988г. до настоящия момент ищците ползвали източната част на сградата, а ответницитезападната, въз основа на постигната устна договорка, която ответниците започнали да нарушават. Твърди се, че страните не могат доброволно да разпределят ползването на имота, съобразно правата си в съсобствеността

С подадения от ответниците В. Г. С. и М. Г. С. отговор на исковата молба е заявено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че праводателите на ищците са придобили част от постройка с площ от 45 кв.м., разположена в североизточната част на имота, като в неговата северозападна част имало и друга постройка. По действащия регулационния план от 1993 г. двете постройки били заснети като една сграда със застроена площ от 106 кв.м., каквато била заснета и на действащата кадастралната карта на гр. **** с идентификатор *****.518.512.2. Сочи се, че постройката в северозападната част на имота е собственост на лицето Е. В. Г., която следвало да участва в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Оспорват се твърдението в исковата молба за наличие на устна договорка за ползването на сградата, като се изтъква, че през последното десетилетие ищците са живели в чужбина.

Освен това ответниците инициирали производство за проверка състоянието на сградата, с оглед която при издаване на заповед за нейното премахване би се обезсмислило извършването на реално разпределение на ползването.

С молба за уточнение на исковата молба ищците са поискали да бъде извършено разпределение на ползването на съсобственото между тях и ответниците жилище, находящо се в североизточната част на имота, заснето като част от сграда с идентификатор *****.518.512.2. В молбата се твърди, че е налице грешка в кадастралната карта относно заснемането на сграда с идентификатор *****.518.512.2 като една цяла страда, а не като две отделни.

С определение № 9078/24.07.2024г. по гр. д. № 6624/2022г. на ПдРС като ответник по делото е конституирана Е. Г., легитимираща се с нот.акт № *****.1994г. като собственик на паянтова жилищна сграда в северозападната част на бивш имот пл.№ 591, състояща се от две стаи, антре, хол, кухня, клозет и изба под югозападната стая. Тази жилищна сграда следва да е най- западната- югозападна част от сграда с идентификатор *****.518.512.2. С определение № 14383/18.11.2024г. е отменено конституирането на Е. Г. като ответник по първоинстанционното дело.

С нот.акт № *****.1951г. Я. О. М. са купили част от паянтова постройка, състояща се от две стаи, салон, кухня, клозет и приземие- мазе под другата част от паянтовата къща, собственост на Ю. В., с приблизителна площ на продаваемата част от 45 кв.м., попадаща с североизточната част на парцел IV- 13, кв.191а. С решение № 176 от 03.05.1977г. по гр. д. № 1969/1977г. на ПРС в дял на Х. Я. М. е поставена построена в парцел IV- 13 къща, състояща се от етаж и изба, с две стаи, салон, кухня, клозет и изба под стаята и кухнята. С нот.акт № 2

*****/*****.1988г. Х. Я. М. и Н. П. М. са продали на ищцата О. Х. Т. 1/12 ид.ч. от парцел II591 в кв. 26-нов /191а-стар/ по плана на гр. ****, ведно с ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда, състояща се от етаж и изба с две стаи, салон и кухня, клозет, изба под стаята и кухнята с площ на сградата 106 кв.м. По силата на нот.акт № *****.2019г. и нот.акт № *****.2019г. В. С. е придобил общо ½ ид.ч. от същата сграда с площ от 106 кв.м., индивидуализирана с идентификатор *****.518.512.2 и застроена площ по кадастралната карта от 111 кв.м.

По първоинстанционното дело са приети запазените материали по гр.д.№ 1969/77г. на Пловдивски районен съд, с решението по което Х. М. е придобил правото на собственост върху къщата, състояща се от етаж и изба, с две стаи, салон, кухня, клозет и изба под стаята и кухнята, и по гр.д.№ 8474/1994г., образувано след като с решение № 671/27.10.1994г. по гр.д.№ 539/1994г. на ВС са отменени по реда на надзора влезлите в сила решение на ПОС по гр.д.№ 1142/1994г. и потвърденото с него решение от 07.03.1994г. по гр.д.№ 5637/1992г. на ПРС. Решението по гр.д.№ 5637/1992г. на ПРС е било представено при съставянето на нот.акт № *****.1994г. в полза на Е. Г.. Със същото решение в дял на Г. е поставена паянтова жилищна сграда в северозападната част на имот пл.№ 591, кв.191- стар, нов- 26, състояща се от две стаи, антре, хол, кухня, клозет и изба под югозападната стая. Впоследствие с решение от 13.01.1997г. по гр.д.№ 8474/1994г. същата сграда отново е поставена в неин дял.

