Решение № 133 от 19.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600347 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИАКОРНФС.

Образувано е по жалба от адв. С. Б., служебен защитник на засегнатото лице Н. П., срещу решение № 266 / 31.07.2025 г. по ЧНД № 1209/2025 г. по описа Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, от ЗПИИРКОНФС е призната и допусната за изпълнение Наказателна присъда №90/25.02.2025г. по наказателно дело №3808/108/2023 на Окръжен съд-*, *, влязла в сила на 23.04.2025г., с която на Н. К. П., ЕГН **********, от гр.* в частта за наложена финансова санкция в размер на 1300 леи с левова равностойност 501,49 лева - разходи по производството, довело до осъждането му за престъпление, санкционирано по реда на чл.263, ал.1 и 2, б.“а“ от Наказателния кодекс на *.

В жалбата, която е депозирана в срок, се твърдят съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при съдебното разглеждане на делото от 1 първата инстанция. Иска се отмяна на решението и отказ за изпълнение на чуждестранното решение.

В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно.

Защитникът поддържа жалбата с релевираните в нея доводи за незаконосъобразност на решението.

Засегнатото лице Н. К. П., нередовно призовано, не се яви пред въззивния съд. Призовката на установения по делото адрес / постоянен и настоящ, идентичен с посочения в Удостоверението по чл. 4 от РР/ е върната в цялост с отметка, че по данни на съсед не живее там, бил е наемател.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да признае и допусне изпълнение на наложената финансова санкция, решаващият съд е приел, че са налице всички изискуеми от закона материалноправни и процесуални предпоставки за това.

Изводите направени в проверявания съдебен акт са в унисон с законовата уредба и са обосновани с вярна интерпретация на събраните писмени материали, поради което въззивният съд се солидаризира с тях.

Приложеното Удостоверение по член 4 от РР№2005/214 ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено въз основа на присъда №90/25.02.2025г. по наказателно дело №3808/108/2023 на Окръжен съд-*, *, влязла в сила на 23.04.2025г., с която на българския гражданин Н. П. от гр.* е наложена финансова санкция в размер на 1300 * - разходи по производството, довело до постановяване на осъдителна присъда за извършено престъпление, квалифицирано от издаващата държава като „трафик на мигранти”.

От обстоятелствената част на удостоверението, както и от съдържанието на представената в оригинал и превод на български език присъда се установява, че на 25.03.2023г. около 23.17 часа, управлявайки товарен автомобил „Рено мастер“ с рег.№ *, специално приспособен чрез създаване на специално място за превозване на мигранти, П. е извършил превозването на територията на * на 12 лица чужди граждани - мигранти от * произход, като с престъпната дейност е целял получаване на материална облага в размер на 200 евро на човек. Така извършеното съставлявало престъпление, което се санкционира по реда на чл.263, ал.1 и 2, б.“а“ от Наказателния кодекс на 2

Румъния .

Вярна е констатацията на контролирания съд, че макар в удостоверението да липсва позоваване на категория престъпно посегателство, относно което не се изисква двойна наказуемост съгласно Рамковото решение, то описаното попада в обхвата на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост- „трафик на хора“/ чл. 30, ал. 2 вр. с чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС/.

Удостоверението по чл.4 от РР, изготвено от компетентния орган на издаващата държава, съдържа необходимата информация, която съответства и на данните от съдебния акт, като не сочи наличието на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС /чл.7 от Рамковото Решение 2005/214 ПВР на Съвета от 24.02.2005г./, при които може да се откаже признаването и изпълнението на съдебния акт.

Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им и е приел, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл.

35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото лице, като неоснователни. Предвид всичко това, Окръжен съд-Пловдив не е намерил основание за отказ да изпълни решението.

Настоящият състав намира решението на окръжния съд за обосновано и законосъобразно.

Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво закононарушение е извършил българският гражданин Н. П.. Точно е преценено, че санкционираното нарушение попада сред визираните в чл.30 от ЗПИИАКОРНФС, по отношение на които не се прилага принципа за двойна наказуемост.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите на

ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

Възраженията, изложени от защитата на засегнатото лице, касаещи процесуално нарушение, са лишени от състоятелност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и пререшаването на процесния случай по начин различен от сторения от контролирания съд. На внимателен анализ и преценка са били подложени всички обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета 3 от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

Неоснователни са възраженията, че за санкциониращото го решение/ в случая присъда/ и за неговата обжалваемост засегнатото лице не е било уведомено, както и че не е ясен размерът на санкцията, който според защитата е противоречиво заявен. Тези възражения са били отправени и пред окръжния съд, при което са намерили аргументиран и споделяем отговор. Изрично е вписано в Удостоверението по чл.4 от РР, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това. Отразено е още, че наказателното производство в * е протекло в отсъствие на П., но той е изпратил нотариално заверено заявление, в което е изразил съгласие делото да бъде разгледано по опростената процедура, поради което такава била приложена. П. има регистрирани съвпадащи постоянен и настоящ адрес в Република България, видно от приложените по делото справки от НБДН. Налице са доказателства, че е напуснал адреса, където е бил наемател, но не е заявил надлежно друг актуален такъв във водените в страната регистри. Съобщението за постановения акт от румънския съд му е бил изпратено на адреса в България, съгласно удостоверението, който и окръжния съд е констатирал като надлежно заявен от засегнатия- и като настоящ, и като постоянен- гр.*, ул.“*“ №*, ет.1, ап.3.

Размерът на указаната в удостоверението финансова санкция съответства на посочения такъв в решението на несъдебния орган, а именно 1300 леи, които е прието да са съдебните разноски по делото / стр. 10 и стр. 14 от протокола на румънския съд в превода на български език/. Различна сума, а именно 942 леи, е обсъжданата в съдебния акт на румънския съд като дължима за служебно назначения му защитник. В мотивите и диспозитива на съдебния акт ясно е отграничено, че съдебните разходи са в размер на 1300 леи, които се възлагат в тежест на П..

Възражението за неправилно изчислено задължение е основателно, макар и в противна на заявеното насока, но обжалваният акт не подлежи на корекция. Съобразно курса на БНБ на румънската лея за 25.02.2025г., левова равностойност на 1300 леи е 510,77лева, а не приетата от окръжния съд 501,49 лева. Като съобрази, че делото е образувано само по жалба на защитника на засегнатото лице и положението на последното не може да бъде влошено, настоящият съд намира, че решението не може да бъде изменено във вреда на П..

Воден от изложеното и на основание чл. 34, ал.1, вр. чл.20, ал.1-3 от ЗПИИАКОРНФС Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266 / 31.07.2025 г. по ЧНД № 1209/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, от ЗПИИРКОНФС е призната и допусната за изпълнение присъда №90/25.02.2025г. по наказателно дело №3808/108/2023 на Окръжен съд-*, *, влязла в сила на 23.04.2025г., в частта, с която на Н. К. П., ЕГН **********, от гр.* е наложена финансова санкция в размер на 1300 леи с левова равностойност 501,49 лева - разходи по производството, довело до осъждането му за престъпление, санкционирано по реда на чл.263, ал.1 и 2, б.“а“ от Наказателния кодекс на Румъния.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5