Протокол № 133 от 01.02.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 133 гр. Пазарджик, 28.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220102716 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата М. СТ. Б., редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, редовно призовано не изпраща процесуален представител.

Не се явява вещото лице Д.Щ., редовно призована.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх.№710/13.01.2022 г. от „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощникът си - юрк. Г., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да може да се яви в откритото съдебно заседание, с оглед непредвидената фактическа обстановка и моли заседанието да бъде отложено за друга дата. В случай, че съдът даде ход на делото, ако насрещната страна представи някакви доказателства, моли да им бъде даден срок за запознаване с тях. Ако съдът даде ход на делото по същество, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се направените по делото разноски. Прави се искане за определяне на срок за представяне на писмена защита. Към молбата е приложена призовка за насрочено дело за същата дата и час в РС – Плевен.

1

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх.№1751/26.01.2022 г. от адв. Иванова, пълномощник на ищцата М. СТ. Б., с която моли, че ако не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото. Няма възражения по доклада. Моли се да бъде дадена възможност на вещото лице да изготви ССчЕ. Представя вносна бележка за платен депозит за вещото лице. Моли на основание чл.190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да представи договор за кредит, ведно с погасителен план с включено възнаграждение по договор за гаранция, като им укаже последиците на чл.161 от ГПК в случай, че не представят исканите документи.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 1903/27.01.2022 г. от вещото лице Д.Щ., с която заявява, че след като се запознала с приложените по делото документи установила, че в същото липсва необходимата информация, въз основа на която да отговори на поставените въпроси. За изготвяне на експертизата е изискала информация от ответника „Фератум България“ ЕООД, гр. София, който я е представил частично на дата 21.01.2022 г., в резултат на което се оказало невъзможно извършването на необходимия анализ и представяне на експертизата в срок. Вещото лице моли делото да бъде отложено и насрочено за по-късна дата.

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

Спогодба не може да бъде постигната в настоящия случай.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.146 и чл. 143 от ЗЗП, във вр. с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от сключения Договор № 721001/15.02.2019 г. като неравноправна.

С подадената искова молба се иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор № 721001/15.02.2019г. като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Моли се съдът, в случай, че не уважи иска за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит, в условията на евентуалност на този главен иск, да прогласи нищожността на 2 клаузата на чл. 5 от същия, като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща императивните разпоредби на чл. 10, ал.2, на чл. 10а, ал. 4, на чл. 19, ал. 1 и ал.4 ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 15.02.2019 г. ищцата е сключила с ответното дружество

„ФЕРАТУМ

БЪЛГАРИЯ“

ЕООД договор

721001/15.02.2019г. по силата, на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лв., при лихвен процент - 11.99%, годишен процент на разходите - 49,05 %.

Сочи се, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 150 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения:

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл.

10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Сочи се, ч в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49, 05 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 11.99 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10. ал. 2 и чл. 10 а. ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, 3 трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49, 05 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10. ал. 2 и чл. 10а. ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР. тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

Сочи се, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитодателя.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Сочи се, че уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване 4 на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателката, за което тя дължи такса в общ размер на 150 лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „Фератум България” ЕООД, според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19. ал. 5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 150лв. в записания в договор размер на ГПР от 49, 05 %. Поради това, че тази такса намира основанието си в противоречащата на чл. 19, ал.4 ЗПК клауза за ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните. Ако счетете, че този довод е неоснователен, то моля да приложите правните последици на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Сочи, се че следва да се има предвид и че макар, че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на 5 отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4„ в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение , каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК. Тази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията па ал. 6 на чл. 29 ЗПК също уврежда интересите му, като създава предпоставки кредиторът да претендира от него недължими обезщетения.

Сочи се, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, поради което същата па е породила правен ефект.