Решение № 232 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: мл.с. Гинка Т. И.а

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Стела Ив. Йолова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100600628 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК

С присъда № 70/05.03.2025г. постановена по НЧХД № 2779/2021 по описа на Районен съд- Варна, подс. Г. Г. Г., ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на 05.09.2020 г. не е изпълнила определение от 08.07.2019 г. по гр. дело № 1394/2018 г. на РС-П., относно личните контакти на детето М. А.а Я.а с неговия баща А. Я. А. ЕГН **********, престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като на осн.чл.304 от НПК, е оправдана по въззведеното и обвинение.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319 НПК е постъпила въззивна жалба с № 124191/17.03.2025г. и допълнение към нея, подадена от А. Я. А., ЕГН********** от гр. П. чрез адв. В. И. В., от АК-Варна, с която се навеждат твърдения за необоснованост, недоказаност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. По отношение на фактите се сочи, че по делото е безспорно, че частния тъжител е баща на детето, че към онзи момент е действало определението за привременните мерки. Твърди се, че на процесната дата подс. Г. не е предала детето на неговия баща, като същата е била запозната със съдебното определение, както и е била уведомена писмено чрез телепоща изрично за датите и часовете, в които бащата ще спазва режима си. Твърди се още, че Г. е била своевременно уведомявана, когато А. е планирал, да спази режима си, но въпреки това, при нито едно от посещенията си, в период от повече от година, частният тъжител не е успял да се ползва от постановения от съда режим. Сочи се, че от момента на постановяването на определението по привременни мерки, подсъдимата не е изпълнила нито веднъж режима, преди влизането в сила на присъдата по НЧХД № 256/2020 г. на ПРС, въпреки че е била приканвана многократно да изпълни режима си, като е била включително предупредена с протокол 05.03.2020 г. да спазва режима. Въпреки това тя категорично се е противопоставила на този задължителен за нея акт. В тази насока се прави задълбочен анализ на приобщеният по делото доказателствен материал. На следващо място се излагат твърдения и за допуснати нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционният съд. В тази насока 1 жалбоподателят подлага на критика анализа в мотивите към постановената присъда досежно свидетелски показания на св. А. (брат на тъжителя), както и звукозаписа от тел. 112, по отношение на който счита, че същият е легитимно доказателствено средство и следва да се цени от съда като такова. В тази насока се твърди, че част от изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства, други факти се тълкуват или се възприемат неправилно. Сочи се още, че част от доказателствените искания не са били уважени, което от своя страна е довело до невъзможността да бъде доказано обвинението изцяло и всестранно. Отправя се искане да бъде отменена Присъда от 05.03.2024г. постановено по ЧХНД 2779/2021г. по описа на13-ти с-в на ВРС, като необоснована, неправилна и недоказана и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Претендират се и направените по делото разноски.

Постъпило е възражение от адв. Д. К., процесуален представител на подс. Г. Г., в което се излагат съображения за настъпила абсолютна давност на 06.03.2025г., поради което счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Отделно от това, сочи, че жалбата е неоснователна. В тази насока, се твърди, че към процесната дата е действала заповед за защита на подсъдимата и нейното дете. Отправя искане присъдата да бъде потвърдена, като законосъобразна. Претендират се разноски за адвокатска защита по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗА.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба адв.Б., в което същият изразява несъгласие по отношение на това, че няма преки данни, че частния тъжител А. е посетил подс.Г. на процесната дата, с аргумента, че това е било потвърдено от свидетелските показания на брата на тъжителя – св.А..

Сочи,като неправилен извода на първоинстанционния съд, че звукозаписът от телефон 112 не съставлява веществено доказателствено средство по смисъла на НПК.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв.Б., поддържа въззивната жалба, като се иска подсъдимата да бъде осъдена по така рамкираното в тъжбата обвинение.

Подсъдимата в съдебното заседание изразява становище, като желае да се ползва от института на изтеклата абсолютна погасителна давност, а водено срещу нея производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал.3 НПК.

Защитника на подсъдимата сочи, че присъдата е законосъобразна. Излага становище по същество на делото, като се твърди, че доказателства подкрепящи вината на подсъдимата не са били събрани.

