Определение № 311 от 13.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20235001000542 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК във връЗ.а с чл. 220 от

ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „З.“ АД, срещу определение № 74/02.06.2023 година, постановено по т. дело № 71/2021 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател – ответник в първоинстанционното производство, за конституирането на З. „Л.“ АД като трето лице – помагач на негова страна.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е незаконосъобразно. Оспорени са изводите на съда за липса на интерес за третото лице от решаването на спора в полза на ответника по смисъла на чл.

218 от ГПК, респ. за липсата на абсолютна процесуална предпоставка по чл.

219 от ГПК за допускане на привличането му. Твърди се, че интересът на ответника от привличане на З. „Л.“ АД е свързан с наличие на виновно и противоправно поведение на М.А. Х. - водач на втория автомобил, участвал в ПТП, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.“ АД и с възможността ответникът да иска от застрахователя на втория виновен водач да възстанови съответната част от изплатеното обезщетение на 1 основание чл. 499, ал. 7 от КЗ във връзка с чл. 121 и следващите от ЗЗД.

Частният жалбоподател твърди, че с влязла в сила присъда № 2 по НОХ дело № 228/2021 година на Окръжен съд – Кърджали М. Х. е признат за виновен в това,че е нарушил чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, при което в условията на независимо съизвършителство с Р. К. – водач на застрахования при ответника автомобил, е причинил по непредпазливост смъртта на майката на ищците М.

Х.. Поради това частният жалбоподател имал интерес третото лице застраховател на другия водач да бъде обвързано от мотивите на съдебното решение. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се постанови ново по същество, с което да се уважи молбата за конституиране на З. „Л.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор от делото. ищците по

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение, с което не е уважено искането на частния жалбоподател / ответник по делото/ за привличане на трето лице помагач. В чл. 220 от ГПК е предвидено изрично, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. то попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. При подаването на частната жалба е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК – обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на

19.06.2023 година, а частната жалба е изпратена по пощата на 26.06.2023 година.

Разгледана по същество, частната жалба на „З.“ АД е неоснователна.

Производството по т.д.№ 71/2021 г. по описа на ОС- Кърджали е образувано по предявен осъдителен иск от И. Х., С. К., А. Х. и М. М. против „З.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на тяхната майка М. Х., настъпила в резултат на ПТП от 31.01.2021 година, виновно причинено от Р. Н. К. при управление на лек автомобил А. с рег. № ***, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

В отговора на исковата молба ответното дружество е изложило 2 твърдения, че вина за настъпване на ПТП от 31.01.2021 година има и друг водач - М.А. Х., нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил Ф.Т. с рег. № *** със застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със З. „Л.“ АД. С тези твърдения е обоснован правният интерес от участието на З. „Л.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 219 от ГПК, страна в процеса може да иска привличане на трето лице - помагач тогава, когато това лице има право да встъпи, за да помага. В случая отговорността на третото лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищците би могла да се ангажира, ако се установи, че застрахованият при него водач има принос за настъпването на вредоносния резултат наред с приноса на застрахования при ответника. Тогава третото лице би имало интерес решението да бъде постановено в полза на ответника. От своя страна ответникът би имал правен интерес да обвърже третото лице – помагач с мотивите на съдебния акт на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, доколкото при неблагоприятно решение по предявения срещу него иск, той би могъл да претендира част от сумата от третото лице. Разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД предвижда солидарна отговорност при съпричиняване на увреждането от неколцина. Насочването на иска по избор на ищеца спрямо едното от солидарно отговорните лица, респ. спрямо единия от застрахователите, чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на преките причинители, не лишава ответника от възможността да претендира от другия застраховател част от заплатеното до размера на отговорността на другия водач, съгласно разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД.

Такава е и изричната законова уредба в новия КЗ. Чл. 499, ал. 7 от КЗ предвижда, че при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.

518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно

Гаранционният фонд по чл. 518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518, също отговарят солидарно. По тези съображения настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционният съд, с които е отказано

3 конституирането на З. „Л.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника.

В конкретния случай обаче, видно от приложеното като доказателство НОХ дело № 228/2021 година на ОС – Кърджали, ведно с ВНОХ дело № 206/2022 година на Апелативен съд – Пловдив и наказателно дело № 212/2023 година на второ н.о. на ВКС, М.А. Х. – водач на застрахования в З. „Л.“ АД лек автомобил е признат за невиновен и оправдан за това да е нарушил на 31.01.2021 година правилото за движение по чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗДвП и да е причинил в условията на независимо съпричиняване с Р. Н. К. по непредпазливост смъртта на М. Х.. Оправдателната присъда срещу М. Х. е № 2 от 19.01.2023 година по ВНОХ дело № 206/2022 година на Апелативен съд – Пловдив. Тя е постановена след отмяна на първоначалната осъдителна присъда срещу него № 2/04.02.2022 година по НОХ дело № 228/2021 година на Окръжен съд – Кърджали. От доказателствата е видно, че присъдата на Апелативен съд – Пловдив в оправдателната й част, отнасяща се до подсъдимия М. Х. не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила.

Съобразявайки влязлата в сила оправдателна присъда по отношение на М. Х., която е задължителна за гражданския съд съгласно разпоредбата на чл.

300 от ГПК, съдът намира, че липсват предпоставките за привличането на З. „Л.“ АД като трето лице помагач на страната на ответника. Установено е по задължителен за съда начин, че водачът на застрахования в това дружество автомобил не е виновен за настъпването на процесното ПТП. С влязлата в сила присъда само застрахованият при ответника водач Р. Н. К. е признат за виновен за причиняването на ПТП, при което е загинала майката на ищците. В тази хипотеза не може да става дума за солидарна отговорност на причинителите на вредата, респ. на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , поради което липсва правен интерес за ответника от привличането на З. „Л.“ като трето лице – помагач на негова страна.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за привличане на З. „Л.“ АД като трето лице помагач на негова страна е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и с мотиви, различни от тези на ОС - Кърджали.

4

Съгласно т. 9 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС настоящото определение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 74/02.06.2023 година, постановено по т. дело № 71/2021 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е оставено без уважение искането на „З.“ АД, ЕИК ***, за конституиране на З.

„Л.“ АД, ЕИК ***, като трето лице – помагач на страната на ответника по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5