Решение № 260703 от 11.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 11.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Димитрова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 2 360/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съединен с евентуален насрещен иск с правно основание чл. 72 ал.1 ЗС, съединен с обратни искове с правно основание чл. 189 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба на М.на О. на РБ се твърди, че е собственик на част от имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр.

София, ж.к. „******, която част била описана в нотариален акт за недвижим имот, придобит по давност № 97, дело 90/2000 г. на нотариус Р.Б.като търговско помещение, находящо се на партера в жилищната сграда

– бл. 519, ж.к. „Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м., състоящо се от търговски помещения и санитарен възел, при граници по нотариален акт: север – търговски обект, изток – улица, запад – магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата, вписан в КККР за територията като имот с идентификатор *** с площ от 51 кв.м., с предназначение – търговска дейност.

В исковата молба се твърди, че в управление на МО е предоставен недвижим имот – държавна собственост, представляващ новопостроен жилищен блок със строителен № Ж 1/227-501, нов бл. 519, в ж.к. „Дружба 2“, пети микрорайон, на 12 етажа с два входа „А“ и „Б“, включваща жилищна част със 74 апартамента и търговска част, включваща 6 броя магазини. Изложени са твърдения, че за имота е съставен АДС 1521/18.09.1995 г., а през 2005 г. е съставен и АДС /частна/ 05494/29.08.2005 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******, представляващ магазин 2, вх. А, със застроена площ от 165, 55 кв.м., заедно с 2, 104 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж като в акта било посочено, че имотът е в управление на МО – ИА“Държавна собственост на МО“. След закриване на ИА и с ПМС 167/11.07.2008 г. имотите, предоставени на агенцията преминали в управление на МО. Имотът бил деклариран и в данъчната служба от ищеца на 03.02.2009 г.

Изложени са твърдения в исковата молба, че при проверка на служители на министерството било установено, че описаният по-горе имот се ползва от М.Г.В., която твърдяла, че е собственик на реална част от него /отново описана по-горе/ на основание разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 70, дело 0434/2013 г. на нотариус В.Б..

Твърди се, че по отношение на този имот била издадена заповед за неговото принудително изземване на основание чл. 80а от ЗС, която заповед била отменена по съдебен ред от ВАС, след като съдът констатирал наличен спор за собственост.

В исковата молба са изложени съображения, че при съставяне на констативния нотариален акт за собственост, придобит по давност, с който праводателят на М.В. е признат за собственик на част от имота, същият е бил държавна собственост и не е могъл да бъде придобит на соченото основание, предвид нормата на чл. 86 от ЗС в релевантната й редакция респ. въведеният мораториум с § 1 ЗДЗС в първоначалната редакция.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от заявения иск и ищецът е сезирал съдът с искане да признае за установено, че имотът е частна държавна собственост като бъде осъдена ответницата да предаде владението му.

Претендират се разноски.

Ответницата М.Г.В., редовно уведомена, оспорва заявения иск по съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.

С определение 1756/22.01.2019 г. и на основание 26 ал.4 от ГПК вр. с чл. 31 ал.2 от ГПК като съищец по първоначалния иск е конституирана

Държавата чрез МРРБ.

В срока за отговор на ответника по първоначалния иск са заявени искания по реда на чл. 219 ал.1 от ГПК респ. са предявени насрещен иск срещу първоначалния ищец и обратни искове срещу третите лица помагачи на ответника по първоначалния иск. С определение 25367/12.11.2018 г. на основание чл. 219 ал.1 от ГПК като трети лица помагачи на ответника по първоначалния иск са конституирани М.М.М., Д.В.Й. и Ц.В.Т. респ. приети са за съвместно разглеждане заявените насрещен и обратни искове.

Третите лица помагачи на ответника по първоначалния иск оспорват същия в писмено становище.

В приетия за съвместно разглеждане насрещен иск на М.Г.В., заявен при условия на евентуалност в случай, че бъде уважен първоначалния такъв, се твърди, че от момента на закупуване на имота до предявяване на ревандикационния иск от МО същата е сторила значителни подобрения, които увеличили стойността на имота. Твърди се, че ищцата по насрещния иск е добросъвестен владелец, владеещ имота на годно правно основание да я направи собственик без да знае, че праводателят й не собственик. Твърди се, че извършените подобрения са в резултат на извършени строителни дейности, описани в насрещната искова молба, електрификация на имота, ВиК дейности като стойността и материалите към датата на тяхното извършване / 2014 г./ са в размер на 5 000 лв. като същите са довели до увеличаване на неговата стойност със сумата от 20 000 лв. При тези твърдения е мотивиран правен интерес от иска и е сезирала съда с искане да осъди ответника да й заплати сумата от 20 000 лв. – увеличената стойност на имота с оглед извършените в него подобрения от нея. Претендират се законна лихва и съдебни разноски.

С определение от 19.04.2019 г. и на основание чл. 26 ал.4 от ГПК като съответник по насрещния иск е конституирана и Държавата чрез МФ.

Ответникът по насрещния иск МО, редовно уведомен, оспорва заявения иск по съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

Конституираният на основание чл. 26 ал.4 от ГПК ответник по насрещния иск Държавата чрез МФ, оспорва насрещния иск по съображения, развити в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането, предмет на насрещния иск.

Претендират се разноски.

