Решение № 260595 от 22.02.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№260595/22.2.2021г. гр. Варна,22.02.2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : ***При участието на секретаря ***разгледа докладваното от съдията

М.***гр.д. №

21078 по описа на

ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС под регистрационен входящ номер 96 537/27.12.2019 г., уточнена с писмена молба от 14.1.2020 г. Ищцовото дружество „Д.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт ***е предявило против ответната

***осъдителни искове с посочена правна квалификация чл. 410 ал.1 т.2 КЗ вр. с чл. 49 и чл. 45,ал.1 ЗЗД с цена от 948,97 лева.

Исковата молба на ищцовото дружество се основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства :

На

28.07.2018г. на пътя от гр. ***в посока к.к. „***“, преди отбивката за комплекс „***“, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Пежо 308“ с peг.

***, собственост на „***“ ЕАД, управляван от А.Е.И., преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно за движение. В резултат на ПТП на застрахованото в Дружеството по застраховка „***“, полица № 0313180300001743, л.а. „Пежо 308“ с peг. *** били нанесени материални вреди.За описаното ПТП бил съставен Протокол за ПТП с № 1662087 от 28.07.2018г. от длъжностно лице в Пето РУП „*** „при ОД на МВР гр. Варна, в който протокол били отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, виновното поведение на ***, изразяващо се в бездействие и на водача на л.а. „Пежо 308“ с peг. ***, причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди по процесния автомобил.На основание сключената застраховка „***“ за л.а.

„Пежо 308“ с peг. ***, полица № 0313180300001743, за уврежданията по автомобила в „Д.З.“ АД била предявена претенция изплащане на застрахователно обезщетение и образувана ликвидационна преписка № *********. Извършени били огледи на увредения автомобил от ищеца и изготвени заключения с опис на щетите.

Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „***“ ЕАД. За извършените ремонтно-възстановителни работи по процесния автомобил от „***“ ООД била представена фактура с № 77556 от 27.08.2018г. на стойност 1882.93 лева.

Одобрената и дължима сума по фактурата , твърди ищцовото дружество , била изплатена от него на „***“ ООД с Преводно нареждане на 03.09.2018г.Във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството били реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева.Тъй като вина за настъпване на процесното ПТП имали ***, която не обезопасила и не обозначила находящата се пътното платно за движение дупка и водача на л.а. „Пежо 308“, на основание чл.127, ал.1 от ЗЗД „Д.З.“ АД приело, че Общината и водача на автомобила са допринесли с по 1/2 за настъпването на вредоносния резултат.С изплащане на застрахователното обезщетение по Ликвидационна преписка № ********* „Д.З.“ АД погасило задължението си по застрахователния договор да определи и изплати застрахователно обезщетение и встъпило в правата на застрахования срещу ***на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата от 948.97 лева, представляваща 1/2 от изплатеното от „Д.З."“АД застрахователно обезщетение в размер на 941.47 лева (1882.93 лв. : 2) и 1/2 от направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 7.50 лева (15.00 лв. : 2).В подкрепа на твърденията си свързани най-вече с основанието на иска ищцовата страна цитира нормата на чл.3 от Закона за пътищата , която норма разделя пътищата на републикански и местни, откъдето именно била и обвързаността на използваната терминология. Републиканските пътища, пояснява ищцовото дружество са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища - тези, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или улиците. С оглед горното, релевира ищецът, пасивната процесуална легитимация на ответника се установявала по категоричен начин - отговорността на ответника следвало да се реализира доколкото били налице предпоставките на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във връзка с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а именно доколкото била налице отговорност на ***като възложител на работа по поддържане на общинския път в изправно състояние. За да обоснове правен извод за основателност на иска си ищецът цитира чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата , като твърди че управлението на процесния път е възложено на ответника ***, задълженията по поддръжката на същия обвързват Общината.Съгласно чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините,подчертава още ищецът .На следващо място ищцовото дружество се позовава и на §1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП където е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, а именно: 1) Ремонт на пътищата е възстановяване на транспортно-експлоатационните качества и привеждането им в съответствие с изискванията на движението; 2)

