Определение № 3281 от 10.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3281 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Силвия Р. Шопова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605822 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Б.Т. - САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Н. В. С., срещу протоколно определение от 12.08.2026 г., постановено по НОХД № 7326/2026 по описа на Софийски районен съд, 5 състав, с което по реда на чл. 270 НПК е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Поддържа се, че към настоящия момент вече не са налице предпоставките за продължаване изпълнението на най-тежката мярка за неотклонение. Според защитата след проведеното съдебно следствие са настъпили нови обстоятелства, които разколебават обоснованото предположение, като разпитаните в съдебно заседание свидетели не подкрепят обвинението по начина, възприет от органите на досъдебното производство. Поддържа се още, че липсват данни за реална опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, като се сочи, че продължителността на задържането вече надхвърля необходимото за обезпечаване целите на мярката. Излагат се и доводи, свързани със здравословното състояние на подсъдимия.

С оглед изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава. Прокуратурата е изразила становище за неоснователност на частната жалба и е пледирала за потвърждаване на атакуваното определение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на 1 материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Подсъдимият Н. В. С. е предаден на съд с обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 93, т. 31 НК. В хода на досъдебното производство спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е била потвърдена с определение от 13.01.2026 г., постановено по ВНЧД № 71/2026 г. по описа на Софийски градски съд.

Впоследствие, с определение по чл. 65 НПК, Софийски районен съд е изменил мярката за неотклонение в „Домашен арест“, като по протест на прокуратурата това определение е отменено от Софийски градски съд, който е потвърдил взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В проведеното на 19.06.2026 г. разпоредително заседание защитата е направила искане за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, което е било оставено без уважение. Впоследствие, в хода на съдебното следствие, са били разпитани свидетелите Д.Й. и Н. С.а, след което в проведеното на 12.08.2026 г. съдебно заседание защитата отново е поискала изменение на мярката за неотклонение, позовавайки се на новосъбраните гласни доказателства, изминалия период на задържане и здравословното състояние на подсъдимия. С обжалваното протоколно определение първоинстанционният съд е приел, че след последния съдебен контрол върху мярката за неотклонение не са настъпили нови обстоятелства, които да обосновават нейното изменение, поради което е оставил искането без уважение.

При така установената фактическа обстановка и след като провери правилността на атакуваното определение във връзка с доводите, изложени в частната жалба, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол, и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК съдът следва да прецени дали след постановяването на последния съдебен акт относно мярката за неотклонение са настъпили нови обстоятелства, които обуславят нейното изменение или отмяна. Предмет на настоящото производство не е повторната проверка на предпоставките, обусловили първоначалното вземане на мярката, а единствено дали след последния съдебен контрол е настъпила промяна във фактическата обстановка, която да налага различен извод относно необходимостта от продължаване изпълнението .

Настоящият въззивен състав не споделя довода на защитата, че в хода на съдебното следствие са настъпили нови обстоятелства, които да разколебават обоснованото предположение за съпричастността на подсъдимия към 2 инкриминираното деяние.

Действително, след провеждане на разпоредителното заседание са били разпитани свидетелите Д.Й. и Н. С.а, като именно на техните показания защитата основава искането си за изменение на мярката за неотклонение. Изложеното от двете свидетелки обаче не води до отпадане на обоснованото предположение по смисъла на чл. 63, ал.

1 НПК. Установените различия между показанията им в досъдебното производство и тези, дадени в съдебното следствие касаят отделни фактически обстоятелства относно механизма на инцидента и начина на възприемането му, като тяхната доказателствена стойност подлежи на цялостна преценка при постановяване на крайния съдебен акт.

Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалваното определение съдебното следствие не е приключило. След разпита на двете свидетелки първоинстанционният съд е приел, че делото не е изяснено от фактическа страна и е разпоредил събирането на допълнителни доказателства чрез разпит на останалите допуснати свидетели. При това положение не би могло единствено въз основа на вече проведените съдебни разпити да се направи категоричен извод, че доказателствената съвкупност е претърпяла такава промяна, която да обосновава отпадане на обоснованото предположение.

Настоящият съдебен състав намира, че към настоящия процесуален момент доказателствената съвкупност продължава да съдържа достатъчно данни, които обосновават предположение за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние, като направените от защитата възражения касаят преди всичко доказателствената оценка по същество, която следва да бъде извършена при постановяване на крайния съдебен акт. Следователно към настоящия процесуален момент не е налице такава промяна в доказателствената съвкупност, която да обосновава отпадане на обоснованото предположение.

Неоснователни са и доводите на защитата, че към настоящия момент е отпаднала опасността подсъдимият да извърши престъпление. При преценката на тази предпоставка съдът не може да се ограничи единствено до характера на повдигнатото обвинение, а следва да извърши съвкупна оценка на всички относими по делото обстоятелства. В случая въззивният съд съобрази, че срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 31 НК, което представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.

Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове извод за наличие на опасност от извършване на престъпление, но следва да бъде преценено в съвкупност с останалите данни по делото. От приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан, като с влязла в сила присъда му е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

Инкриминираното по настоящото дело деяние е извършено именно в рамките на този изпитателен срок. Това обстоятелство, разгледано в съвкупност с 3 характера на повдигнатото обвинение и липсата на новонастъпили факти, които да обосновават различна преценка, не обосновава извод, че опасността от извършване на престъпление е отпаднала.

Неоснователно е и възражението на защитата, че продължителността на задържането сама по себе си обуславя необходимостта от изменение на мярката за неотклонение. Макар към настоящия момент подсъдимият да е задържан за период от около осем месеца, този срок не надхвърля разумните предели с оглед предмета и фактическата сложност на делото. Следва да се отчете и че значителна част от този период е свързана с провеждането на съдебното производство, включително с разпоредителното заседание, събирането на гласни доказателства и необходимостта от призоваване и разпит на допуснатите свидетели. От материалите по делото се установява, че наказателното производство се развива без неоправдани периоди на процесуално бездействие. След внасяне на обвинителния акт своевременно е проведено разпоредително заседание, даден е ход на съдебното следствие и са събрани гласни и писмени доказателства, като съдебните заседания са насрочвани през разумни интервали с оглед необходимостта от събиране на доказателствата и призоваването на участниците в процеса. При липсата на необосновано забавяне в развитието на производството единствено изминалият период на задържане не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 270 НПК, което да обуславя изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение.

Неоснователни са и възраженията на защитата, основани на здравословното състояние на подсъдимия. От материалите по настоящото производство не се установява след последния осъществен съдебен контрол да са настъпили нови обстоятелства в това отношение, нито са представени нови медицински документи, които да обосновават различен извод относно възможността мярката за неотклонение да продължи да се изпълнява. Следва да се съобрази и обстоятелството, че здравословното състояние на подсъдимия вече е било предмет на обсъждане в предходно производство по чл. 65 НПК, в рамките на което е била назначена и приета съдебномедицинска експертиза, както и че с последващото определение на Софийски градски съд е прието, че същото не налага изменение на взетата мярка за неотклонение.

При липса на нови доказателства, които да обосновават промяна в тази преценка, наведените доводи не могат да бъдат възприети като основание за изменение на мярката.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че след постановяване на последния съдебен акт относно мярката за неотклонение не са настъпили нови обстоятелства, които да обосновават изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Поради това атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4

4 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.08.2026 г., постановено по НОХД № 7326/2026 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5 състав, с което по реда на чл. 270 НПК е оставено без уважение искането на подсъдимия Н. В. С., ЕГН **********, за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в полека такава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5