В приетия за съвместно разглеждане обратен иск на М.Г.В., заявен отново при условията на евентуалност и в случай, че бъде уважен първоначалния такъв, се твърди, че при закупуване на процесния имот същата е заплатила на продавача сума в размер на 43 028 лв. като с оглед на обстоятелството, че не е посочена частта от продажната цена за всеки от продавачите поединично от същите се претендира сума в размер на по 14 343 лв. Твърди се, че ищцата по обратния иск е закупила имота чрез сключен договор за банков кредит като заплатената лихва по него възлиза на сума в размер на 8 162 лв. за периода 06.06.2013 г. – 19.06.2018 г., за която сума ответниците отново отговаряли при равни квоти. При тези твърдения, съдът е сезиран с искане да осъди ответниците по обратните искове да й заплатят гореописаните суми, ведно със законната лихва върху тях и сторените в производството съдебни разноски.

Ответниците по обратните искове М.М.М., Д.В.Й. и Ц.В.Т. оспорват същите в писмен отговор /именуван „отговор на насрещен иск“/, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са навели възражения досежно тяхната неоснователност. Претендират се сторените съдебни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.

235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен АДС № 1521/18.09.1995 г., касаещ новопостроен жилищен блок със строителен № Ж 1/227 – 501, нов № 519, в ж.к.

„Дружба – II част“, пети микрорайон, 12 етажа с два входа „А“ и „Б“, включващи жилищна част със 74 апартамента и търговска част, включваща 6 броя магазини като имотът е предоставен за оперативно управление на МО.

Представен по делото е и АДС № 05494/29.08.2005 г. на основание чл. 68 от ЗДС във вр. с чл. 147 т.1 от ППЗДС във вр. с чл. 146 от ППЗДС, касаещ магазин 2 във вх. „А“ със застроена площ от 165, 55 кв.м., заедно с 2,104% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с година на построяване 1994 г., находящ се в гр.

София, ж.к. „****** като същият е предоставен за управление на МО – ИА“ДСМО“ респ. бивш собственик – МО /поделение 16780 – СЕПНИ/.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 97, дело 90/2000 г. на нотариус 273 в регистъра на НК – Р.Б., с район на действие - СРС. От същия се установява, че на 26.07.2000 г. М.М.М. е призната за собственик по давностно владение на търговско помещение /магазин/, находящо се на партера в жилищна сграда – бл. 519, ж.к. „Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м., състоящо се от две търговски помещения и санитарен възел, при граници: север – търговски обект, изток – улица, запад – магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата.

По делото е представено удостоверение за наследници № 000662/24.02.2012 г. на СО – район „Триадица“, от което се установява, че В.С.М.е починал на 23.06.2007 г. и за свои наследници по закон е оставил М.М.М.

/преживяла съпруга/, Д.В.Й. и Ц.В.Т., низходящи от първи ред.

По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, дело 0434/2013 г. на Нотариус 302 – В.Б. с район на действие – СРС.

От съдържанието на същия се установява, че на 06.06.20213 г. М.М.М., Д.В.Й. и Ц.В.Т. са продали на М.Г.В. следния свой съсобствен недвижим имот – търговско помещение /магазин/, находящо се на партера в жилищна сграда – блок 519, ж.к. „Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м., състоящо се от: две търговски помещения и санитарен възел за сумата от 43 028 лв., която се изплаща от купувача по сметка на продавача в „СИБАНК“ АД след подписване на настоящия нотариален акт, но преди вписването му в АВп.

По делото е представено удостоверение изх. № 87-00-3/01.06.2000 г. на СО – район „Искър“, в което е отразено, че търговско помещение /магазин/, находящо се на партера в жилищна сграда – блок 519, ж.к.

„Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м не е актуван с акт за общинска или държавна собственост.

По делото е представено разрешение за строеж №10/26.07.1989 г. на ОбНС – Искър, издадено на МНО, поделение 38420 за блок стар № 501/нов № 519.

По делото е представена заповед № 4/06.01.1992 г. на Началник поделение 10070 – София, с която е отстъпено възмездно припадащата се идеална част от правото на строеж върху държавна земя на купувачите на магазини в жилищните сгради, посочени в заповедта, по приложен списък.

Приложен е и списъкът, приложение към горната заповед, съгласно който за сграда Ж 1/227, наред с други дружества, е посочена и „КФ А.В“.

Представен по делото е и договор за съвместна инвестиционна дейност за изграждане на готов строителен продукт, сключен на 29.04.1991 г. между поделение 38420 – София и КФ „А.В“, касаещ съвместно инвестиране до изграждането на готов строителен продукт – магазин в жилищен блок 501, ж.к. „Дружба 2“ строителен номер 1/227б.

Представени по делото са платежни нареждания и мемориални ордери за заплащане на магазин по договор обект 1/227б, бл. 501, „Дружба 2“, установяващи заплащане на суми в общ размер на 194 575 лв. в периода 19.11.1991 г. – 29.06.1992 г.

Представено по делото е и решение от 20.06.1995 г. на СГС, ФО по ф.д.

6299/91 г., от което се установява, че като съдружник в СД „А.– В- П.и сие“ е вписана М.М.М..

Представена е и обяснителна записка, съгласно която с протокол образец 16 обект Ж 1/227 – гр.№ 519 се предава за водене на отчет, поддържане и експлоатация на поделение 18780 – СЕПНИ – София.

Представен е и акт образец 16 за строеж Ж1/227 в ж.к. „Дружба II“ – София от 20.05.1994 г. като същият е предаден на поделение 18780-СЕПНИ.

Представено е и разрешение за ползване № 10/20.06.1994 г. на МО за строеж Ж1/227 в ж.к. „Дружба II“, Пети микрорайон –

София.

Представен е и договор за съвместна дейност, сключен на 14.02.1995 г. между поделение 38420, МО, София и КФ“А.–В“, съгласно който М.М. става собственик на двете източни помещения включително собствен санитарен възел с квадратура приблизително 58 кв.м. като страните са уговорили прехвърлянето на собствеността да се осъществи в месечен срок след получаване на документите за собственост от поделение 38420 – МО /т. 4.4 и т.4.5 в договора/.