Решение № 22 от 31.03.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 79/2026
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Павел Неделчев, Благовеста Костова, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал.1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Габрово, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Диана Василева
Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора А.Х.А. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600079 по описа за 2026 година Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. И. Т. чрез неговия служебен защитник адв. М. от ГАК срещу Присъда № 895/2025 г., постановена по НОХД № 221/2026 г. на РС - Габрово.
Постъпила е и жалба от адв. И.В. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимия.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия Т. за виновен в това, че през периода 08.-12.02.2025 г. включително, при условията на продължавано престъпление, в съучастие, като помагач, с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено го улеснил, чрез обещания да даде помощ след деянието – да взема пакети с парични суми и златни накити от различни адреси, да ги транспортира и оставя на посочените му от извършителя места в гр. Букурещ, като тези пакети са били хвърлени от Н.М.Х. на улица „Г.“ №*, от Г.Й.К. на улица „С.В.“ №*, от Н.П.В. на улица „Г.“ №* и от Л.Б.П. на улица „С.С.“ №*, след като у всяка от тях е било възбудено и поддържано заблуждение от извършителя, че е необходимо да съдейства на полицейски служители за залавяне на измамници, като хвърли от терасата на жилището си пакет с пари и златни накити и с това е причинена имотна вреда на Т.Т. в размер на 65 000 лева, на Г.К. в размер на 16 000 лева, на Н.В. – общо - пари и 2 броя златни халки – в размер на 12 842,40 лева, на Л.П. – общо сумата от 10 1
196 лева или общия размер на причинената на посочените лица имотна вреда е в размер на 104 038,40 лева, представляваща големи размер като за извършеното престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 и чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 58а, ал.1 от НК го е осъдил на „Две години и осем месеца лишаване от свобода”, като е постановил на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
РС - Габрово е уважил предявения граждански иск и на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия Т. да заплати на Л.П. от гр. Габрово сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесените и от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.02.2025 г., до окончателното им изплащане На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв. М. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Т., като незаконосъобразна. Защитникът счита, че наложеното наказание е несправедливо в частта в която не е приложен чл. 66, ал. 1 от НК. Прави се искане съдът да измени присъдата, като на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК да намали размера на наложеното наказание, като изтърпяването на същото на осн. чл. 66 от НК да отложи за максимален изпитателен срок.
По делото е депозирана и жалба от адв. В. от ГАК, упълномощен защитник след постановяване на обжалваната присъда. Защитникът счита, че присъдата на РС - Габрово е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и неоснователна, поради това, че доказателствата по делото не подкрепят фактическото обвинение. Прави се искане, обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия Т. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да се отхвърли предявения граждански иск.
Подсъдимият Т. и неговия защитник адв. В. се явяват лично в съдебно заседание. И двамата поддържат депозираните жалби. Подсъдимият заявява, че „много съкратено се случило делото“ и моли да му бъде намалено наказанието и присъдата да бъде условна. Т. изразява съжаление за стореното.
Адв. В. анализира част от доказателствата и развива тезата, че същите не подкрепят обвинителната теза. Навежда още едно алтернативно искане, а именно присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата и счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна.
Л.П. в качеството си на граждански ищец не се явява пред настоящата инстанция, за да изрази становище по жалбата на подсъдимия.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната 2 присъда, на основание чл. 314 ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия служебен защитник адв. М. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Видно от становището на ВКС изложено в посоченото от защитата Решение №407/10.07.2024 г. по НД №173/2024 г. е, че съгласно ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка. Също така, следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Отново във връзка с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не могат за бъдат оттеглени след постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК . Също така касационната инстанция не притежава правомощие да интервенира върху вътрешното убеждение на инстанциите по същество, а следи единствено спазени ли са изискванията на процесуалния закон, при формирането му и в частност на разпоредбите в Глава двадесет и седма от НПК, касаещи доказателствената дейност на съда в рамките на особената процедура.
3
Необходимо е да се отбележи още, че съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС изискуемата се от закона подкрепа на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на инкорпорираните чрез тях фактически данни. Достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства, убедително и безусловно да потвърждават признатите от подсъдимия факти. В това производство, основната оценка на доказателствената съвкупност е предварителна и се свежда до преценка дали заявеното признаване на фактите, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. По този начин се гарантира спазването на принципите за разкриване на обективната истина и че присъдата не може са почива само на самопризнания. В мотивите на присъдата безусловно признатите факти се приемат за установени, като допълващите доказателства, събрани за факти извън посочените в обвинителния акт, но имащи отношение към предмета на доказване, подлежат на обсъждане по правилата относими към съдържанието на присъдите, постановени по общия ред.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд, постановил обжалваната присъда е извършил анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съд счита, че мотивите на РС Габрово покриват стандартите за мотиви и дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, РС - Габрово не може да търпи упрек /какъвто отправя защитникът/, защото при условията на чл. 305, ал. 3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.;
Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. /. В настоящият случай обаче липсват такива аргументи, които да опровергават постановената присъда, 4 както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. В този смисъл, неоснователен е доводът на защитата за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на задълбочен анализ на доказателствения материал по делото.
На основание приетата за установена фактическа обстановка, решаващият съд правилно и законосъобразно е приел от правна страна, че подсъдимия Т.Т., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъпленията по чл.210, ал.1, т. 5 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Както става ясно от фактите изложени в обвинителния акт подсъдимия е действал в съучастие, като помагач на непознато за него лице, което се обаждало от номер на румънски мобилен оператор и с което се сговорили, че подсъдимия следва да взема парични суми от телефонни измами и да ги оставя на определени места, като подсъдимия съзнавал, че участва в извършването на измами, но имал нужда от пари и решил да го направи.
Следователно решението да извършват измами е взето предварително от подсъдимия Т. и неустановено по делото лице, предварително са разпределени ролите на всеки от тях. Подсъдимият е знаел, че лично трябва да отиде при всеки от пострадалите, да намери парите, които всеки е изхвърлил след като е въведен в заблуждение и убеден за това от неговия съучастник. В подкрепа на този извод е описаното в обвинителния акт, че на 08.02.2025г. Т. взел изхвърлената торба с пари в тревна площ пред сградата в която живеела въведената в заблуждение от съучастника му свидетелка Н.Х., тръгнал за гр.