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.При тези твърдения, залегнали в сезиращата ВРС искова молба, ищцовата страна обобщава, че отговорността за настъпване на произшествието, изразяваща се в бездействие, е на ***. В конкретния случай, служителите на ответната Община проявили бездействие, като не изпълнили задълженията си за ремонт и поддържане на общинския път в съответствие с чл.31 във връзка с чл.29 от Закона за пътищата, както и задълженията на Общината по чл.167, ал.1 от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстрани във възможно най-кратък срок, следствие на което става причина за ПТП.По силата на Закона за пътищата на ответника като стопанин на общински път, било възложено да полага грижа по недопускането и отстраняването на препятствията по общинските пътища. Неговата отговорност, като гаранционно-обезпечителна, се явявала и обективна : независимо от наличието или липсата на вина, той отговарял за действията или бездействията на лицата, които е натоварил с извършване на възложената работа. Т.е. за ищеца е налице бездействие на служителите на ответника отговорни за поддържане в изправност на общински път, тъй като това е задължение на Общината. Собственикът на процесния път - ***, бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейности да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други (арг. чл.31 от ЗП).Отделно от горното в исковата молба се твърди, че на ***е била изпратена Регресна покана с Изх. № ********* от 15.01.2019г. за възстановяване на изплатеното от „Д.З.“ АД застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, но ответникът ***не погасил задължението си към „Д.З.“ АД.Предвид изложеното, за „Д.З.“ АД бил налице правен интерес от завеждане на настоящето дело.

С уточнителната молба ищцовата страна е прецизирала петитума на иска , в съответствие с фактите и обстоятелствата на които се основава иска.

Отправеното до РС ***искане по см. на чл. 127 ал.1 т.5 ГПК е Да бъде постановено Решение по силата на което и на основание чл. 410 , ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне ,срещу възложителя за възложената от него или трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите , ответната ***да бъде осъдена да заплати на „Д.з.„АД сумата от 948.97 лева, представляваща 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „*** „ по преписка № ********* за възстановяване на вредите по л.а. ПЕЖО 308 с ***, получени в следствие на ПТП настъпило на 28.07.2018 г. на пътя от град ***в посока КК „*** „ преди отбивката за комплекс „*** „ (1882.93 : 2) и 1/2 направените обичайни разноски за неговото определяне (15.00 : 2) , ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Обективирано е искане и да бъдат присъдени направените от „Д.З.“ АД съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение,като е посочена и банкова сметка ***ане.За установяване на обстоятелствата, описани в Исковата молба е обективирала в исковата си молба и доказателствени искания.

ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, в депозиран чрез юрисконсулт ***, по реда и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на искова молба, оспорва предявените искове изцяло и по основание и по размер.1.Според ответната ***претендираните 948,97 лв. били завишени и възстановяването на описаните по автомобила щети били в по-малък размер.С оглед това възражение,ответникът моли ВРС да съобрази действителната стойност на разходите необходими за отстраняване на твърдените щети по автомобила.Размерът на обезщетението сочи ответната Община следвало да репарира действителните вреди към датата на настъпване на ПТП като в противен случай щяло да се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ***. 2.На второ място ответната Община ,чрез юк.***сочи, че съгл. чл.20 ал.2 ЗДвП водачите на ППС са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия , релефа на местността , състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението , с конкретните условия и видимост за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.

Водачите били длъжни и да намалят скоростта и да спрат при налична опасност на пътя . Възражението на ответника е ,че водачът на ППС не се е съобразил с императивна правна норма и това е довело до настъпването на ПТП и нанасянето на вреди по автомобила.Според ответната страна по делото липсвали доказателства установяващи обстоятелството дали водачът е карал със съобразена с пътните и метрологични условия скорост. Отделно от горното ***твърди,че въпросния пътен участък на който се сочи че станало произшествието е от републиканската пътна мрежа и ***не е отговорна за поддържането му. За сведение, заявява процесуалният представител на ***, път I – 9 ***–*** бил част от републиканската пътна мрежа и се поддържат от Агенция пътна инфраструктура. С оглед изложеното ответната страна желае отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение ( на осн.чл. 78, ал. 8 ГПК.).

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание съдът е КОНСТИТУИРАЛ, на основание чл. 219 от ГПК, по гражданско дело № 21078/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ ***ЕИК ***, с адрес: ***, на страната на ищеца „Д.З.” АД, ЕИК ***.

От своя страна третото лице помагач на страната на ищеца „АПИ „ чрез юрисконсулт Л.Ч. в писмено становище вх.рег.№ 277689 от 02.11.2020 г. излага следните твърдения:На първо място относно собствеността, на който е станало ПТП –то, третото лице помагач изрично заявява, че това е път I -9 „ ******-***-***, о.п.***-***- ***- ***- *** –*** – ***– ***- ***–о.п. ***– ***- ***–***– о.п. ***– ******„.Т.е. твърдението на ТЛП е че пътния участък на който е станало процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържал от Агенция „ ***„ /чл.19, ал.1 от Закона за пътищата /, като се сочи , че на територията на обл.***тази дейност се извършвала чрез специализираното й звено- Областно пътно управление *** /на осн. чл.22 , ал.1 вр. чл.21, ал.2 от Закона за пътищата /.

Разпечатката съдържа 27 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5edc829-4321-4833-8cc4-5eb991844557