В правото си на последна дума подсъдимата сочи, че вина няма.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от лица, имащо правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Окръжният съд, след извършената проверка намира, че първоинстанционната присъда по делото в наказателно-оправдателната й част следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

Производството по делото е образувано по депозирана частна тъжба от ч.т. А. Я. А. срещу подс. Г. Г. Г., с оглед извършено от нея престъпление наказуемо по чл.182 ал.2 от НК за това, че на 05.09.2020 г. в град П. не е изпълнила задължението си по постановено Решение по гр. д. № 1384/2018 г. по описа на ПРС, относно упражняването на режим на лични контакти с детето М. А.а. С присъда рег.№ 70 / 05.03.2025, постановена по НЧХД № 02779 по описа за 2021 година по опи са на Варненски районен съд подс.Г. Г. Г., ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че на 05.09.2020 г. не е изпълнила определение от 08.07.2019 г. по гр. дело № 1394/2018 г. на РС-П., относно личните контакти на детето М.

А.а Я.а с неговия баща А. Я. А. ЕГН **********, престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК и е оправдава по въззведеното обвинение на осн.чл.304 от НПК. Наказанието, което се

2 предвижда за съответното престъпление е пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Наказателното преследване за такова престъпление, предвиждащо цитираните наказания, се изключва по давност, ако са изтекли сроковете определени в нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, а именно срок от три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член или в случая с изтичането на четири години и половина от извършване на престъплението се изключва възможността за наказателно преследване.

Престъпление по чл. 182, ал.2, от НК, за което е било повдигнато обвинение на подсъдимата се твърди, че е извършено на 05.09.2020 г., т.е. от тази дата започва да тече срока /4г и 6 м./, с изтичането на който се изключва по давност наказателното преследване или, абсолютната погасителна давност е настъпила на 05.03.2025 г.

С оглед изложеното, обжалваната присъда следва да се отмени, а наказателното производство да се прекрати, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.

По разноските

С оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, разноските по дела от частен характер, в случаите, в които наказателното производство бъде прекратено, следва да се възложат на частния тъжител. В тази връзка настоящият състав следва да обърне внимание, че в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК законодателят не разграничава основанията за прекратяване на образуваното производство, респ. при кои от тях разноските по делото следва да се заплатят от подсъдимия.

Защитата на подсъдимата претендира адвокатско възнаграждения в размер на 2000 лева за първа инстанция и 1000 лева за въззивна инстанция на материално затруднено лице на оснчл.38,ал.1,т.2 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

По искането от адв. К. за присъждане на разноски, Варненски окръжен съд намира същото за основателно. Нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата позволява безплатна защита на лица, които не разполагат с доходи. Доколкото по настоящото дело договор за правна защита и съдействие между подс. Г. и адв. К. е представен само за първоинстанционното производство/л.142/, то адвокатското възнаграждение за наказателното производство, следва да бъде определено от съда по реда на Наредба № 1/2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет, в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал.

1, т. 1 от същата, при случаи на защита на подсъдим по дела за престъпления, за които е предвидено наказание пробация или глоба, какъвто е и настоящият случай. Встрани от липсата на данни по делото да е налице предоставяне на договор за оказване на безплатна правна помощ на осн.чл.38,ал.1,т.2 ЗА за пред въззивна инстанция, при липсата на спор между страните, настоящата инстанция счита, че достатъчно доказателство за осъществяване на правната помощ с правното осн. на чл.38,ал.1,т.2 съставлява в конкретния случай изявлението на защитника. В светлината на задължителното за съдилищата тълкуване дадено от СЕС( втори състав) с решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г. на СЕС на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС (втори състав) по отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд преюдициално запитване, съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са обвързващи и задължителни за съда, то и ВОС намира, че претендираните в настоящото производство разноски за първа и въззивна инстанция в размер на общо 3000 лв. са непропорционални спрямо реализираната правна помощ. Предвид изложеното и при съобразяване на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждението да е "обосновано и справедливо", т. е да е пропорционално на осъществената правна защита и съдействие, ВОС намери че частният тъжител следва да бъде осъден да заплати на защитника на подсъдимата сумата от 1200 лв., за процесуално представителство пред първата и настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.4, във вр. с чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, 3

Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 70/05.03.2025г. постановена по НЧХД № 2779/2021 по описа на Районен съд- Варна, в частта й, с която Г. Г. Г., ЕГН ********** е призната за невиновна в това, че на 05.09.2020 г. не е изпълнила определение от 08.07.2019 г. по гр. дело № 1394/2018 г. на РС-П., относно личните контакти на детето М. А.а Я.а с неговия баща А. Я. А. ЕГН **********, престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, вместо което постановява:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК наказателното производство водено срещу подс. Г. Г. Г., за извършено от нея престъпление наказуемо по чл.182 ал.2 от НК за това, че на 05.09.2020 г. в град П. не е изпълнила задължението си по постановено Решение по гр. д. № 1384/2018 г. по описа на ПРС, относно упражняването на режим на лични контакти с детето М. А.а, поради настъпила давност за наказателно преследване по чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.