По делото на ПдРС са приети четири заключения по СТЕ, две от които изготвени от вещо лице В. К., и две- от вещо лице И. З.. С второто заключение на вещо лице К. са определени дяловете за реално ползване, разпределени между страните с обжалваното решение. От останалите заключения и от приетите по делото скици се установява, че за квартала, в който попада процесната сграда, са одобрени три КРП- от 1954г., от 1965г. и действащият от 1993г. По плана от 1954г. в северната и северозападна част на дворното място- бивш имот пл.№ 13, са заснети две долепени една до друга сгради. Едната попада с северозападния ъгъл на двора и е обозначена със сигнатура „ПЖ“ / паянтова жилищна/.

Другата е на изток от първата по протежение на северната граница на имота и е обозначена като паянтова постройка /ПП/. На следващия план от 1965г. двете сгради са заснети като една цяла паянтова жилищна сграда. По същия начин сградата е отразена и на плана от 1993г. Видно от първото заключение на вещо лице В. К., на плана от 1954г. паянтовата жилищна сграда в северозападния ъгъл е отразена с площ от 52,50 кв.м., а паянтовата постройка- с площ от 47,50 кв.м. На последващите планове заснетата една цяла сграда е с площ от 106 кв.м. Изводът на вещото лице е, че ПЖ по плана от 1954г. е тази по нот.акт № *****.1994г., т.е. тази, която е поставена в дял на Е. Г. с решението от 13.01.1997г. по гр.д.№ 8474/1994г. Сградата с площ от 47,50 кв.м. следва да е тази по нот.акт № *****.1951г. / в самия нотариален акт тя е описана с площ от около 45 кв.м./. В приетите по гр.д.№ 8474/1994г. на ПРС заключения сградата на Е. Г. е описана с площ от 58,10 кв.м. В заключение по гр.д.№ 1969/1977г. поставената в дял на Х. М. сграда е описана с площ от 62 кв.м. Общата площ е 120,10 кв.м., като надхвърля сбора от площите на двете сгради по плана от 1954г. с 20,10 кв.м.

Предмет на решението по гр.д.№ 1969/77г. на Пловдивски районен съд са две стаи, салон, кухня, клозет и изба под стаята и кухнята, а на това по гр.д.№ 8474/1994г.- две стаи, антре, хол, кухня, клозет и изба под югозападната стая. Към първото заключение на вещо лице инж.И. З. е приложена схема, на която са изчертани общо шест помещения- по две стаи и по едно антре в източната половина и в западната половина от частта от сграда с идентификатор *****.518.512.2, за която част вещото лице е преценило, че е съсобствена между страните. В показанията си разпитаният по делото на ПдРС свидетел И. К. сочи, че сградата на страните се състои от по две стаи отпред и отзад / има се предвид от изток и от запад/, като за всяка от двете двойки стаи има отделни входове. Бащата на въззиваемата О.

Т. и на праводателката на жалбоподателите- П. Д., ползвал задните стаи. О. Т. живеела с мъжа си в предните две стаи. Между двете двойки помещения съществува плътна стена, която прегражда прекия достъп от едните помещения към другите. Общата застроена площ на помещенията в източната половина е 45,07 кв.м., а на тези в западната половина- 34,96 3 кв.м., или общо 80,03 кв.м. Най- западното от тези помещения е обозначено с буква „А“. От второто заключение на вещо лице З. се установява, че в ляво от помещение „А“- на запад от него, в северозападния ъгъл на дворното място, съществуват две помещения едно над друго.

Относно долното помещение, обозначено на схемата към заключението с буква „J“, е записано следното: „Помещението е избено, има три стъпала, за да се влезе в него от помещение „А“. Височината му е 2,14 м.“. На юг от помещение „J“ попада част от сградата, която е поставена в дял на Е. Г.. Тази част е с размери видимо съизмерими с тази на стаите в източната част на сграда с идентификатор *****.518.512.2. Следователно в цялата заснета на действащата кадастрална карта сграда с посочения идентификатор следва да са налице четири стаи по протежение на северната граница на дворното място, изба със стая над нея в най- северозападния ъгъл и още една или най- много две стаи южно от помещение „J“.