Решение № 152 от 08.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. С.З., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000096 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ,,С.К.К.Г.‘‘ АД против решение № 14/11.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3970/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., което се обжалва в частта, с която въззивника е осъден да заплати посочените в решението суми по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. По отношение на частта на решението, с която искът е отхвърлен като неоснователен, същата не се обжалва и решението е влязло в законна сила. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск по чл. 55, ал.

1 ЗЗД. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия П.

К. П., с който взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Посочена е съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени 1 доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Безспорно по делото е, че между страните са сключени представените и приети като писмени доказателства по делото договори: Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 23.02.2022 г. и Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 04.03.2022 г.

Видно от Договора за потребителски микрокредит от разстояние от 23.02.2022 г., ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 400 лева, като последният се е задължил да върне сума в размер на 494,64 лева на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 41,22 лева при фиксирана годишна лихва 41,16 %. Видно от Договора за потребителски микрокредит от разстояние от 04.03.2022 г., ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1000 лева, като последният се е задължил да върне сума в размер на 1356,84 лева на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 75,38 лева при фиксирана годишна лихва 41,16 %.

С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебноикономическа експертиза. От заключението на в.л. по същата се установява, че размерът на годишния процент на разходите и по двата процесни договора за потребителски кредит се равнява на 49,89%. В същия са включени единствено размерите на фиксираните годишни лихви по договорите. В случай, че в размера на ГПР бъде включена неустойката по § 7 от договорите, размерът на същия ще възлиза както следва: за договора от 23.02.2022 г. 289,53%, а за договора от 04.03.2021 г. - 289,61%. По договора от 23.02.2022 г. ищецът е заплатил сумата в размер на 440,00 лева по пера: 400,00 лева за главница, 7,84 лева за договорна лихва за периода 23.02.2022 г. - 11.03.2022 г. и 32,16 лева за неустойка на основание § 7 от договора. По договора от 04.03.2022 г. ищецът е заплатил сумата в размер на 1212,59 лева по пера:

1000,00 лева за главница, 50,75 лева за договорна лихва за периода 04.03.2022 г. - 19.04.2022 г., 156,84 лева за неустойка на основание § 7 от договора и 5,00 лв. такса за издаване на референция. Отпуснатите в заем суми са реално предадени на ищеца, чрез платежната система на “Easy Pay”.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

2

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 23.02.2022 г. и Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 04.03.2022 г. Безспорно се установява, че кредитите са изцяло падежирали.

Процесните договори за заем може да се характеризират като договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъдат съобразени с неговите изисквания, включително относно действителността му. „С.К.К.Г.“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК . Сключените между страните договори по своята правна характеристика и съдържание представляват такива за потребителски кредит, поради валидността и последиците следва да се съобразят с изискванията на специалния закон –ЗПК.

Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,89 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Видно от съдържанието на договорите, уговореният лихвен процент 41,16 %, поради което следва да се направи преценка дали спорната договорна клауза не нарушава добрите нрави, като се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Следователно, уговорената 3 с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 41,16 %, годишно е около 4 пъти по-висока от размера на законната лихва. В този смисъл е формирана съдебна практика Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.

№ 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС, в която е трайно се възприема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че клаузата, в която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 41,16 % противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Нищожните уговорки не произвеждат никакво действие и следователно следва да се приеме, че между страните по процесния договорна лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника.

В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , която е императивна.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12, договорът е недействителен. Каса е се за изначална недействителност, тъй като посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми при самото сключване.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради което договорите за кредит са недействителни. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

От заключението на ССЕ се установява, че са налице плащания от ищеца са както следва: по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 23.02.2022 г. са заплатени 440,00 лв. при главница от 400 лв., следователно и е недължимо надплатена сумата в размер от 40,00 лв., по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 04.03.2022 г. са заплатени 1212,59 лв. при главница от 1000,00 лв., следователно и е недължимо надплатена сумата в размер от 212,59 лв. До същите суми са основателни и предявените искове по чл. 55, ал.1 ЗЗД, до които следва и да бъдат уважени.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за 4 случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения /в редакцията от 4.11.2022 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лева – 400 лева, като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 400 лева.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат М. М. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер 400 лева.

Въззивникът следва да заплати на адвокат М. М. разноски в размер на 400 лева

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/11.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3970/2022 г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „С.К.К.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, представлявано от *** да заплати на адвокат М. М. сумата от 400 лева за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6